Книга: "еднаистория" на Джипи

Разказът – в 130 голямоформатни страници рисунки и текст – е автобиографичен и универсален

автор: Джипи

превод от италиански: Нева Мичева

визуална адаптация: Кирил Златков

издателство: "Жанет 45"

цена: 38 лв.

Джипи е автор на комикси (но и на филми и на добре мотивирани хапливи политически коментари в социалните мрежи), известен със своите уверени повествования, свадлив чар, неудобни истини из живота в италианската провинция, както и с великолепните си акварели и рисунки. Цялото му име е Джани Пачиноти, а джи и пи са инициалите му на италиански (Gipi). След като на гребена на своята късна, но шумна международна слава преживява душевен срив, който с години го лишава от способността да се изразява в образ и думи, към края 2013-а Джипи се завръща с най-категоричното си постижение до момента - "еднаистория". "Исках да направя нещо, което да се опъва на читателя", казва.

Разказът - в 130 голямоформатни страници рисунки и текст - е автобиографичен и универсален; ползва без смущение средствата на интимната поезия и на реалистичното кино; редува мечтателни територии на изискан акварел с черно-бели грозно-хубави плетеници, подобни на ар брют; говори за травми, оцеляване, остаряване. Груб и изящен едновременно, с огромен потенциал да разбърка душите на своите читатели.

Историята, най-общо казано, е за момента, в който "успешният" писател Силвано пада от върха на славата си в тъмната яма, наричана от едни самота, от други - отрезвяване, от трети - депресия. Под прокъсаната тъкан на дните му се показват лудост и ужас, но и красота, и любов, и една безграничност, която, когато не плаши, прилича на щастие. Успоредно с линията на Силвано върви друга, от времената на Първата световна война и ранните години на неговия прадядо Мауро - там кошмарът е отвън, нещата рухват съвсем буквално и отчаяният младеж е зает да оцелее на всяка цена.

През 2014 г. "еднаистория" се класира сред дузината финалисти за "Стрега" - най-важното отличие за литература в Италия (основано през 1947 г. със средства на производителя на едноименния билков ликьор), някои от чиито лауреати познаваме и в България: Дино Будзати за "Шейсет разказа", Умберто Еко за "Името на розата", Маргарет Мадзантини за "Чуй ме". Макар в крайна сметка да не спечели, "еднаистория" завинаги ще остане в историята като първия (засега и единствен) комикс, номиниран за "Стрега".

Джипи никога не се е опитвал да присъства безконфликтно в средата си - той лесно дразни всички и трудно позволява на онези, които обичат изкуството му, да забравят личността му. Затова намирам за особено показателен следния пасаж от рецензия за "еднаистория", в която стар негов мразител се предава пред книгата: "Чувстваш се като свидетел на префучаването на зрелищно форсирана състезателна кола: на всеки завой изглежда сякаш пияният шофьор ще изгуби контрол и ще се разбие с трясък, но той не само стига до финиша като по чудо непокътнат, но и подобрява световния рекорд... Когато талантът блика от дълбокия извор на автентичното вдъхновение, изкуството е в състояние да утоли зверската жажда за красота, която мъчи всички нас." (Linkiesta)

Това е седмата книга на Джипи, която чета, и втората, която превеждам (след "Земя на синовете"), и не мога да не отбележа, че се възхищавам на способността му да изведе сюжет и да го "отгледа" силен и независим. Любимият ми момент в "еднаистория" е теорията за човешкото лице като дело на първата проронена сълза ("...по бузите се появили ръбове и жлебове, и речни корита - русла за плач..."); любимите ми картини - човекът срещу дървото на тенис корта; самотният гол мъж на уличното платно сред разплисканите градски светлини... Намирам за възхитително усилието на Джипи нищо в историите му да не е случайно и съответната решимост на българския издател да съхрани ръчния "летъринг" (всяка буквичка в "еднаистория" е изписана на ръка от Кирил Златков - трудоемък, любовен процес, който оставя своя печат върху общото впечатление от книгата).

Още от Капитал