Викът на Трейси Емин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Викът на Трейси Емин

Edvard Munch, The Death of Marat, 1907

Викът на Трейси Емин

Една от най-известните съвременни художнички "обсъжда" самотата на душата в задочен артистичен диалог с Едвард Мунк

1884 прочитания

Edvard Munch, The Death of Marat, 1907

© Munchmuseet


Британската художничка Трейси Емин избра необичайна форма за завръщане на артистичната сцена след близо едногодишната пауза, наложена от тежка диагноза и последвалото лечение. Галерията към лондонската Кралска академия на изкуствата е домакин на изложбата "Трейси Емин/Едвард Мунк - Самотата на душата", която продължава до 28 февруари 2021 г.

Необичайният артистичен диалог между Мунк и Емин не е приумица на кураторите на изложбата, а решение на художничката. "Аз съм влюбена в Мунк. Влюбих се завинаги, когато бях на 18, в известен смисъл той е най-дългата ми любовна история", споделя в официалното прессъобщение към изложбата 57-годишната Трейси Емин. Творческата ѝ биография е изпълнена с изложби, инсталации и пърформанси, в които Емин изкарва наяве най-мрачните си лични преживявания - изнасилване, два аборта, физически тормоз. Нищо от житейските ѝ травми не е спестено и в една от автобиографичните ѝ книги My Life in a Column от 2011 г. (събрала текстовете от авторската ѝ рубрика в The Independent), в която говори и за творческия си процес: "Точно това състояние на рисуване обичам - когато провокираш себе си до краен предел. Все едно скачаш с парашут, но не знаеш дали ще се отвори. И тогава най-доброто нещо е да се отнасяш към падането в бездната като към приключението на живота си. Мисля си, че изкуството защитава артиста, грижи се за него, поддържа го жив."

Tracey Emin, Because You Kept Touching Me,2019
Източник: Private collection, California © Tracey Emin

Артистичният ѝ диалог с Мунк е подобна спасителна операция. Разликата между двамата художници е точно сто години. Трейси Емин винаги е споменавала имената на Едвард Мунк и на Егон Шиле сред своите най-големи учители.

Картините на норвежкия експресионист Едвард Мунк (1863 - 1944), които Емин избира за изложбата в Лондон, са предоставени от частни колекции и музея на Мунк в Осло. Трейси Емин търси допирните точки между нейните работи и тези на Мунк, в които страданието и самотата също са основна тема. Осемнайсет от платната на Мунк влизат в "разговор" с 26 от творбите на Емин, сред тях скулптури, рисунки и неонови надписи. Според артистката изложбата се занимава с темите за меланхолията, загубата, копнежа и болката, като специален акцент е поставен върху картините на Мунк, в които се усеща сложната му връзка с жените. В опит да премине през следите от личната загуба на Мунк (който загубва майка си едва петгодишен, а по-късно трябва да се справи и със смъртта на сестра си, която го отглежда), както и да обхване многобройните му афери, в това задочно общуване с идола си, Емин сякаш търси отговор на собствените си лични провали, разочарования и съмнения. В изложбата е включена една от известните творби на Мунк - "Смъртта на Марат" (1907 г.), която пристига в Лондон благодарение на музея "Мунк" в Осло и е авторска интерпретация на прочутото платно на Жак-Луи Давид от 1793 г. със същото заглавие.

Edvard Munch, Female Nude, 1919–1924
Източник: Munchmuseet

"Болезнената сянка на раздялата, на предателството, на самотата е травма, която Мунк преживява и сякаш пречиства през картините си", смята Емин и в това вижда още един важен елемент в творческия им диалог. Картините ѝ "Ти си тук като земята под краката ми" и "Защото си тръгна", и двете рисувани през 2016 г., са родени от преживяването на загуба и копнежа, отражение на живота ѝ в този период.

Първоначалната идея за изложбата била тя да бъде открита в музея "Мунк" в Осло, но COVID-19 променя плановете. В крайна сметка диалогът между Емин и Мунк се разгръща в Кралската академия на изкуствата в Лондон и интересът към него е огромен (галерията разпродава 16 000 билета в аванс).

"Работата на Емин напомня за форма на екзорсизъм на вътрешните ѝ битки и усложненията в живота ѝ досега. Тя изправя своите демони срещу тези на Мунк и срещата е много интимна, откровена и предизвикателна", казват организаторите.

Свободният ѝ език, който забелязва най-напред лондонският галерист Джей Джоплинг в писмата, които тя му изпраща (Джоплинг е създател на прочутата галерия White Cube, в която е първата ѝ изложба), се усеща и в заглавията на някои от неоновите надписи, включени в изложбата "Самотата на душата". В розовия светещ надпис "Аз съм последна по рода си" се чете "Остарявам, но не съм толкова стара, колкото е прекършената ми вагина, свързана с моята душа".

Tracey Emin, I am The Last of my Kind, 2019.
Източник: Galleria Lorcan O'Neill © Tracey Emin

Когато учи в Кралския колеж по изкуствата през 80-те години, Трейси Емин е била известна с избухливия си нрав, пристрастеността си към Мунк и тоталното отхвърляне на буржоазното изкуство, или това, което тя нарича "няколко скучни богаташи да окичат дома си с картини, които отиват на диваните и цвета на стените". В каталога към настоящата изложба заявява: "Пикасо прави изкуство, но Мунк - не. Той прави нещо повече от това."

През 1998 г. снима документален филм за художника "В памет на Едвард Мунк и всички мои мъртви деца", чиято финална сцена е снимана на пристанището, където Мунк рисува прочутата си картина "Викът".

Трейси Емин винаги е казвала, че Мунк ѝ е дал много. Той е загубил майка си като дете и винаги е страдал от това. Този факт вдъхновява артистката да му "подари майката, която никога не е имал" - тя създава 7-метрова фигура на жена, ще я дари на музея на Мунк в Осло, където ще е и втората спирка на изложбата.

Британската художничка Трейси Емин избра необичайна форма за завръщане на артистичната сцена след близо едногодишната пауза, наложена от тежка диагноза и последвалото лечение. Галерията към лондонската Кралска академия на изкуствата е домакин на изложбата "Трейси Емин/Едвард Мунк - Самотата на душата", която продължава до 28 февруари 2021 г.

Необичайният артистичен диалог между Мунк и Емин не е приумица на кураторите на изложбата, а решение на художничката. "Аз съм влюбена в Мунк. Влюбих се завинаги, когато бях на 18, в известен смисъл той е най-дългата ми любовна история", споделя в официалното прессъобщение към изложбата 57-годишната Трейси Емин. Творческата ѝ биография е изпълнена с изложби, инсталации и пърформанси, в които Емин изкарва наяве най-мрачните си лични преживявания - изнасилване, два аборта, физически тормоз. Нищо от житейските ѝ травми не е спестено и в една от автобиографичните ѝ книги My Life in a Column от 2011 г. (събрала текстовете от авторската ѝ рубрика в The Independent), в която говори и за творческия си процес: "Точно това състояние на рисуване обичам - когато провокираш себе си до краен предел. Все едно скачаш с парашут, но не знаеш дали ще се отвори. И тогава най-доброто нещо е да се отнасяш към падането в бездната като към приключението на живота си. Мисля си, че изкуството защитава артиста, грижи се за него, поддържа го жив."

Tracey Emin, Because You Kept Touching Me,2019
Източник: Private collection, California © Tracey Emin

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Другата Варшава

Другата Варшава

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK