Страх и омраза в Чечня
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страх и омраза в Чечня

Страх и омраза в Чечня

Режисьорът Дейвид Франс за новаторския си документален филм за преследването на ЛГБТ хората в Чечня и живота в диктатура

Светослав Тодоров
1229 прочитания

"Успяхме!", казва с широка усмивка режисьорът и разследващ журналист Дейвид Франс, когато става въпрос за скорошните президентски избори в Щатите. Той има причина да празнува края на кабинета на Доналд Тръмп и началото на управлението на Джо Байдън, тъй като е наясно докъде може да доведе регресивната политика. Новият му документален филм "Добре дошли в Чечня", направил премиера на фестивалите "Сънданс" и "Берлинале", е вече достъпен в HBO GO. Той разказва за ЛГБТ хората в руската автономна държава и трудностите, през които преминават, за да оцелеят в нея. Ако имат късмет - и да избягат оттам.

Франс следи с повишено внимание региона от времето на "чистките", които властите в Чечня започват през февруари 2017 г. и които пробиват до англоезичната преса през април - мъже и жени, които са обвинени, че са хомосексуални, подлежат на арести и мъчения, а според различни източници полицията дори призовава родителите сами да предават или убиват децата си.

Погромът застига и една от най-големите чеченски и въобще рускоезични поп звезди Зелим Бакаев, който е в неизвестност от същата година. Междувременно в интервюта лидерът на Чечня, близкият до Путин Рамзан Кадиров, отрича съществуването на подобни преследвания и с гордост обявява, че в Чечня хомосексуални няма, а ако има, западният свят може да си ги вземе.

"Добре дошли в Чечня" разказва за няколко души, които се опитват да оцелеят в тези условия, и междувременно проследява дейността на Давид Истеев, координатор в Националната руска ЛГБТ мрежа, и Олга Баранова, директорка на Московския общностен център. Те създават гореща линия за емоционална и физическа подкрепа, чрез която съдействат за настаняване в защитена локация в Москва, както и за извеждане на преследваните от Чечня и Москва към Западна Европа.

Активистът Давид Естеев

"Разбира се, изчетох всичко възможно по тази тема и ставащото там. Голям ориентир ми беше и всичко написано за региона от (авторът на New Yorker) Маша Гесен", разказва пред "Капитал" Дейвид Франс. Това е повод той да се замисли колко малко от този край на света стига до САЩ. "Тук започнахме да чуваме за Чечня едва когато братята Тамерлан и Джохар Царнаев извършиха терористичния акт по време на маратона в Бостън през 2015 г."

Филмът обхваща близо 20 месеца работа на терен, а снимачният екип се свежда единствено до Дейвид Франс и копродуцента (и често преводач на Франс) Асколд Куров, също документален режисьор, родом от Узбекистан. Двамата работят с активистите и нуждаещите се от тяхната помощ, без да привличат излишно внимание, всички видеофайлове се качват на компютри без връзка към интернет.

Във филма далеч не са включени всички, с които екипът се среща. "Имаше хора, които отказаха да бъдат снимани. Някои не виждаха смисъл, не си представяха как участието в проекта може да им помогне, но други ентусиазирано искаха светът да разбере какво им се случва. Голяма роля изигра това, че пред тях заставахме двама открити гей мъже, нещо съвсем ново за нашите събеседници, които са наясно със себе си, но нямат примери за гей идентичност, не са срещали хора, които са спокойни с това, което са, и живеят пълноценен личен живот. Може би им дадохме някаква идея за живота от другата страна и това ги накара да се чувстват сигурни в наше присъствие."

За да запази напълно самоличността на хората, които се страхуват, Франс прибягва до оригинално решение - вместо модифициран глас или снимане в гръб режисьорът преобръща функцията на "дийп фейк" техниката и заменя лицата на някои от участващите във филма с лицата на напълно други хора, ЛГБТ актьори от САЩ. Те трябва да повторят и лицевите мимики, характерни при говоренето на руски език. Един от хората, "дарили" лицето си, е роденият в България хореограф Коста Каракашян.

