Хана Аренд в България

Личността на Хана Аренд, германски политолог, философ и журналист от еврейски произход, напуснала Германия през 1934 година (на 28-годишна възраст) и останала до края на живота си (1975) в Америка като професор в престижните университети "Принстън" и Йейл", продължава спорадично да се появява в полето на широкия обществен интерес, обикновено във връзка с две от големите теми на нейните книги - тоталитаризма и холокоста. Полемичният характер на два нейни основни труда - "Корените на тоталитаризма"(1951) и "Айхман в Йерусалим" (1963), са свързани тясно със съдбата на европейските евреи през първата половина и в средата на ХХ век.

Особеното в публичната рецепция на политическата философия на Аренд, развита в цитираните два труда, е, че голяма част от "публиката" изобщо не ги е чела (нито трите тома на изследването за тоталитаризма, нито анализа на Аренд на процеса срещу Адолф Айхман в Йерусалим), а е заимствало от публичното пространство няколко готови клишета, пришити към Аренд, като например равенството, усърдно поставяно между тоталитаризмите на Хитлер и Сталин (формулирано от Троцки още през 1939 г., много преди Аренд), или формулата за "баналността на злото", която може да бъде прочетена още в заглавието на нейните репортажи за един от най-шумните процеси на ХХ век. Тази елементарност на рецепцията лишава фактически трудовете на Аренд от техния смисъл, доколкото тоталитаризмите на Хитлер и Сталин се разглеждат от нея в светлината на империализмите на пангерманизма и панславизма, а книгата й за процеса в Йерусалим е определена от самата нея като "есета" (ще рече, жанр със субективно, художествено пресъздаване на образи и обстоятелства), а не като историческо изследване, каквато тя в никой случай не е.