Амбицията да живееш честно (като Томас Винтерберг)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Амбицията да живееш честно (като Томас Винтерберг)

Кадър от "Комуната"

Амбицията да живееш честно (като Томас Винтерберг)

"София филм фест" подгрява новото си издание с ретроспектива на датския режисьор в Дом на киното

2453 прочитания

Кадър от "Комуната"


Защо е важно да не пропуснете ретроспективата на Томас Винтерберг в София? Във времена, доминирани от новини, опровергавани често по два пъти на ден, честността в публичната сфера е качество, което вече можем да гледаме само на кино. Именно художествената честност, без това да е оксиморон, е нишка, пронизала всички заглавия в творчеството на един от най-знаковите съвременни режисьори - Томас Винтерберг, автор на филми като "Ловът" и последно на "Още по едно" (Another Round), един от най-коментираните европейски филми през последните месеци и един от фаворитите за номинация за "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм (и двата с дългогодишния му сътрудник Мадс Микелсен в главната роля).

Благодарение на 25-ото издание на "София филм фест" имаме привилегията да видим, а и да си припомним, развитието, цикличността и диапазона в темите на Винтерберг, който през 1995 г. заедно с Ларс фон Триер създава датското кинотечение "Догмe 95". Ретроспективата включва пет заглавия от кариерата на режисьора.

Освобождаване чрез ограничаване, строго въздържание от всички похвати и трикове, зад които може да се скрие професионалистът, е гениално дръзката и семпла формула, зад която Винтерберг, Триер и още двама млади кинореволюционери коват на шега и с ирония манифеста на "Догмe 95". Подобно на Трюфо и Годар четирийсет години по-рано датската четворка се бунтува срещу посредствеността и компромисите в индустрия, готова да асимилира всяко свое непокорно дете. Всеки от четиримата създава едва по един филм в духа на приетата естетика, преди внезапният комерсиален успех на движението да го превърне в история и стил на подражание за десетки киноентусиасти с ръчна камера. Автентичната "Догмe" има много кратък живот, но и нескончаем послетрус.

"Киното е една от най-консервативните и предвидими медии", провокира режисьорът, лично отговорен за една от последните вълни на обновление в световния киноезик, сякаш за да очертае логиката в мисленето на един млад бунтар. "Ако системата те отхвърля, създаваш своя, колкото и арогантно да звучи това", споделя още от някогашното си пънкарско ноу-хау Винтерберг.

Доброто кино има способността да говори на живота в кризисни моменти, а включените в ретроспективата на Томас Винтерберг заглавия вадят наяве постоянството и трайния интерес, с които той неуморно манифестира авторската си истина за живота - болезнено словоохотлива, изведена до крайност и точно заради това облекчаваща колективната ни съвест.

За Винтерберг ракета носител е "Празненство" (1998), тогава награден за "европейско откритие" на европейските кинонагради и лауреат на наградата на журито в Кан. С него прокламира и изчерпва всичко авангардно, което протестът на "Догма" може да му даде - ударна деконструкция, неподправен реализъм и безмилостна откровеност. Черно-комичната история на семейство, шумно пометено от премълчавана с десетилетия истина, събира единодушно овациите. Винтерберг чупи с гръм и трясък фасадата на конформизма и вдига високо летвата за следващите си произведения. Истината като бомба с детонатор заедно с нестабилността, ранимостта и непостоянството в човешкия характер стават лайтмотив. Как и дали се случва обмен в общуването ни, къде се къса връзката със сърцето са въпроси, които вълнуват режисьора - фен на Бергман, с когото делят сходно към човешката драма любопитство.

Винтерберг търси отговорите в семейните връзки, в социалните ритуали, в крехките конфликтни ситуации, където хората са групирани от убеждения или обстоятелства. Увлечени от доброволно приети и наследени илюзии са героите в "Комуната" (2016), интерпретация на възможните и невъзможни принципи на съжителство между хората и етичната уязвимост на колективизма. Да опростяваш насилствено нещата винаги повлича проблеми. "Курск" (2018) ни стряска с равнодушието и ледения цинизъм на власт, лишила обществото от истината, но дебатът за истината и реалността е в основата и на "Ловът" (2012) - пример за това какво причиняват фалшивите новини в невротичното съзнание на модерния човек, подвластен на лъжа, страх и предубеждение.

Текстовете, с които Винтерберг работи, са толкова мускулести като драматургия, че интересът на театралната сцена към тях се подразбира от само себе си. Сам превръща "Комуната" си в пиеса.

В България от две години в Малък градски театър "Зад канала" се играе "Празникът", като адаптацията на Дейвид Елдридж е режисирана и поставена от Явор Гърдев. Любопитно, Александър Морфов също поставя Festen/"Празненството" със заглавие "Тържеството", като адаптира сценария на Бо Хансен за театър "Даилес" в Рига, Латвия.

Животът в крайна сметка трябва и да се живее. Базиран на пиеса, която пише по време на работата си в "Бургтеатър", Виена, последният филм на Винтерберг "Още по едно" (2020) е точно за това - за риска да бъдеш жив, за справянето със скуката и рутината, за преодоляването на предначертаната от обществото пътека. С годините Винтерберг печели все по-голямо разбиране от широката публика, може би защото, както с Дейвид Боуи споделят в общо интервю, времето помага на артиста да разбере с какво се занимава.

В машинарията на живота важните неща обикновено са такива, защото ги преживяваме заедно. Филмите на Винтерберг имат потенциала да увеличават качеството на преживяното и да чистят от бял шум сигнала на живото "предаване".

Ретроспективата с филмите на Томас Винтерберг включва черната комедия "Празненство" (1 март), "Ловът" (3 март), "Далече от безумната тълпа", "Комуната" (9 март), историческата драма "Курск" (11 март) и "Още по едно" (12 март). Прожекциите са в Дома на киното, а за "Празненство" и "Ловът" вече има билети. Повече на siff.bg

Защо е важно да не пропуснете ретроспективата на Томас Винтерберг в София? Във времена, доминирани от новини, опровергавани често по два пъти на ден, честността в публичната сфера е качество, което вече можем да гледаме само на кино. Именно художествената честност, без това да е оксиморон, е нишка, пронизала всички заглавия в творчеството на един от най-знаковите съвременни режисьори - Томас Винтерберг, автор на филми като "Ловът" и последно на "Още по едно" (Another Round), един от най-коментираните европейски филми през последните месеци и един от фаворитите за номинация за "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм (и двата с дългогодишния му сътрудник Мадс Микелсен в главната роля).

Благодарение на 25-ото издание на "София филм фест" имаме привилегията да видим, а и да си припомним, развитието, цикличността и диапазона в темите на Винтерберг, който през 1995 г. заедно с Ларс фон Триер създава датското кинотечение "Догмe 95". Ретроспективата включва пет заглавия от кариерата на режисьора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.