За кучетата и хората

Системното наказание може да доведе до агресия, предупреждава специалистът по поведенчески проблеми на кучетата Антон Михайлов

"При прекомерно лаене, напълнете една пластмасова бутилка с вода, сложете вътре стотинки и удряйте с нея кучето по главата. Комбинацията от шума и удара ще го накара да замълчи", казва треньорът на кучета, на когото съм се обадила, за да се консултирам за проблеми с моята дакелка Аря. Поколебавам се за секунда дали съм чула правилно, след което благодаря учтиво и затварям телефона, убедена, че това не е човекът, който ми трябва. Явно трябва да продължа с търсенето.

Така попадам на Антон Михайлов, основател на Citydogs.bg и на платформата за образователни събития в сферата на обучението и поведението на кучетата "Академия за стопани". "По-добре поощрение, отколкото наказание" е най-точното обобщение на неговия подход в справянето с поведенческите проблеми на кучетата. Неговият фокус е обърнат към това, което той нарича подсилване на поведението. Според него правилната работа с поощрението елиминира до голяма степен нуждата от наказание. "Подсилването е като дипломация, в която и двете страни излизат с изгода от ситуацията. Докато наказанието е по-скоро въоръжен конфликт, в който никой не печели", синтезира концепцията си Антон Михайлов. Той винаги би предпочел да развие в стопаните добри дипломатически умения, вместо да ги въоръжава за война.

Старата школа

Едва сега разбирам, че това, с което съм се сблъскала в търсенето на треньор за Аря, е т.нар. стара школа в обучението на кучета. Това е масовата практика, на която често сме свидетели в парка - крясъци и заплахи от стопаните, говорене през зъби на животното. Бързо търсене в интернет ми дава по-ясна представа за какво става въпрос - навсякъде онлайн се продават строги нашийници, "душачи", електронни нашийници, работещи с вибрация, звук или ток. В някои страни тези способи за превъзпитание вече са забранени.

Антон Михайлов обяснява, че по отношение на кучешкото обучение вече се оформя движение от хора, запознати с най-новите теории и подходи. Но уточнява: "Това е процес, който тепърва започва, така че ширещата се в момента култура и съветите, които най-вероятно бихте получили, са свързани с наука, която е била актуална преди петдесетина година. Както казваше един от любимите ми преподаватели: "Ако трябва да отидете на зъболекар, кого ще предпочетете - този, който използва съвременни средства, или онзи, който работи с технология от средата на миналия век?"

Причината да потърся специалист по кучешко поведение беше, че когато осинових дакелката Аря, тя беше на година и половина и с вече установени навици, някои от които сериозно смущаваха хармоничното ни съжителство. Освен постоянното лаене Аря бягаше всеки път, щом я пуснех от каишката, сякаш без намерение да се върне. Навярно защото преди това е била държана в двор на синджир. Антон Михайлов ми препоръча да купя дълъг пет метра повод за обучение, за да й дам повече пространство. Така, заредени с лакомства за награждаване, започнахме разходките в Борисовата градина. Специалистът въведе сигнал за повикване - цъкане с език, при който, ако Аря се обърне и дойде при мен, винаги трябва да бъде възнаградена. Обясни ми, че е важно повикването да не е с името на животното, тъй като него го използваме не само в положителен контекст, а и например, когато се караме на кучето.

Един цял урок тренирахме подаване на сигнал и съответно награждаване, преди да откачим дакелката от каишката. Отначало тя не реагираше на цъкането или упорито се правеше на разсеяна, но щом разбра, че то върви с лакомство, изненадващо бързо започна да се обръща всеки път и да идва при нас. Последва тестване на този подход в различни условия и при различни дразнители, като например други кучета. След два-три урока стигнахме до момент, в който вече спокойно можех да я пусна от повода, без да се притеснявам, че ще хукне към безкрая. Бяхме успели да изградим така необходимото взаимно доверие, за да ми позволи да я хвана и да й поставя отново каишката.

Михайлов обяснява, че на дадено поведение се влияе чрез въвеждане на последствия, които са желани или нежелани. Нежеланите наричаме наказание, но то невинаги трябва да е свързано със санкция или болка. "Тоест можем да наказваме, като например отнемем на детето таблета в дадена ситуация. И би трябвало, без да причиняваме болка, да сме дали достатъчно добра индикация, че дадено нещо не би трябвало да се случва", коментира основателят на Citydogs.bg. Той е твърдо убеден, че при възпитанието на кучета причиняването на болка като наказание би следвало да е екстремна крайност, оправдана само когато залогът е безопасността на околните или на самото куче.

Според Михайлов системното причиняване на болка или дори системното наказание крият рискове. Допълва, че много често, когато причиняваме болка, се стига до странични ефекти: "Кучето може да се опита да избяга от наказанието по някакъв начин. Ако е на повод или на електрически нашийник и не може да се освободи, това може да провокира агресия. Възможно е да се стигне и до апатия - ако едно куче е наказвано постоянно, то ще предпочете да се сниши и да не реагира", посочва Михайлов.

Работа в екип - треньор, куче и стопанин

Интересът на Антон Михайлов към кучешкото поведение се появява през 2009 г., когато си взима куче, а професионално се занимава с това от 2015 г. Стажувал е в едно от софийските кучешки училища, после е работил там няколко години. Докато в крайна сметка не разработва собствена школа.

Само допреди 5-6 години единственият начин да получава необходимата информация е бил да пътува - посещавал е курсове и семинари на много места в Европа. "Сега, особено покрай пандемията, почти всички тези хора, които съм си мечтал да чуя, излязоха онлайн. Преди това бяха леко загадъчни и се появяваха като лектори на определени места, които не бяха лесно достъпни", казва основателят на Citydogs.bg.

В работата си той до голяма степен взаимодейства със стопанина. "Без него не може, тъй като, ако приемем, че поведението е отговор на средата, то стопанинът е огромна част от тази среда и това определя поведението на кучето", посочва Михайлов. Той винаги пита стопанина от какво има нужда и как си представя съжителството с кучето. Това налага задаването на много важни въпроси: как ще живея с това куче, какво искам от него и какво мога да му осигуря като начин на живот. Ясно дефинираната посока улеснява успешната намеса на специалиста. "Не ползвам конкретна формула. Ако някой ми каже, че е свръхсоциален и обича да е навън сред хора, ще имам един подход. Ако друг стопанин сподели, че предпочита да се наслаждава сам на разходките с кучето си на тихи места, тогава ще избера различен подход. Работим като екип - аз, кучето и стопанинът", обяснява Михайлов.

За някои стопани проблем е лаенето, за други - бясното дърпане при разходка. Ако става въпрос за кутрета, най-честите оплаквания са за гризане и пишкане вкъщи. "Още от първия момент, в който им кажа, че след два месеца ще са забравили за това, нахлува спокойствие. Защото понякога стопаните си мислят, че ще трябва да живеят в това огромно неудобство цял живот", казва Михайлов. Той подчертава, че младите кучета са най-податливи на обучение, тъй като тогава се "инсталират програмите, от които имаме нужда".

Вашите кучета са и наши

Положителният подход в обучението Михайлов е пренесъл и в своя хотел за кучета, намиращ се в къщата му в района на Вакарел, която е близо до гора и до обширни полета, използвани ежедневно за разходки. Обичайният формат за гледане на кучета в хотел включва т.нар. боксове, или помещения, в които кучето прекарва голяма част от времето. Това, което основателят на Citydogs.bg предлага, е по-различно: "Услугата, която аз осигурявам, е мислена да е добра за кучето." То би се чувствало най-добре, ако бъде поставено в среда, максимално близка до това, което има вкъщи - да има сравнително постоянно присъствие на човек, храна и разходки, да няма предпоставка за конфликти. В къщата му във всеки един момент кучето има достъп до зона, в която да регулира температурата си - ако е топло - до плочките; ако е студено - до камината или до килима; ако пък е любопитно - до кухнята, където се готви.

Михайлов обяснява, че този домашен тип гледане на куче не е нещо, което са измислили заедно със съпругата му: "Той беше привнесен от "Грижовници", които са много добър пример как се предлага услуга за такъв формат хотел, и бяха първите, които осигуриха здравословна среда, в която едно куче може да изкара времето си извън дома, докато стопанинът има някакви задачи. Ние последвахме техния модел с някои модификации. Например имаме лимит за приемане на животни, защото те живеят като наши кучета и нямаме възможност прекалено да напълним къщата си, тъй като имаме три наши кучета, една котка, две деца и приемаме максимум три кучета".

Според основателя на Citydogs.bg този вариант на хотел за кучета ще остане "бутиков", защото това не е формат, който може да бъде добре работещ бизнес модел. Както той уточнява: "Това е супер начин за гледане на кучета, но едва ли ще може да се разрасне толкова, тъй като, ако го направя, няма да предлагам това, което е в момента." Иначе казано, би влязло в противоречие с принципите и разбиранията му.

Още от Капитал

Гъби за народа

Гъби за народа