И пак да дойдеш

Chose Commune

И пак да дойдеш

Американската фотографка Диана Дайкман проследява процеса на остаряване в семейството

3647 прочитания

Chose Commune

© Deanna Dikeman


Един следобед през 1991 г., докато майка й и баща й махат за довиждане, американската фотографка Диана Дайкман сваля прозореца на колата, хваща новия си фотоапарат и ги снима. В началото тя прави снимките предимно за себе си. Всеки път, когато гостува на родители си в родния си град Сиукс сити, щата Айова, тя снима моменти от преживяванията им заедно, докато правят барбекю, мият чиниите или подрязват ливадата. От този момент нататък спонтанният жест да снима майка си и баща си, преди да си тръгне, прераства в семеен ритуал. През 2008 г. Диана печели голяма стипендия от United States Artists, с която решава да издаде книга. Докато преглежда архивите си, тя попада на серията семейни снимки и за първи път ги вижда като личен арт проект. Тогава тя публикува част от проекта в книгата 27 Good-byes.

Тази пролет издателство Chose Commune издава книгата й Leaving and Waving с текст на английски и френски (цена 48 евро). В нея 67-годишната днес фотографка събира снимките, които прави при сбогуванията с родители си в продължение на двадесет и седем години. "Докато в принудителното заради пандемията усамотение подбирах снимките и правех проби за печат, очите ми често се пълнеха със сълзи", казва Диана Дайкман за "Капитал". Тя съветва да снимаме повече всекидневни моменти, на които иначе не отдаваме особено значение, защото "един ден ще се превърнат в истинско съкровище". Тя казва, че и преди е получавала отзиви за работата си, но никога толкова много, както през изминалата година, през която усещането за раздялата с близките добива нови измерения в световен мащаб.

Публикувана в сп. New Yorker, серията Leaving and Waving се нарежда сред 25-те любими статии на читателите за 2020 г.

В книгата са включени черно-бели и цветни фотографии. На някои от тях Диана улавя в кадъра и част от вътрешността на колата си, за да документира и моменти от собствения си живот. През 1997 г. синът й е още няколкомесечно бебе, а през 2015 г. той вече е зад волана, докато тя снима от пасажерското място. Баща й умира през 2009 г., но тя продължава да снима майка си до нейната смърт през 2017 г. След погребението Диана прави последна снимка на вече опустелия дом на родителите си.

През 1999 г. фотографката се сдобива с екземпляр от първото издание на книгата The Brown Sisters. В своята най-известна работа американският фотограф Никълъс Никсън снима съпругата си и трите й сестри за пръв път през 1975 г. Той прави същия портрет на четирите жени в еднакъв ред от ляво надясно всяка година оттогава в продължение на четири десетилетия. "Този проект винаги ме е привличал, защото става въпрос за семейството. Аз определено нямах идеята да създам подобна серия през годините. Снимките бяха моят начин да направя сбогуването по-лесно, те станаха част от церемонията по изпращането заедно с прегръдките, целувките и махането с ръка. Но ето, че сега действително нашите работи си приличат, защото от перспективата на времето показват процеса на остаряването в семейството с годините", казва Диана Дайкман, която живее в Канзас сити, щата Мисури. Тя завършва мениджмънт и сменя няколко работи в корпоративния свят. Истинското си призвание открива, когато 31-годишна отива на курс по фотография. Скоро след това оставя "високоплатената си работа, за да стане нископлатена фотографка". Според нея един от начините днес да превърнем една снимка в нещо специално и да не я изгубим някъде из харддисковете е да я копираме на хартия.

Преди две години синът й заминава в друг град на първата си работа след завършване на университета. "Докато си обувах обувките, за да изляза да го изпратя, той ме попита няма ли да го снимам. Не ми беше хрумнало, но веднага извадих фотоапарата и направих няколко снимки. Сега е мой ред да стоя на пътя, докато синът ми заминава и ми маха за довиждане", казва Диана Дайкман.

Един следобед през 1991 г., докато майка й и баща й махат за довиждане, американската фотографка Диана Дайкман сваля прозореца на колата, хваща новия си фотоапарат и ги снима. В началото тя прави снимките предимно за себе си. Всеки път, когато гостува на родители си в родния си град Сиукс сити, щата Айова, тя снима моменти от преживяванията им заедно, докато правят барбекю, мият чиниите или подрязват ливадата. От този момент нататък спонтанният жест да снима майка си и баща си, преди да си тръгне, прераства в семеен ритуал. През 2008 г. Диана печели голяма стипендия от United States Artists, с която решава да издаде книга. Докато преглежда архивите си, тя попада на серията семейни снимки и за първи път ги вижда като личен арт проект. Тогава тя публикува част от проекта в книгата 27 Good-byes.

Тази пролет издателство Chose Commune издава книгата й Leaving and Waving с текст на английски и френски (цена 48 евро). В нея 67-годишната днес фотографка събира снимките, които прави при сбогуванията с родители си в продължение на двадесет и седем години. "Докато в принудителното заради пандемията усамотение подбирах снимките и правех проби за печат, очите ми често се пълнеха със сълзи", казва Диана Дайкман за "Капитал". Тя съветва да снимаме повече всекидневни моменти, на които иначе не отдаваме особено значение, защото "един ден ще се превърнат в истинско съкровище". Тя казва, че и преди е получавала отзиви за работата си, но никога толкова много, както през изминалата година, през която усещането за раздялата с близките добива нови измерения в световен мащаб.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино