И пак да дойдеш

Американската фотографка Диана Дайкман проследява процеса на остаряване в семейството

Един следобед през 1991 г., докато майка й и баща й махат за довиждане, американската фотографка Диана Дайкман сваля прозореца на колата, хваща новия си фотоапарат и ги снима. В началото тя прави снимките предимно за себе си. Всеки път, когато гостува на родители си в родния си град Сиукс сити, щата Айова, тя снима моменти от преживяванията им заедно, докато правят барбекю, мият чиниите или подрязват ливадата. От този момент нататък спонтанният жест да снима майка си и баща си, преди да си тръгне, прераства в семеен ритуал. През 2008 г. Диана печели голяма стипендия от United States Artists, с която решава да издаде книга. Докато преглежда архивите си, тя попада на серията семейни снимки и за първи път ги вижда като личен арт проект. Тогава тя публикува част от проекта в книгата 27 Good-byes.

Тази пролет издателство Chose Commune издава книгата й Leaving and Waving с текст на английски и френски (цена 48 евро). В нея 67-годишната днес фотографка събира снимките, които прави при сбогуванията с родители си в продължение на двадесет и седем години. "Докато в принудителното заради пандемията усамотение подбирах снимките и правех проби за печат, очите ми често се пълнеха със сълзи", казва Диана Дайкман за "Капитал". Тя съветва да снимаме повече всекидневни моменти, на които иначе не отдаваме особено значение, защото "един ден ще се превърнат в истинско съкровище". Тя казва, че и преди е получавала отзиви за работата си, но никога толкова много, както през изминалата година, през която усещането за раздялата с близките добива нови измерения в световен мащаб.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Do Look Up

Do Look Up