Другата Варшава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другата Варшава

Другата Варшава

Режисьорът Ерик Беднарски за своя филм "Варшава: разделен град" - нов поглед към събитията в еврейското гето през Втората световна война

Светослав Тодоров
2462 прочитания

С документалния филм "Варшава: разделен град" (вероятно препратка към "Рим: открит град" на Роселини) режисьорът Ерик Беднарски хвърля поглед към еврейското гето в полската столица през Втората световна война. Филмът е част от зимното издание на фестивала за документално кино Master of Art.

В само 70 минути той успява да обедини историите на оцелели и да направи паралели между града тогава и сега. "Варшава: разделен град" стъпва върху вече съществуващи документални и игрални филми по темата - какво е останало недоизказано за терора над еврейското население в Полша? "Всеки оцелял след холокоста или свидетел на брутален конфликт пази истории, които не би споделил - най-често детайли около специфични травматични спомени или случки с член на семейството, казва Беднарски. Имах късмета да намеря хора, които са говорили за това време пред журналисти и ученици, така че независимо от емоционалната тежест те имаха желание да споделят спомените си."

Преди Втората световна война населението на Варшава е 1.2 млн. души, от които 400 000 евреи. Стената, която изолира двата основни квартала, в които те живеят, започва да се строи през април 1940 г. и минава през центъра на столицата - филмът се занимава и с това как ограниченията променят градоустройството и транспортната мрежа на Варшава. В гетото започват да живеят и евреи от други квартали и градове, а в края на войната загиналите са над 300 000. В този момент част от гетото са илюстраторът Юри Шулевиц, писателят Юри Орлев, критикът Марсел Райх-Ранички, тогава деца, там е домът и на музиканта Владислав Шпилман, чийто живот е разказан от Роман Полански, роден в гетото в Краков, във филма "Пианистът" (2002). Напоследък историята на варшавското гето провокира и известни паралели с настоящето - през последната година различни текстове и подкасти припомнят музикалната история на отцепения квартал и как независимо от обстоятелствата и ограниченията концертите и театралните представления са продължавали да бъдат отдушник и алтернатива на трагедиите.

Голяма част от включените архивни кадри идват от осеммилиметров филм от 1941 г., единственият засега открит видеоматериал от гетото, който не е сниман от нацистите. "Чувал съм слухове за записа от семейството ми, тъй като човекът, който го е снимал, е далечен мой роднина. Успях да се добера до наследниците му преди 15 години и след като открих лентата, веднага разбрах, че освен да я реставрирам и проуча, имам задължение да я покажа на света." След реставрацията и дигитализацията Ерик работи със специалисти, за да установи локациите, документирани в записа. "Във филма ми смесваме историите на оцелелите и свидетелите с кадри от този запис на напълно анонимни хора - тълпи от хора, сред които не успяхме да идентифицираме нито един човек - по всяка вероятност тези хора просто са изчезнали по време на геноцида. Това е човешкото лице на филма."

Според Беднарски тези събития не отслабват в публичната памет. Той наблюдава, че отношението към варшавското гето и други подобни събития между 1940 и 1943 г. варира между хора, квартали, региони, политически партии. "Предполагам, българите също нямат единно отношение към историята си. Но от моя опит тук виждам нарастващ интерес през последните десет години, включително към историята на града и сред хората, които живеят в района на някогашното гето. От друга страна, като че ли младите хора знаят все по-малко за събитията от Втората световна война, дори и те директно да са повлияли на историята на страната, града или семейството им."

Режисьорът вижда конфликтните чувства и интерпретации в по-широк контекст. "Всяка страна, която е била окупирана, поставена под върховенството на друга държава или продължително във война, разказва историята си чрез герои и злодеи. Някои се фокусират повече върху героите, други върху злодеите." В случая на истории като тази за гетото във Варшава Беднарски не вижда герои и злодеи, тъй като всички са жертва на репресиите. "Това са просто нормални хора, които са се борили за личното си оцеляване и това на семейството си."

Беднарски е също така режисьор на филм за неоновите реклами и надписи във Варшава, а дълбокият му интерес към историята на града е още по-любопитен, когато надникнем в биографията му. Той е роден в Халифакс, Канада, през 1976 г. "Баща ми е от Варшава и за първи път посетих Полша в по-съзнателна възраст, когато бях на 19. Бях много привлечен от страната, от това да проучвам семейната си история, от Варшава като цяло." Описва града като динамично и артистично място. "Привързах се както към града, така и към често трагичната му история."

На фона на милиони хора от Източна Европа, които потърсиха реализация на Запад през последните три десетилетия, режисьорът прави обратното: премества се за постоянно във Варшава. "Вероятно съм малцинство, но всъщност голяма част от близките ми приятели са половин поляци като мен и също са се преместили от Великобритания и Северна Америка обратно към градовете, които родителите им са напуснали през комунизма."

Беднарски е също така режисьор на филми, които са встрани от тези теми: той документира конфликтите в Африка и бавните стъпки на възстановяване на някои от най-засегнатите страни с A Film For Northern Uganda. "В момента работя по филм за музикалната сцена в Полша през 80-те години на ХХ век. Има и канадска връзка с темата и този период, така че интересът ми е разбираем."

Онлайн изданието на Master of Art продължава до 7 март в платформата Neterra TV+.

С документалния филм "Варшава: разделен град" (вероятно препратка към "Рим: открит град" на Роселини) режисьорът Ерик Беднарски хвърля поглед към еврейското гето в полската столица през Втората световна война. Филмът е част от зимното издание на фестивала за документално кино Master of Art.

В само 70 минути той успява да обедини историите на оцелели и да направи паралели между града тогава и сега. "Варшава: разделен град" стъпва върху вече съществуващи документални и игрални филми по темата - какво е останало недоизказано за терора над еврейското население в Полша? "Всеки оцелял след холокоста или свидетел на брутален конфликт пази истории, които не би споделил - най-често детайли около специфични травматични спомени или случки с член на семейството, казва Беднарски. Имах късмета да намеря хора, които са говорили за това време пред журналисти и ученици, така че независимо от емоционалната тежест те имаха желание да споделят спомените си."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    awortep avatar :-|
    awortep

    Рим, открит град е на Роселини - май дотам спрях да чета...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.