Северно криминално сияние
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Северно криминално сияние

Кадър от шведския сериал "Бьорнстад", по книгата на Фредрик Бакман

Северно криминално сияние

Къде са корените на скандинавското криминале и защо то може да ни научи на по-критичен поглед към реалността ни

Светослав Тодоров
4360 прочитания

Кадър от шведския сериал "Бьорнстад", по книгата на Фредрик Бакман

© HBO Nordic


Представете си детектив с алкохолен проблем в малък град, който размишлява по заплетен случай на изчезване насред дългата тъмна и снежна зима. Какво ще се случи оттук нататък вълнува милиони. Скандинавската криминалната проза е една от най-разпознаваемите литературни вълни на предходното десетилетие и няма знаци, че ще отслабне скоро.

За много читатели първата среща със скандинавската криминална литература, още наричана скандиноар или нордикноар, започва с посмъртното издадената трилогия "Милениум" на писателя и разследващ журналист Стиг Ларшон (1954 - 2004) и последвалите екранизации. Корените на течението всъщност започват половин век по-рано с творбите на шведските писатели Пер Вальо и Май Шьовал, които в съавторство написват десет изключително популярни романа. След международния пробив на Ларшон в края на първото десетилетие на XXI век, започва широк интерес и към други автори на полуострова, голяма част от които вече са преведени на български: Ю Несбьо, Ларш Кеплер, Карин Фосум, Ханс Русенфелт, Юси Адлер-Улсен, Сьорен Свайструп.

Има и други студени и отдалечени места по света. Защо точно Скандинавия успя да направи от реалността си едновременно успешен продукт и съвременна литературна традиция?

Имало едно време на Север

Според преводачката от норвежки, датски и шведски език Ева Кънева скандинавската криминална литература намира отклик най-вече защото визуализира един коренно различен свят - северната природа, която е повече от фон, дори самостоятелен герой. А колкото до самите персонажи - те печелят читателите с това, че не са по холивудски схематични.

"Персонажите са неконвенционални, хора от плът и кръв, носители както и на светлото, така и не тъмното начало", казва Ева Кънева, родена в Добрич, преминала през местната немска гимназия и по-късно завършила скандинавистика в Софийския университет. През 2015 г. тя става актуалният носител на присъжданата в Осло награда за преводач на годината от норвежки език. Заради Кънева голяма част от известните романи и поредици достигат до България, включително книгите на Ю Несбьо и Ане Холт.

Какво прави скандинавското криминале по-доброто криминале? "Сюжетът е напрегнат, сгъстен, смразяващ, с неочаквани обрати. Авторите умело заплитат интригата, майстори са на съспенса. Държат те на нокти до самия край."

Според Кънева скандинавските криминални романи представляват не просто хроника на разкриването на едно престъпление, а дълбоко вникване в психологическите и в социалните причини за едно злодеяние. За целта авторите се впускат в дълбините на човешката душа - как определени влияния в семейната среда и близкото обкръжение могат да създадат травми. "Изобщо, изследват какво превръща един човек в убиец", казва още Кънева, която последно работи по две заглавия от датски - излезлите в самото начало на тази година от издателство "Емас" "Жертва 2117" от Юси Адлер-Улсен и "21 начина да умреш" на Сара Енгел.

Дълбокото гмуркане в човешката психология е например запазена марка за Ю Несбьо, безспорно най-известният норвежки представител на вълната. Само част от библиографията му са 12-те му книги за инспектор Хари Хуле. Първата излиза през 1997 г.

"Понякога, докато чета размислите на "неговите" престъпници, се изумявам колко автентично и проникновено е пресъздаден вътрешният свят на определен злосторник психопат. Изобщо скандинавските автори имат афинитет към престъпници с болна психика, маниаци, серийни убийци, въобще все хора с тежки личностни разстройства. Обикновено притежават и нужната подготовка."

Тук идва още един отличителен елемент - голяма част от авторите са по един или друг начин професионално обвързани с темите, за които пишат. Журналистическите разследвания на Ларшон са създавали догадки колко от света на "Милениум" е вдъхновен от работата му приживе, а неотдавна Ян Стокласа възстанови разследванията му около убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме през 1986 г. в книгата "Архивът на Стиг Ларшон" (издателство "Сиела"). Друг пример е Юси Адлен-Улсен, син на утвърдени в Дания психиатри и съвременници на периода, в който лекарите са живеели в един комплекс с пациентите.

Част от скандинавските автори са криминални или съдебни репортери, журналисти, експерти криминалисти, което придава съответната достоверност в историите им. Скоро в превод на Кънева се очаква роман от двойка известни датски журналисти: съпрузите Ким Фебер и Йени Педесен.

Ане Холт също добре познава материята, за която пише - между 1996 и 1997 г. тя е министър на правосъдието в Норвегия.

The Winner Takes it All

Кулминацията на жанра е перфектна комбинация от вярна местна аудитория, продуктивни автори и международен интерес. Тази вълна не е направена само за износ - самите писатели са ценени и в страните си. Друг важен фактор е, че в държави като Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия четенето не е нещо, за което се полагат усилия да бъде насърчено.

