Лалета и окови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лалета и окови

Лалета и окови

За първи път водеща културна институция в Нидерландия започва разговора за 250-годишния исторически период на търговия с роби

3279 прочитания

С изложбата "Робство" националният Rijkmuseum ("Рейксмюзеум") в Амстердам за първи път в своята история насочва вниманието върху историята на колониалната система и наследството на робството, "време, когато хората са били свеждани до собственост, третирани са като вещи в счетоводните отчети".

Макар че изложбата представя глобалната търговия с роби, фокусът е върху нидерландското участие в нея и как "от момента на нидерландското владичество хората са поробвани в района на Индийския океан и транспортирани до другите континенти, за да работят в плантациите", по думите на Валика Шмолдерс, завеждаща отдела по история в музея.

Според организаторите става въпрос за първата детайлна ревизия от страна на водеща арт институция на "тази ера, обхващаща двеста и петдесет години, която е неразделна част от историята на Нидерландия". Освен голям екип от "Рейксмюзеум" в подготовката и съпътстващите събития взимат участие и външни експерти, включително историци, изследователи, културоведи, артисти.

Водеща нишка са десет лични истории на хора от Бразилия, Суринам, Карибите, Южна Африка и Азия, участвали по някакъв начин в робовладелската система. Историите са озвучени и в аудиогид. Включени са картини и предмети от нидерландски и чуждестранни музеи, архиви и частни колекции.

С цел да бъде разказана историята на робството по-откровено отвсякога сред експонатите има и предмети, показвани за първи път, включително вериги, окови, използвани в плантациите инструменти. В същото време Rijkmuseum добавя допълнителни етикети с информация към близо сто предмета от постоянната си колекция, обясняващи тяхната "скрита връзка" с робството.

Изложбата е съпроводена от паралелни събития като токшоу и разнообразна програма от лекции, танци, музика и дебати. Съдържанието и значението на историята са част от образователна програма за начални, средни и професионални учебни програми. Специално за училищата актьорска трупа е създала пиеса. Rijksmuseum и Atlas Contact Publishers издават съвместно богато илюстрираната книга Slavery.

Изложбата обхваща нидерландския колониален период от XVII до XIX век и ролята в него на нидерландските Западноиндийска и Източноиндийска компания. В своеобразен географски триъгълник корабите тръгват от Нидерландия към Западна Африка, където разменят стоките си за превърнати в роби африканци. След това прекосяват Атлантика към Южна Америка и Карибите, където продават робите на европейските колонии.

Натоварени с тютюн, захар и други стоки от плантациите, корабите се връщат в Холандия, като цялото пътуване продължава между дванадесет и петнадесет месеца. "Най-мащабното насилствено транспортиране на хора на дълги разстояния в човешката история, когато Атлантическият океан е търговска магистрала за трафик на хора", казва Тирца Мол от музея в YouTube канала на институцията, сочейки макет на кораба The White Elephant от 1755 г. Макар да няма доказателства, че става въпрос за реално съществувал кораб, заради големите детайли днес той се приема за нагледен пример за предназначен за превоз на роби плавателен съд.

Наскоро открити договори на корабните компании показват, че при поръчката и строенето на кораби е правена разлика между военни и търговски кораби и такива за роби, които транспортират повече хора, тъй като на капитана се плащало на брой доставени живи роби. Според британска рисунка от 1871 г. всеки роб разполагал с максимум 41 сантиметра лично пространство. Тирца Мол казва, че "Белият слон" е един от малкото запазени макети, свидетелстващи за "жестоката, дехуманизираща, организирана търговия на хора, в която са участвали нидерландците".

С изложбата "Робство" националният Rijkmuseum ("Рейксмюзеум") в Амстердам за първи път в своята история насочва вниманието върху историята на колониалната система и наследството на робството, "време, когато хората са били свеждани до собственост, третирани са като вещи в счетоводните отчети".

Макар че изложбата представя глобалната търговия с роби, фокусът е върху нидерландското участие в нея и как "от момента на нидерландското владичество хората са поробвани в района на Индийския океан и транспортирани до другите континенти, за да работят в плантациите", по думите на Валика Шмолдерс, завеждаща отдела по история в музея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Моля, дайте линк към колекцията по тази тема.
    На официалната страница на Рейксмюзеум няма и намек за това -

    https://www.rijksmuseum.nl/en

  • 2
    peturtza avatar :-|
    Петя Д.

    До коментар [#1] от "D-r D":
    може би е това? https://www.rijksmuseum.nl/en/whats-on/exhibitions/slavery

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "Петя Д.":

    Благодаря, Петя Д.
    Леко съм разочарован, защото очаквах живопис от стари майстори, каквато изгледах с интерес в някои от останалите лектории.
    Тоя етнографски музей не ме впечатли. Кого изненадва, че в онзи си стадий на развитие автохтонното население не е могло да се опази от евроколонизаторите?

    Разговорът по темата, мисля, че трябва да започне с отговор на въпроса "защо?"
    А не с БЛМ гл.т., целокупните съвременни бели да развиваме комплекс за вина, щото беложожите кап. Морган или кап. Дрейк са грабили на воля за кралицата, а бащите на Америка Джеферсън и Вашингтон са били робовладелци.

  • 4
    demokoko18 avatar :-|
    demokoko18

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Мисля, че Янис Варуфакис отговаря на "Защо?" в книгата си - Talking to My Daughter About the Economy.

    Доколкото помня - географското положение на Европа и Азия позволява империите да се разрастват, без да им се налага да променят основната храна - жито или ориз. Това е позволило за над 1000 години еволюция във военното дело, което другите не са имали.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "demokoko18":

    Продължавам да смятам, че ако Тройката не бе пречупила гръбнака на Ципрас да отстрани Варуфакис през 2015 г, с неговата непреклонност днес светът щеше да е доста по-различен.

    Що се отнася до книгата, това - все пак - са обяснения на икономически и исторически събития и явления като за пред дете, в случая дъщеря му Ксения.
    Ние като възрастни можем да си го кажем направо: и робовладелството, и колониализма, и съвременните хибридни и истински войни на Запада са плод от стремежа за надмощие, което осигурява свръхпечалбите. Които пък се инвестират в нови агресии за нови свръхпечалби.
    Империализъм, сър...

    Ето моята приказка за робовладелството и неговия съвременен римейк:
    На кутията на прекрасното ми сутрешно кафе пише, че е произведено в Италия. Там не съм чувал да има кафеени плантации. Пък и не съм виждал.
    Плантациите са на друг континент. Съвременните роби експортират в Италия просто евтина суровина в чували, която на Ботуша се пече и пр., за да се превърне в стока с висока принадена стойност. От нея черните производители на кафето получават трохи.
    Това е пътя на ограбването, трасиран Писаро, кап. Кук, Джордж Вашингтон и подобни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.