Вива Виктор(ия)

Veneno, или как историята на една от най-известните транс жени в Испания се превърна в телевизионен и кино феномен

В края на декември миналата година американската актриса Елън Пейдж, номинирана за "Оскар" за филма "Джуно", обяви публично, че е трансджендър и вече се казва Елиът. 33-годишният Елиът с над четири и половина милиона последователи само в Instagram благодари за получената подкрепа и обеща да се бори за правата на трансхората (транс се използва за хора, чието самовъзприятие за социален пол, полова идентичност и/или изразяването на пола им се различава от пола, с който са се родили - бел. ред.). Начинът, по който световните медии отразиха новината, до голяма степен свидетелства за напредъка по отношение на приемането на всички, за които собствената идентичност е различна от биологичния им пол. Десет дни преди това в списъка с най-добрите тв сериали за 2020 г. на американското списание The New Yorker доста неочаквано дори за самите продуценти попадна испанският минисериал Veneno. Показан по HBO Max, сериалът с автори Хавиер Калво и Хавиер Амброси разказва историята на Кристина Ортис (1964 - 2016), известна с прякора Венено (от исп. - отрова).

Открита от най-гледаното вечерно шоу по испанската телевизия през 90-те години на ХХ век, тя се превръща в една от първите транссексуални жени с голямо присъствие като телевизионен коментатор, модел, актриса. Минисериалът от осем 50-минутни епизода е създаден по книгата "Казвам! Нито кучка, нито светица", биография на Венено, написана от трансджендър журналистката Валерия Вегас. Книгата е издадена през 2016 г., малко преди смъртта на Венено. Според официалната експертиза тя умира след падане в дома си, но и до днес не стихват версиите за насилствена смърт, резултат от разкритията в биографията й. Три трансджендър актриси изпълняват ролята на Венено в различни етапи от живота й. Само дни след края на сериала в Испания превъплъщението на Джедет, Даниела Сантяго и Исабел Торес беше отличено с "Ondas", най-утвърдената испанска награда за телевизия и радио.

Според сп. Time "сериалът насочва вниманието към преживяванията на трансхората във време, което в много отношения се различава от времето, в което се развива действието. "Въпреки че дискриминацията и бариерите продължават да съществуват, има и показатели за реален напредък." Най-видимият и значим пример за такъв прогрес е обещаният за началото за 2021 г. от испанското правителство "Закон Транс". Подложен няколко месеца преди това на обществена дискусия, той цели "да работи ефективно за изкореняване на всички форми на дискриминация срещу трансхората във всички области". Една от най-изявените активистки за трансджендър правата е Карла Антонели, единствената трансжена, която от 2011 г. е в автономния парламент на Мадрид. Тя казва, че сериалът "Венено" провокира у зрителите емпатия и със сигурност ще промени съзнанието и начина, по който обществото се отнася към трансхората. Самата Карла има епизодична роля в един от епизодите.

И все пак успехът в САЩ е предшестван от превръщането на сериала в телевизионен феномен в Испания в разгара на коронавирус пандемията. Рекламата за излъчването на първия епизод на 29 март 2020 г. в платената платформа за видеосъдържание Atresplayer доведе до двадесеткратно увеличение на абонатите. Само за ден първият епизод е гледан от десет пъти повече зрители от която и да било друга програма, като 19-25-годишните са най-голямата група от аудиторията. Първият локдаун осуети снимките и третият епизод беше готов едва през септември. Окуражени от първоначалния интерес от страна и на зрителите, и на критиката, продуцентите предприеха неочакван маркетингов ход. Те пуснаха първи, втори и трети епизод заедно в над двеста кина, преди да се върнат към излъчването онлайн. Още с премиерата си Veneno оглави испанския боксофис.

Малко след Veneno платформата Atresplayer потвърди своя ангажимент към даване на по-голяма видимост на трансхората в телевизията с документалния филм Ellas (от исп. "Те", отнасящо се само за женски род). Филмът разказва личните истории на пет транс жени от различни поколения.

Близо две години преди големия успех на Veneno филмът Me llamo Violeta ("Казвам се Виолета") вече беше спечелил няколко награди от фестивали, включително тази на публиката и на "Амнести интернешънъл" от фестивала за документално кино DocsBarcelona през 2019 г.

"Аз съм момиче. Казвам се Виолета", казва шестгодишният Игнасио на родителите си през 2013 г. Пет години по-късно тяхната транссексуална дъщеря вече официално фигурира като Виолета в личната си карта. Пълнометражният документален филм "Казвам се Виолета" на Давид Фернандес де Кастро и Марк Парамон разказва историята на Виолета и нейното семейство, както и историите на други трансджендър хора.

Родителите на Виолета, Начо Видал и Франческа Хаймес, далеч не са анонимни. Става въпрос за една от най-известните двойки в международната порноиндустрия. Това в голяма степен обяснява и многото крайно обидни и заплашителни коментари, които получават предимно в социалните мрежи, когато решават да направят историята си обществено достояние.

В домашно видео, включено във филма, Начо Видал си играе със сина си Игнасио, който тогава още не е навършил две години. На въпроса "Момче ли си или момиче", Игнасио отговаря, без да се замисля: "Момиче". Филмът представя позитивната история на Виолета, която е отличничка в училище, възприета е напълно нормално от собственото си семейство, учителите и приятелите си, избрана е от съучениците си за представител на класа.

"Казвам се Виолета" е сниман в продължение на една година. Най-висшият съдебен орган, грижещ се за закрила правата на детето в Испания, съветва авторите на филма лицето на Виолета да не бъде разпознаваемо, за да бъде защитена нейната самоличност. Както самата Виолета и семейството й, така и авторите на филма смятат това за парадокс, тъй като целта им е именно максимално нормализиране на ситуацията. Сред другите истории във филма е тази на Силвия Рейес, една от първите трансджендър активистки в Испания, лежала в затвора по време на диктатурата на Франко. Както и тази на депутатката от Мадрид Карла Антонели.

"Само допреди няколко години не се говореше за трансджендър децата. Благодарение на борбата на техните семейства те започват да се радват на по-голяма видимост. Бяхме привлечени от тази история в голяма степен заради пълното непознаване на темата от наша страна", казват авторите на филма "Казвам се Виолета". И добавят, че са се надявали разказът на едно непълнолетно трансджендър дете да послужи като първоначален наръчник за семейства, които имат нужда от информация.

Преди месец, по време на излъчено на живо в социалните мрежи интервю за последната й книга The Soul of a Woman, чилийската писателка Исабел Алиенде беше попитана какво мисли за ситуацията на трансжените. "Ако се чувстваш жена, значи си жена. И обратното. Не е определящо дали човек се е родил с мъжки или женски полови органи", каза писателката.

Още от Капитал