Филмът разглежда един конкретен случай, но не е трудно да се потопим в реалността на Чечня - за това спомагат както лишената от логика, цивилизованост и емпатия политическа реторика, позната и в България, така и изненадващата прилика между улиците на София и тези на чеченската столица Грозни. "Гоненията засягат както мъжете, така и жените, но по различен начин. Примерно жените не могат да пътуват сами, дори в самия град, така че когато се стигне до бягство от страната, това е допълнително предизвикателство по пътя към свободата."

И ако у нас често размирните събития са посрещани с призиви Европейският съюз да реагира, очакват ли хората в Чечня интервенция отвън и ако да, откъде? "Те се чувстват до голяма степен сами в борбата си. За да могат активистите да извършват дейността си далеч от погледа на чеченските и руските власти, те трябва да бъдат тихи и внимателни." Интересът на Дейвид Франс към темата маркира едновременно завой в кариерата му и продължава дългогодишния му интерес към личности, които устояват на репресиите и предизвикателствата на своето време.

Той е роден през 1959 г., става журналист през 80-те години. След като е уволнен заради хомосексуалността си от The New York Post в началото на десетилетието, Франс става военен кореспондент от Централна Америка, а когато се завръща в САЩ, работата му вече е неотлъчно свързана с борбата на ЛГБТ общността за равни права. През годините е бил редактор на Newsweek и New York Magazine. През 2005 г. разследването му за насилието над деца от католически свещеници се превръща в сериал на Showtime с Тед Дансън и Кристофър Плъмър. През 2007 г. пише в GQ за предизвикателствата пред ЛГБТ хората в Ирак, а в следващите години се насочва все по-уверено към документалното кино.

Награждаваният пълнометражен дебют How to Survive a Plague (2012) разказва за СПИН епидемията през 80-те години и стига до номинация за "Оскар" в категорията за документален филм. Пет години по-късно се появява The Death and Life of Marsha P. Johnson, посветен на една от първите афроамерикански транс активистки и част от приятелския кръг на Франс в края на 80-те.

Дейвид Франс сякаш избира неизменно травматични теми. "Работата по подобни истории всъщност ме кара да преработвам собствения си гняв към това, което се случва по света. Опитвам се да присъединя моя глас към гласа на другите и може би филмите са моят начин да го направя, тъй като характерът ми не е на човек, който може да е на първа линия. Надявам се историите на тези хора да вдъхновяват други хора."

Като автор, чиято работа изисква много пътувания и разговори, как настоящата ситуация се отразява на следващия му проект? "Следващият ми филм разказва за вирус в Китай, който тръгва от прилепи, разпространява се, затваря света и става причина за много смъртни случаи по цялото земно кълбо. Невероятно, нали?"

"Добре дошли в Чечня" е вече онлайн в HBO GO. Другите два филма на Дейвид Франс също се намират в стрийминг платформите - The Death and Life of Marsha P. Johnson е част от каталога на Netflix, а How to Survive a Plague е в Amazon Prime.

"Успяхме!", казва с широка усмивка режисьорът и разследващ журналист Дейвид Франс, когато става въпрос за скорошните президентски избори в Щатите. Той има причина да празнува края на кабинета на Доналд Тръмп и началото на управлението на Джо Байдън, тъй като е наясно докъде може да доведе регресивната политика. Новият му документален филм "Добре дошли в Чечня", направил премиера на фестивалите "Сънданс" и "Берлинале", е вече достъпен в HBO GO. Той разказва за ЛГБТ хората в руската автономна държава и трудностите, през които преминават, за да оцелеят в нея. Ако имат късмет - и да избягат оттам.

Франс следи с повишено внимание региона от времето на "чистките", които властите в Чечня започват през февруари 2017 г. и които пробиват до англоезичната преса през април - мъже и жени, които са обвинени, че са хомосексуални, подлежат на арести и мъчения, а според различни източници полицията дори призовава родителите сами да предават или убиват децата си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Чечня е оставена на разположение на един дивак!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK