Хайку – необикновена поезия за обикновените неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хайку – необикновена поезия за обикновените неща

Хайку – необикновена поезия за обикновените неща

Какво е хайку и къде в София може да се полюбуваме на цветовете на японската вишна - най-голямото вдъхновение за хайку поетите

3284 прочитания

В нашия стресиран свят островите на красотата не са много и несъмнено поезията е едно от онези спасителни места, чрез които поне за няколко минутки можем да си отдъхнем от градския шум. Поезията няма сезон, но със сигурност пролетта е времето, в което поетите наострят моливите си. Това е и една от причините Международният ден на хайку поезията да се чества по цял свят всяка година на 17 април.

Най-кратката поетична форма набира все по-голяма световна популярност през последните години. Въпреки че родината на този литературен жанр е Япония, стотици хиляди хора от цял свят пишат хайку и споделят своите текстове както в социалните мрежи, така и в множеството специализирани издания. Международната хайку общност расте с всеки изминал ден, особено в пандемичните времена - хайку е универсален език, посланик на красотата и доброто между хората. Но защо точно хайку, с какво се различава тази поезия от останалите? На първо място, хайку е обикновеност - в три реда, то ни учи да забелязваме наглед малките неща и случки от заобикалящата ни действителност. Всичко това е антипод на желанието на съвременния урбанизиран човек да живее един необикновен живот, заобиколен от вещи. В този смисъл хайку действа приземяващо, връща ни към изначалните ценности на човешката природа. Ценности, които губим с всеки изминал ден. Може да разгледаме хайку като естествена реакция на пишещите хора посредством словото да отговорят на тази застрашаваща ни негативна тенденция. "Човешко, твърде човешко", заглавието на този знаков труд на Фридрих Ницше, са думите, с които най-добре бих отговорил на въпроса какво е хайку. Преди всичко тази кратка поезия за мен е минимализъм в действие. При писането на хайку има множество правила, но в същото време то е литературната форма на абсолютната свобода.

"С десетилетия се учиш да рисуваш бамбук, а после, когато хванеш четката - забрави за бамбука", дзен поговорка, която до голяма степен изразява истинската същност на този няколковековен литературен жанр. Обичам да казвам, че в хайку всички сме вечни ученици независимо от опита, който сме натрупали. Именно в това постоянно усъвършенстване и стремеж към простотата в изразяването се крие и привлекателността на това да пишеш хайку. Не е нужно да знаеш японски, да си запознат в детайли с дзен философията, да медитираш или да си йога, за да притежаваш усет за хайку. По-важното е, когато седнеш пред белия лист, да си честен към себе си, а това значи, че си честен и към читателите.

вишневи цветчета

ту ги срещне, ту ги раздели

течението на водата

Писането на хайку изглежда измамно лесно - три реда, можеш да ги надраскаш на салфетка, дори на билетче за градския транспорт. Всъщност истината е съвсем друга - понякога едно хайку може да коства запаса от знания и талант, нужни за написването на цял роман. Пролет е, а една от основните специфики на хайку е т.нар. киго, или сезонна дума. Това е дума, даваща ни знак за момента от годината, в който е написано дадено тристишие. В Япония, а и не само, най-голямата муза през пролетта за хайку поетите са цветовете на японската вишна - сакура. Тяхната мимолетна красота символизира преходността на човешкия живот. За да разберем огромното значение, което има вишневият цвят за японската култура, като пример ще дам строфа от стих, писан преди 1100 години през епохата Хейан: "Би ли познавало сърцето пролетния трепет, ако го нямаше вишневия цвят?" Според учените наименованието "сакура" произхожда от думата "сакуя" (цъфтеж, цъфтене) и идва от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе. Нейният храм-гробница е разположен на върха на планината Фуджи. Легендата гласи, че принцесата паднала от небето върху едно вишнево дърво. Буквалният превод на името й означава "принцесата на дърветата цветя". Още от древността в Япония думата "цвете" е означавала единствено вишнев цвят. Цъфналата вишна е символ на националния характер на японците. Днес съществуват близо 400 вида сакура, които са сред най-желаните дръвчета за парково и домашно озеленяване не само в Страната на изгряващото слънце, но по цял свят. Цъфтежът на сакурите е знак за идването на пролетта в Япония. Събитието е съпроводено от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича ханами. Изразът в буквален превод означава "съзерцаване на цветовете". На японски "хана" е "цвете", а "ми" е "гледам". Обичаят идва още от III век. В началото се е практикувал единствено в императорския двор и от тогавашната аристокрация.

В нашето съвремие ханами е един от масовите японски празници. Най-популярното място за ханами е паркът Шиндзюку в Токио. Там растат над 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на честванията става именно в този парк и при задължителното присъствие на императорската двойка. По време на ханами бързат да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете.

Почитателите на японската култура в България също празнуват ханами. През 2002 г. японското посолство в България подари на София вишневи фиданки, които са засадени пред Националната библиотека "Кирил и Методий" и около храм-паметника "Св. Александър Невски". Столичният Южен парк е другото място, на което можете да се полюбувате на прекрасните вишневи цветове. Ученици от 18 СОУ в София през 2014 г. засадиха 25 сакури и поеха грижите за тяхното отглеждане. В следващите години към тях бяха добавени още десетки вишневи дръвчета. Така в Южния парк вече се е оформила първа малка горичка от сакури. Именно край нея всяка пролет по инициатива на Българския хайку съюз се провежда ханами. По време на събитието български хайджини (майстори на хайку) четат свои тристишия, посветени на цъфналите вишни - един непреходен символ в преходния свят, в който живеем.

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation. Негови текстове са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация, Световния хайку клуб и много други. През 2016 г. негови хайку влизат в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български - "Основи на хайку". Творбите му са превеждани на 17 езика. През 2021 г. стана първият българин, носител на голямата награда "Basho-an", чийто организатор е Музеят на Башо в Токио.

В нашия стресиран свят островите на красотата не са много и несъмнено поезията е едно от онези спасителни места, чрез които поне за няколко минутки можем да си отдъхнем от градския шум. Поезията няма сезон, но със сигурност пролетта е времето, в което поетите наострят моливите си. Това е и една от причините Международният ден на хайку поезията да се чества по цял свят всяка година на 17 април.

Най-кратката поетична форма набира все по-голяма световна популярност през последните години. Въпреки че родината на този литературен жанр е Япония, стотици хиляди хора от цял свят пишат хайку и споделят своите текстове както в социалните мрежи, така и в множеството специализирани издания. Международната хайку общност расте с всеки изминал ден, особено в пандемичните времена - хайку е универсален език, посланик на красотата и доброто между хората. Но защо точно хайку, с какво се различава тази поезия от останалите? На първо място, хайку е обикновеност - в три реда, то ни учи да забелязваме наглед малките неща и случки от заобикалящата ни действителност. Всичко това е антипод на желанието на съвременния урбанизиран човек да живее един необикновен живот, заобиколен от вещи. В този смисъл хайку действа приземяващо, връща ни към изначалните ценности на човешката природа. Ценности, които губим с всеки изминал ден. Може да разгледаме хайку като естествена реакция на пишещите хора посредством словото да отговорят на тази застрашаваща ни негативна тенденция. "Човешко, твърде човешко", заглавието на този знаков труд на Фридрих Ницше, са думите, с които най-добре бих отговорил на въпроса какво е хайку. Преди всичко тази кратка поезия за мен е минимализъм в действие. При писането на хайку има множество правила, но в същото време то е литературната форма на абсолютната свобода.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole

    Благодаря на Владислав Христов за интересния и информиращ текст. Ще допълня само, че вишневият цвят е символ на японския характер, защото животът на самураите е бил сравняван с живота на вишневите цветове, който продължава "не повече от три дни", но е красив и достоен. Според стара японска поговорка “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.