Викът на Трейси Емин

Една от най-известните съвременни художнички "обсъжда" самотата на душата в задочен артистичен диалог с Едвард Мунк

Edvard Munch, The Death of Marat, 1907
Edvard Munch, The Death of Marat, 1907    ©  Munchmuseet
Edvard Munch, The Death of Marat, 1907
Edvard Munch, The Death of Marat, 1907    ©  Munchmuseet

Британската художничка Трейси Емин избра необичайна форма за завръщане на артистичната сцена след близо едногодишната пауза, наложена от тежка диагноза и последвалото лечение. Галерията към лондонската Кралска академия на изкуствата е домакин на изложбата "Трейси Емин/Едвард Мунк - Самотата на душата", която продължава до 28 февруари 2021 г.

Необичайният артистичен диалог между Мунк и Емин не е приумица на кураторите на изложбата, а решение на художничката. "Аз съм влюбена в Мунк. Влюбих се завинаги, когато бях на 18, в известен смисъл той е най-дългата ми любовна история", споделя в официалното прессъобщение към изложбата 57-годишната Трейси Емин. Творческата ѝ биография е изпълнена с изложби, инсталации и пърформанси, в които Емин изкарва наяве най-мрачните си лични преживявания - изнасилване, два аборта, физически тормоз. Нищо от житейските ѝ травми не е спестено и в една от автобиографичните ѝ книги My Life in a Column от 2011 г. (събрала текстовете от авторската ѝ рубрика в The Independent), в която говори и за творческия си процес: "Точно това състояние на рисуване обичам - когато провокираш себе си до краен предел. Все едно скачаш с парашут, но не знаеш дали ще се отвори. И тогава най-доброто нещо е да се отнасяш към падането в бездната като към приключението на живота си. Мисля си, че изкуството защитава артиста, грижи се за него, поддържа го жив."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал