Вече можете сами да проверите дали оригиналният образ на малкото сираче Бет Хармън, което се превръща в шампионка по шах, е изграден по-достоверно в книгата, отколкото в сериала, защото "Дамски гамбит" излезе и на български език в края на март. В книгата тя е описана като "най-грозното бяло момиче на света носът ти е грозен, лицето ти е грозно, а кожата ти е като шкурка", но постепенно, след като се научава да играе шах, вече не се говори за външния й вид, а за умът и който "сияе", както и за силата и присъствието й.

Въпреки всички вълнуващи шахматни обрати и срещи "Дамски гамбит" не е книга за шаха, а за табутата, предразсъдъците и вътрешните ни демони и зависимости. Уолтър Тевис ни сблъсква със сексизма, но и с расизма, с който Джолийн, най-добрата приятелка на Бет, трябва да се бори - понеже е чернокожа, така и не се намира семейство, което да я осинови.

Действието се развива през 60-те години в САЩ, когато е нормална практика на децата в сиропиталищата да се дават успокоителни. Наред със зависимостта й към хапчето малката Елизабет Хармън постепенно се пристрастява и към шаха, той се превръща в нейна единствена надежда във враждебния свят, в който е попаднала след внезапната кончина на майка й. Сравняват романа на Тевис с "Шахматна новела" на Стефан Цвайг, но докато момчето чудо Мирко Чентович от Югославия играе шах само и единствено когато има дъска пред себе си и никога не може да си представи ходовете, то Бет играе наум, играе с въображението си, не без помощта и на хапчетата, с които прекалява. С развитието на шахматната кариера на Бет и с трудното й съзряване тя започва да злоупотребява и с алкохола.

Уолтър Тевис е преплел автобиографични мотиви, той самият играе шах и има същите проблеми с алкохола, каквито и младата Бет постепенно развива. През целия си живот писателят се бори и със зависимостта си към хазарта, но не спира да пише: създал е шест романа и множество разкази, преведени на повече от осемнадесет езика. Освен "Дамски гамбит" и други творби на Тевис имат филмови адаптации - "Човекът, който падна на земята" е заснет през 1976 г. с Дейвид Боуи в главната роля, а разказът "Мошеникът" е адаптиран през 1961 г. с участието на Пол Нюман.

Тевис умира през 1984 г. и не успява да види как романът му се превръща в реалност чрез възхода на унгарската еврейка Юдит Полгар в шаха, която само на единадесет години през 1988 г. се превръща в най-младата носителка на шахматен "Оскар" за жени. След много победи през следващите години и до ден днешен тя е смятана за най-добрата жена шахматистка според официалното класиране на ФИДЕ.