Кой по-добре умее да увърта отговорите на определени въпроси? Мая Манолова или Христо Иванов, Тодор Живков или Бойко Борисов? Звуковата инсталация "Премълчители" на Антони Райжеков в Института за съвременно изкуство в София се състои от 30 отворени консервени кутии с високоговорители, които възпроизвеждат части от интервюта на ключови фигури от политическия и обществения живот в България от 1989 г. до днес. Райжеков избира тези секунди, в които личи нерешителност, желание за смяна на темата, бягане от конкретика, и ги семплира до безкрай. Резултатът - един "хор на премълчаното", един по-зловещ ембиънт.
Инсталацията включва звукови сегменти и от изяви на имена на политици, които са вече рядко в медиите и са непознати на по-новите поколения, като Муравей Радев, министърът на финансите по време на кабинета на Иван Костов (1997 - 2001) и бившият началник на Национална сигурност Бригадир Аспарухов. Всяка кутия върви с изброяването на постовете, които съответните личности са заемали през годините - припомняне колко отдавна някои от тях са част от живота ни и решенията на държавата.
"Тези специфични звуци, едновременно част от речта и извън нея, са типични за всички нас и вероятно съществуват във всички езици и култури - на английски те са известни под името fillers - пълнежи", обяснява Райжеков, който в края на миналата година представи друга инсталация с подобни изразни средства - "Пандемична звукова карта", в която звукът се променя след всяко обновяване онлайн на данните за разпространението на ковид-19 по света.
През последната година и половина Райжеков, който от 2008 г. живее в Австрия, беше плътно в София, с което оригиналните му идеи имаха по-често присъствие в тукашните галерии. След изяви в режисурата, актьорското майсторство, джаза и пианото той се отдава изцяло на любопитството си към взаимовръзките между изкуството и технологията.
Преди 13 години заминава за Виена, за да реализира именно тези интереси, а малко след откриването на "Премълчители" той отново се отправи към Австрия. Отговаря ни от влака за Залцбург, където ще работи по докторантура.
За Райжеков нечленоразделната реч по време на медийни изяви може да бъде интерпретирана и като рядък момент на искреност. "Това са звуци, които възникват в акт на спонтанност, която може да предположи искреност, объркване или прикриване." За него тези паразитни звуци на речта могат да бъдат определени също така и като "запълнени паузи" - какво те прикриват? "Интересувам се именно от тези паузи в чисто политически контекст, когато съдържанието на речта вече е изгубило плътността си и започва да губи своя смисъл, когато нивото на "политическото говорене" е изгубило смислеността си и остава само премълчаното. Гласовете в тази "тишина" не губят човешкото, а, напротив, те ни подсказват нещо твърде човешко. За всеки един тези звуци са специфични, свързани неизменно с емоционалното състояние, степента на спонтанност и, разбира се, самата ситуация, която в голяма степен зависи от интервюиращите журналисти."
В хода на създаване на инсталацията Райжеков изслушва стотици интервюта от 1989 г. до днес. Определя това като дълъг, труден и болезнен процес, те му припомнят какво му е било спестено по време на годините в Австрия. "Това което ме "изненада" в процеса, ако мога така да го определя, е безапелационната профанизация на политическия дискурс в България. Бях позабравил неговите характерни "ноти". Тези вибрации в публичното пространство отблъскват и като резултат могат да ни направят аполитични и дори политически апатични, което не е здравословно за едно демократично гражданско общество."
Антиправителствените протести срещу сегашната управляваща коалиция, започнали малко след олекотяването на първите мерки срещу пандемията, също го карат да се замисли за начина, по който посланията излизат напред или се губят в общото недоволство. "Протестите от лятото разкриха много аспекти на това как се случва политиката в България и до голяма степен ме провокираха да не остана безразличен. Заинтересува ме темата за заглушаването с мълчание, за шума на популизма, който "надвива" звука за помощ."
Инсталацията е рядък пример за художествен проект в България, в който политическите теми са директни, с конкретно споменати имена. "Хуморът и иронията са важно и силно художествено средство, което не бива да се подценява и понякога е единственото ни оръжие като творци. Според мен и в "Премълчители" има много ирония, макар и леко горчива, като консерва с изтекъл срок на годност.
"Премълчители" е в Института за съвременно изкуство на бул. "Васил Левски" 134 до 14 април (показването на изложбата е възможно да бъде удължено покрай скорошните противоепидемични ограничения). Куратори са Красимир Терзиев и Калин Серапионов.
Кой по-добре умее да увърта отговорите на определени въпроси? Мая Манолова или Христо Иванов, Тодор Живков или Бойко Борисов? Звуковата инсталация "Премълчители" на Антони Райжеков в Института за съвременно изкуство в София се състои от 30 отворени консервени кутии с високоговорители, които възпроизвеждат части от интервюта на ключови фигури от политическия и обществения живот в България от 1989 г. до днес. Райжеков избира тези секунди, в които личи нерешителност, желание за смяна на темата, бягане от конкретика, и ги семплира до безкрай. Резултатът - един "хор на премълчаното", един по-зловещ ембиънт.
Инсталацията включва звукови сегменти и от изяви на имена на политици, които са вече рядко в медиите и са непознати на по-новите поколения, като Муравей Радев, министърът на финансите по време на кабинета на Иван Костов (1997 - 2001) и бившият началник на Национална сигурност Бригадир Аспарухов. Всяка кутия върви с изброяването на постовете, които съответните личности са заемали през годините - припомняне колко отдавна някои от тях са част от живота ни и решенията на държавата.
0 коментара