На какво може(ше) да ни научи фантастиката

Shutterstock

На какво може(ше) да ни научи фантастиката

Как четящите и превеждащите фантастика мислят за неясното бъдеще на днешния свят и кога литературата е добър пророк

Светослав Тодоров
5677 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Живеем във фантастични времена. Често си казваме, че реални явления приличат на епизоди от дистопичния сериал Black Mirror, цитатите на починалата през 2018 г. писателка Урсула ле Гуин все по-често се срещат из социалните мрежи, също както миймовете, които иронично подчертават, че през 2020 г. сме предимно вкъщи вместо в летящи коли.

На участието си на онлайн изданието на Софийския международен литературен фестивал Салман Рушди подсказа тази тенденция, като заяви, че в момента животът изглежда сюрреалистичен, а реалистичното писане е трудно, тъй като светът не е реалистичен. "Разривът в обществото кара хората да изглеждат като чудовища", каза още авторът на "Сатанински строфи". Какви са били надеждите и страховете на фантастиката и жанровата литература като цяло? Имало ли е послания към бъдещето, зададени в книгите, които широката аудитория не е трябвало да игнорира?

"Фантастиката може много успешно да ни покаже настоящето и миналото от по-различна гледна точка, да ни покаже, че светът, какъвто го преживяваме, сам по себе си е един научнофантастичен роман, който всички заедно пишем", казва Александър Попов, който се занимава с изследователска дейност в областта на компютърната лингвистика и изкуствения интелект. Той също така води курс по научна фантастика към катедра "Англицистика и американистика" към СУ "Св. Климент Охридски". Той е ангажиран с клуба за фантастична литература и кино към книжарница "Гринуич" и дългогодишен автор и редактор в сайта ShadowDance, който премина в "реалното" с първо физическо издание, посветено на киберпънк културата.

За Попов качествената фантастика е възможност за изграждане на критическо мислене и въображение. "Да ни вдъхне надежда, дори." И в най-дистопичните класики на жанра той е намирал зрънце утопизъм, а част от най-добрите писатели в тези области пишат най-важните си романи през 70-те години. "Тогава светът се адаптира към огромни политически и културни промени. Днес отново навлизаме в турбулентен исторически период, но предстои да видим дали ще се надигне вълна от експериментаторска и смела фантастика, подобна на Новата вълна от 70-те."

"Предполагам, че всеки по-тежък в социално и морално отношение период изостря чувствителността на писателите", казва Владимир Полеганов, преводач от английски и автор на две книги - на сборника "Деконструкцията на Томас С." и на силно експерименталния роман "Другият сън", в който случайно обаждане пренася героя в свят, в който не важат правилата на реалния. "Светът днес може да бъде сглобен, с много малки отклонения, от фантастиката на 60-те и 70-те години на ХХ век. Там има всичко - от безпокойствата около социалния пол, през мигрантските вълни до движението Black Lives Matter и сюжетите в Black Mirror."

Според него фантастите не са пророци, но има такива сред тях и те са повече, отколкото в другите полета на художествената литература. Дава за пример Томас М. Диш, Ким Стенли Робинсън, Артър Кларк, Джон Брънър и особено Октавия Бътлър. "При нея има такива доближавания, че е направо страшно."

За Полеганов разликата между истинско и реално, както и проблематичната връзка с паметта, са много добре обхванати в Dhalgren на Самюъл Р. Дилейни. "Книгата не е точно "отражение" на днешния свят, но като усещане пасва идеално на множество от модерните ни тревоги. Към нея бих добавил и всички романи на Томас Пинчън, защото още от първия му - "V." - той проследява как технологиите навлизат в живота ни, как силните на деня ги узурпират и използват, как всичко това води до по-малко свобода", казва Полеганов, който е превел на български два романа на Пинчън, едно от основните имена в литературния постмодернизъм - "На ръба на света" и "Вроден порок". Темата за "смъртта на четенето" пък е основна част от Mockingbird на Уолтър Тевис, награждаван роман от 1980 г. "Вниманието ни води битки за оцеляване на все повече полета и интересно как ще се развие всичко това."

За паралели между минало, настояще и бъдеще добър ориентир са и романите на Филип К. Дик, в които политиката, науката и псевдонауката, религията и поп културата се свързват по начина, по който вече се наблюдава и днес.

"Цялостното творчество на Филип Дик доста добре ни е подготвило за конкретни особености на настоящето", казва Александър Попов. Романите на Дик, макар и писани преди повече от половин век, адекватно описват процеси, които са вече в кулминационна фаза. "Например в "Сънуват ли андроидите електрически овце", вдъхновил филмите "Блейд Рънър", животните на Земята са измрели, хората мечтаят да напуснат планетата, андроидите се очовечават, а хората се роботизират. В "Трите стигми на Палмър Елдрич" хората се пренасят чрез наркотици в нещо като виртуална реалност, която ги отвлича от нетърпимото им битие. В "Камера помътняла" държавата следи гражданите си чрез системи за масово наблюдение. А в "Юбик" бравата в апартамента на главния герой го заплашва с дело заради неплатени сметки."

Как сегашната ситуация ще се отрази на литературата в близко бъдеще или по-скоро ще бъде отбягвана като нещо до болка познато? "Надявам се да се засилят по-"органичните" теми - тези за връзката между човешкото и нечовешкото, за телата ни като част от нещо по-голямо, за възможностите на човешкия ни език да стигне до нови разкази", казва Полеганов.

Попов вижда навременна реакция от литературата в жанра на т.нар. climate fiction - литература, която се занимава с промените в климата и последствията от тях. "Причините за настоящата пандемия най-вероятно са силно обвързани с екологични фактори и в този смисъл тя е част от екологичната криза, а и вероятността за още пандемии през следващите години никак не е ниска. Така екологичните проблеми все по-явно се свързват с проблемите на съвременното общество, става все по-ясно, че природата и културата са неразривно свързани. Добрата фантастика усеща това."

Попов обръща внимание на писаните преди пандемията нови романи на двама от големите живи фантасти - Уилям Гибсън и Ким Стенли Робинсън. В Agency Гибсън описва свят, преминал през травматичен период на екологични катастрофи и на поредица от опустошителни пандемии. The Ministry for the Future на Робинсън хвърля поглед към следващите 30 години. В средата на новия век човечеството трябва да предприеме радикални мерки за намаляване на въглеродните емисии или ще потъне в низ от нещастия, на фона на които 2020 г. би изглеждала като само началото на истинския XXI век.

Тук Попов припомня за прокрадващия се оптимизъм в научната фантастика, за който спомена. "Залогът е огромен, но шансовете за по-добър свят все още не са пропилени."

Живеем във фантастични времена. Често си казваме, че реални явления приличат на епизоди от дистопичния сериал Black Mirror, цитатите на починалата през 2018 г. писателка Урсула ле Гуин все по-често се срещат из социалните мрежи, също както миймовете, които иронично подчертават, че през 2020 г. сме предимно вкъщи вместо в летящи коли.

На участието си на онлайн изданието на Софийския международен литературен фестивал Салман Рушди подсказа тази тенденция, като заяви, че в момента животът изглежда сюрреалистичен, а реалистичното писане е трудно, тъй като светът не е реалистичен. "Разривът в обществото кара хората да изглеждат като чудовища", каза още авторът на "Сатанински строфи". Какви са били надеждите и страховете на фантастиката и жанровата литература като цяло? Имало ли е послания към бъдещето, зададени в книгите, които широката аудитория не е трябвало да игнорира?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино