През обектива: за фотографията и Казанлък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

През обектива: за фотографията и Казанлък

През обектива: за фотографията и Казанлък

Историята на единствения музей за фотография у нас

Светослав Тодоров
2148 прочитания

Единственият музей на фотографията у нас се намира в Казанлък и за своята скромна шестгодишна история вече има организирани над сто изложби. Защо там, а не другаде?

Фотографията стъпва в Казанлък много по-рано, отколкото в други български градове - първата снимка е на отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир, и е датирана от края на 60-те години на XIX век. Руснаците Борис Шнее и Никифор Солоников отварят ателие в Казанлък през 1890 г., а скоро след това се създава първият кръг от професионалисти в областта (част от тази история беше наскоро припомнена от изложбата "Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов" в София, посветена на казанлъшкия военен фотограф).

През 1954 г. се създава първият фотоклуб в града, а десетилетие по-късно основно място за развитието на фотографията става читалище "Искра". Значимо събитие е и създаването на "Творческата група 1985" (споменавана още като "Казанлък 9"), част от която са Александър Иванов, Бедрос Азинян, Желиян Николов, Георги Димов и Мариан Димитров - желанието им да наложат различна естетика в снимането и да излязат от установените рамки става повод да се заговори за казанлъшка фотографска школа.

Откриването на Музея на фотографията през 2015 г. веднага предизвиква интерес. Директорът Стефан Папукчиев си спомня как преди противоепидемичните ограничения посещение от 100 - 200 души на премиера е нещо обичайно. "Опитваме се да балансираме историческото съдържание и съвременната фотография", разказва той и определя 2016 - 2018 г. като изключително силен период, в който подчертан интерес има и към книжните издания на музея. Значим момент в историята на мястото е и гостуването на награждавания италиански фотограф и пътешественик Марко Бертолини през 2016 г. Освен местна публика изложбите често привличат фотографските общности от Пловдив, Стара Загора, Габрово, Ямбол, Варна, Бургас, Павликени - всъщност София е последният град, който Папукчиев споменава. "Много сме благодарни и на дарителите ни, които ни изпращат архиви от Франция, Италия, Австрия. Постоянно пристигат нови неща и подготвяме изложба с тях, но ще видим кога ще успеем да организираме всичко, някои от архивите се нуждаят от по-специална реставрация."

Постоянната експозиция предлага разходка из технологическото развитие на фотографията - от експонати от самото начало на XIX век до първите примери за дигитално снимане, а улицата пред музея може да бъде видяна през плака от 1900 г. До края на април може да се види изложбата "Фотосмях", която представя снимки, създадени между 1975 и 2015, част от колекцията на Дом на хумора и сатирата, Габрово. Заглавието е препратка към едноименния конкурс, който се провежда между 1975 и 1987 в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството. През юни ще бъде представено най-доброто от ежегодния фотопленер "В долината на розите". Очаква се и дебютната фотографска изложба на популярния актьор Владимир Карамазов. През август ще има две събития - едната експозиция ще разкаже историята на град Шипка, другата ще включва снимки от Антарктида. По-късно през лятото се очакват и събития на открито в английския двор на музея.

Музеят на фотографията и съвременните изкуства се намира на ул. "Чудомир" и работи между понеделник и петък. Повече на mpcva.org

Единственият музей на фотографията у нас се намира в Казанлък и за своята скромна шестгодишна история вече има организирани над сто изложби. Защо там, а не другаде?

Фотографията стъпва в Казанлък много по-рано, отколкото в други български градове - първата снимка е на отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир, и е датирана от края на 60-те години на XIX век. Руснаците Борис Шнее и Никифор Солоников отварят ателие в Казанлък през 1890 г., а скоро след това се създава първият кръг от професионалисти в областта (част от тази история беше наскоро припомнена от изложбата "Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов" в София, посветена на казанлъшкия военен фотограф).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.