Художникът като номад

Испанският съвременен артист Мигел Барсело гостува на музея "Пикасо" в Малага с изложба, вдъхновена от Кафка

След шестгодишна пауза в представянето на работата си испанският художник Мигел Барсело се завръща с изложба, която стъпва върху "Метаморфозата" на Франц Кафка. Публикувана през 1915 г., историята за особената трансформация на главния герой Грегор Замза в огромно насекомо е основата, върху която Барсело гради цялата си артистична концепция.

64-годишният художник показва 100 творби, създадени в периода 2014 - 2020 г., които представят размаха му в техниката - 30 керамики, 13 картини, 42 акварела, 6 дневника, една малка скулптура и 7 бронзови инсталации, които посрещат посетителите в двора на музея "Пикасо" в Малага. Мястото е знаково за града, роден на Пабло Пикасо (1881 - 1973). Музеят е отворен през 2003 г. в залите на бившия дворец Palacio de Buenavista, построен през XVI век и само на 200 метра от дома, в който художникът отраства. Благодарение на фондацията на Бернар Руис Пикасо (внук на Пабло Пикасо) и френската галеристка Алмин Рех от 2012 г. насам в музея се организират и временни експозиции, с които представят артисти от целия свят, чрез които могат да се намерят паралели с техниката и идеите на Пабло Пикасо.

Обратно към Мигел Барсело. Той е роден в Майорка, започва пътя си като художник в Париж, живее из Африка, Латинска Америка, Япония, Непал. Промяната, еволюцията и вечното движение в природата често се усещат в творбите му чрез избора на материал - глина, влакна, морски водорасли, кръв, морска пяна). Тези изразни средства са запазен знак в работата му и се свързват с житейския му избор да бъде винаги на път. Въпреки че посещава курсове по рисуване в Майорка и Барселона, се определя като самоук художник.

Големият му пробив идва с поканата да участва в международния форум за съвременно изкуство в Касел - "Документа" (1982). Следват изложби в Париж, Неапол и Лондон, както и покана да създаде керамичен алтар за катедралата в Палма де Майорка през 2007 г. Две години по-късно представя Испания в рамките на Венецианско биенале за съвременно изкуство и превръща тавана в една от залите на сграда на обединените нации в Женева в огромен океан. През годините рибите, октоподите, дърветата и козите са част от артистичните му символи, а необичайните материали, с които работи, включват яйца, мляко, изгорена с цигара или проядена от термити хартия, глина, багрила, пигменти и кръв. В интервюта споделя, че е убеден, че морето е основният двигател на артистичността му и затова усеща клаустрофобия на места, където няма море или вода.

Подобно на Пикасо, за Барсело керамиката, картините и рисунките са част от едно цяло, а фрагментарността се подрежда в магнетичен, артистичен пъзел. "Всяка работа е експеримент. Всяка работа е опит да се създаде нещо ново, нещо повече от предишното, нещо, което може дори да не съществува, но към което се стреми всеки артист", казва Барсело с типичния си кратък и отсечен изказ в разговор с Ханс Улрих Обрист, артистичен директор на лондонската галерия Serpentine.

"Разнообразието в творчеството на Барсело намира много допирни точки с наследството на Пикасо, но това, което е особено интересно в изложбата му "Метаморфози", е подсъзнателно изграденият мост за невъзможната възможна среща с Пикасо. И двамата са испански артисти, израснали в морски градове, осмелили се да опитат всички възможни техники, стилове и вдъхновения като създатели на изкуство, което е едновременно примитивно и модерно", допълва кураторът на експозицията Енрике Хункоса.

Изложбата Metamorphosis на Мигел Барсело продължава до септември 2021 г. Повече на www.museopicassomalaga.org.

Още от Капитал