През последните години продажбите на книги в региона отбелязваха постоянен ръст, а след извънредното положение покрай пандемията аудио- и електронните книги също набраха скорост. Мобилното приложение за аудиокниги BookBeat на финландския предприемач Никлас Сандин се превърна в четвъртото най-теглено в страната през април миналата година и се намира в най-успешния момент от създаването си през 2016 г.: приложението има 250 000 абонати в края на 2019 г. и над 300 000 нови регистрации след март 2020.

Дори и след началото на пандемията Асоциацията на шведските издатели отбеляза 7.4% ръст на средногодишните продажби в сравнение с 2019 г., като 60% от заглавията са купени онлайн (добрите числа по всяка вероятност се дължат и на спорната стратегия на страната, която в търсене на групов имунитет от COVID-19 максимално отложи по-тежки рестрикции).

Други намират обяснение не в иновацията, а в традицията. "Независимо от възрастта си, хората харесват истории, в които виновникът се издирва и си получава заслуженото. И мисля, че това е факт още откакто Каин е убил брат си Авел", казва шведският писател Юхан Теорин в интервю за "Капитал" от 2014 г.

Скандинавската мечта

Индивидуален момент в скандинавските трилъри е и критиката, която писателите отправят към родните си страни - тази сюжетна линия започва още от романите на Пер Вальо и Май Шьовал, които в книгата The Terrorists от 1975 г. критикуват неспособността на шведската система да осъществи истинска интеграция за по-уязвимите в обществото. Ако някои на Запад разнищват американската мечта, то нордическите автори демитологизират скандинавската.

"В България възприемаме скандинавските страни като своеобразен рай - държави на благосъстоянието, с отлично изградена система за обществено подпомагане, толерантно отношение към инакомислещите и различните, социална чувствителност", казва Ева Кънева. За нея криминалните романи често разкриват една малко по-различна и тъмна страна на тези общества: расизъм, лицемерие, политическа корупция, социална несправедливост, институционално бездушие. "Допускам, че това също представлява интерес за българските читатели предвид реалността, в която живеем."

Нов студен фронт

Успехът и екранизациите по Стиг Ларшон зададоха и модела как вълната да бъде удължена чрез адаптации. Докато книгите на Ларшон превзеха света, нетипичният вампирски роман на Йон Айвиде Линдквист "Покани ме да вляза" имаше също успешна екранизация през 2008 г., последвана и от американска версия (в книгата скучното ежедневие на провинциална Швеция е сравнено с футболен мач между България и Румъния). Отвъд пълнометражното кино началото на XXI век донесе постепенен успех на скандинавски сериали като The Killing, Borgen, The Bridge.

Сред новите поредици, които са издържани в скандинавската естетика на сняг, студ, напрежение и мистериозни събития , е "Бьорнстад" по Фредрик Бакман (HBO GO), а в Netflix могат да се намерят Deadwind, наскоро появилият се The Valhalla Murders, който обединява норвежката и исландската среда в историята си. Добри реакции провокира и финландският Bordertown, който намира по-голяма публика няколко години след локалната си премиера.

Междувременно краят на 2020 г. и началото на 2021 г. вече донесоха няколко нови заглавия в българските книжарници. През януари "Колибри" издадоха "Кръстът", третата книга от поредицата с комисар Байер от норвежкия писател Ингар Йонсрюд, който разказва за убийство на влиятелен бизнесмен, последвано от изчезване на журналистка.

Във "Водовъртеж" (издателство "Емас") исландската писателка, преведена на повече от 30 езика, Ирса Сигурдардотир разказва история, която малко хора могат да си представят в спокойния Рейкявик: в училище е открит списък, който предвещава смъртта на шестима души. Както в горните случаи, и тук имаме припокриване с по-ранния живот на автора: Сигурдардотир първо пробива на литературната сцена с детските си книги, но след като взема важна награда в областта, решава, че вече й е писнало да бъде забавна. За първата си крими книга тя се фокусира върху, по нейни думи, един от малкото моменти в средновековната историята, в които Исландия не отстъпва от тенденциите на Западна Европа: убиването на жени по обвинение, че са вещици.

Представете си детектив с алкохолен проблем в малък град, който размишлява по заплетен случай на изчезване насред дългата тъмна и снежна зима. Какво ще се случи оттук нататък вълнува милиони. Скандинавската криминалната проза е една от най-разпознаваемите литературни вълни на предходното десетилетие и няма знаци, че ще отслабне скоро.

За много читатели първата среща със скандинавската криминална литература, още наричана скандиноар или нордикноар, започва с посмъртното издадената трилогия "Милениум" на писателя и разследващ журналист Стиг Ларшон (1954 - 2004) и последвалите екранизации. Корените на течението всъщност започват половин век по-рано с творбите на шведските писатели Пер Вальо и Май Шьовал, които в съавторство написват десет изключително популярни романа. След международния пробив на Ларшон в края на първото десетилетие на XXI век, започва широк интерес и към други автори на полуострова, голяма част от които вече са преведени на български: Ю Несбьо, Ларш Кеплер, Карин Фосум, Ханс Русенфелт, Юси Адлер-Улсен, Сьорен Свайструп.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.