Класацията за 2020 г. потвърждава тенденциите от последните няколко години - червените комплексни вина продължават да са гордото лице на местната сцена.

Същевременно белите стават все по-добри, както и розетата, и все повече от тях попадат в селекцията - в Toп 50 за първи път нечервените вина са над една трета от всички. Журито се обединява зад твърдението, че интересът към белите сортове расте, а все по-често се срещат и истински добри примери, в които има идея, смисъл и многопластовост - в Toп 10 например има две такива бели вина, както и едно пенливо. Ръстът в производството на пенливите също е сред свежите нови тенденции.

Стилът на червените вина обаче също се променя в крак със световното търсене на по-ефирни и ненатоварени вкусове за сметка на "старомодните" сортове с груби танини и много дъб. "Като цяло всяка година вината са по-добри от предишните, но финалните дегустации винаги са ме натоварвали - и сетивно, и ментално. В повечето случаи това са били десет плътни, често "бомбастични" червени вина с доста сходен характер. Тази година не исках дегустациите да свършват", казва основателят на DiVino и член на журито Емил Коралов. "Да, стилът и на седемте червени от Топ 10 е по-скоро в wow гамата, но усещането за премереност, финес и известна обща лекота доминираше над впечатлението за концентрация и натовареност заради отлежаването в дъб."

Усещане за местен тероар

Друг член на журито, Ефросия Благоева, откроява още две важни тенденции. "Все по-голям интерес има към работата с локални сортове и все по-често понятието тероар се използва уместно", посочва тя. Подемът на местните сортове ясно се вижда по броя им в Toп 50 - рекордни 19 вина от локални сортове или купажи с тяхно участие. Това е добра новина, защото именно те са шанс българското вино да изгради свой отличителен облик. Освен това производителите стават и по-смели при работата с местните сортове. Както отбелязва Яна Петкова от журито на конкурса, намалява желанието деликатни сортове като мелник или единия клон на мавруд да се маскират с дъб - засилва се стремежът те да се представят в истинския им вид - с по-прозирен цвят, елегантни танини и тела и по-плодови профили.

Интересът към добрите вина от местни сортове - и бели, и червени, вдига значително цените им. "Така вина от класически сортове, като шардоне например, с високо качество и приемливи цени застояват на рафтовете. Умният потребител ще се оглежда и за тях", казва Яна Петкова.

Във все повече от най-добрите марки се долавя и тероарът - усещането за мястото, където расте гроздето както при локалните сортове, така и при международните. "Поне шест от десетте вина на челни позиции бих нарекъл тероарни, макар в десетката още да няма попълнение от изцяло локален сорт. За тези вина мястото, от което идват, е най-важната характеристика и това в голяма степен ги прави разпознаваеми", казва Емил Коралов.

Смели нови проекти

Една от най-вълнуващите тенденции, която все още не отеква ярко в класацията, но привлича най-любопитните винени почитатели, е развитието на все повече крафт, или занаятчийски, проекти със собствен почерк. Те обикновено са дело на млади, талантливи технолози, натрупали опит извън България, отворени към експерименти.

Една от посоките, както отбелязва Ефросия Благоева, е в натуралните вина - тези, които се правят от органично или дори биодинамично отглеждани лозя, с минимална технологична намеса, почти без използване на химически добавки. В тази ниша всичко е малко странно, а както отбелязва и Яна Петкова, "границата между естествено и недодялано е доста размита", но въпреки това дори "недодяланите" натурални или "оранжеви" вина внасят доза колорит на пазара.

По думите ѝ още по-смели проекти започват да експериментират и с Pét-Nat (съкратено от Pétillant-naturel, или естествено пенливо). Това е пенливо вино, произведено по "древния метод", т.е. виното е бутилирано преди края на ферментацията и без добавена захар и дрожди, както е при класическата технология. Резултатът е по-слабоалкохолно, по-слабо газирано, нефилтрирано, често мътно вино, в бутилка, затворена с капачка за бира. То често е и непредвидимо, но пък носи вълнение заради уникалността на съдържанието - ценно преживяване, особено за презадоволените почитатели, които винаги са жадни за нещо ново и вълнуващо.

Преглед на оригинала