Светът на Борис и Славка Деневи

Работа на Борис Денев от 1950-те

Светът на Борис и Славка Деневи

Изложбата в СБХ е повече от рядко разказвана история - тя е емоционално преживяване

3695 прочитания

Работа на Борис Денев от 1950-те


Обикновено една художествена изложба по дефиниция трябва да бъде мислена като подредба на артефакти в пространството на галерията или музея. Те могат да бъдат обединени по тема, време, авторство и други признаци, а основната цел на срещата им е свързана със задачата да се генерира своеобразен разказ.

Традиционно в българската практика, особено в случаите, когато говорим за музеен тип експозиции, уредниците, които след 1989 г. за по-шик свикнахме да назоваваме куратори, подхождат ретроспективно - подреждат визуалния материал хронологично и по теми. По този начин показваните творби генерират визуален наратив, който ни позволява да проследим развитието на творческите теми, почерка на конкретни автори. Но при всички случаи най-често в тези разкази уредниците разполагат творби, които имат високи естетически качества.

Това боравене с "най-доброто" логично подменя образ на художника и предпоставя същностно изменение на неговото публично възприемане. Нещо повече - творчеството му се оказва изпълнено само с шедьоври, което не отговаря на действителността и по-важното - не позволява на публиката да разкрие реалния път, който авторът изминава, за да достигне до най-значимите си творби. Този, нека го наречем романтичен, подход на работа отдавна е дискредитиран и рядко намира употреба в световната изложбена практика. Не и у нас. В страната той все още продължава да е водещ и през годините е довел до същностно деформиране на представите ни за художественото наследство на десетки имена в българското изкуство.

Особено ярък пример в това отношение са художниците Борис и Славка Деневи, които през 2010 г. бяха представени от Весела Христова-Радоева с "най-доброто" от тяхното художествено наследство. Двете изложби бяха съпътствани и от каталози, които и до днес свидетелстват за извършената подмяна, въпреки че сама авторката, тогава като един от изследователите на фонд "Борис и Славка Деневи", стопанисван от Съюза на българските художници и управляван от фондация "Поддържане на изкуството в България", познава добре цялото творческо, а и документално, наследство на двамата художници. Подобна е ситуацията и с монографичното изследване на Ирина Михалчева върху Борис Денев, публикувано през далечната 1964 г., в което авторката поставя акцент единствено върху "шедьоврите" на автора, и то във времето, когато изкуството най-често се дели на буржоазно и социалистическо.

Могат да се приведат още десетки подобни примери за селекция, при която изкуствоведът, в специфичната си роля на познавач, на своеобразен демиург на историята на изкуството, определя кои фрагменти от творчеството на един автор са значими и кои трябва да бъдат назовани "боклук" - отхвърлени, непоказани, забравяйки, че често тъкмо "отпадъкът" ни позволява да разкрием важните стойности в творчеството на един автор и да го ситуираме адекватно в големия разказ за художествения живот и явленията в него.

В контекста на всичко това се явява една изложба, която през последните седмици предизвика, при това съвсем заслужено, вълна от емоционални коментари и реакции в медиите и социалните платформи. Става дума за изложбата "Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи", уредници на която са Антон Стайков и Свобода Цекова. Те стъпват върху досегашния натрупан опит, оттласкват се от традиционните модели и преди всичко отказват да подходят редукционистки към творческия и документален архив на бащата и дъщерята. Резултатът е изложба, която без колебание бих определил като културно събитие като никое друго през последните години у нас, и не без значение - в синхрон с добрите музейни практики в Европа, а и не само, от ХХI век.

Експозицията в зала 1А при СБХ на ул. "Шипка" 6 идва след почти двегодишни изследователски усилия, а пред публиката се открива семпъл в замисъла си, но изключителен в реализацията си разказ. Самите автори на проекта, съпътстван и от печатно издание, побиращо в себе си основните пунктове от изложбения разказ, посочват, че изложбата е базирани на проучване на художественото наследство и семейния архив на Деневи, завещан през 1983 г. на СБХ от Славка Денева в последните месеци на живота й. В експозицията са включени творби, фотографии, обекти и документи, собственост на СБХ, много от които непоказвани досега, и произведения от колекциите на множество галерии в страната. Очертани са развитието на стила на двамата художници, възгледите им за живота и изкуството, но е осигурен и подстъп за надникване и в неосветените зони на творческия процес, в интимния свят на приятелствата, стремежите, идеалите на двамата автори.

Още плакатът към експозицията, дело на Свобода Цекова и Филип Попов, подсказва, че става дума за нещо отлично от преди реализираните прочити върху наследството на Борис и Славка Деневи. Ръчна товарна количка с натрупани върху нея документи, радиоапарат Minerva, купчина грамофонни плочи и два скулптурни портрета на героите в изложбения разказ маркират посоките, в които ще се разгърне експозицията.

Наративът е развит в изложбени гнезда, в които са фокусирани отделни теми, а стотици артефакти изпълват пространството. Естествената светлина, която нахлува през прозорците и която е употребена от уредниците на експозицията, като че ли се явява, за да подскаже на посетителите, че всичко в залата е своеобразно осветяване на едно столетие, заключено между раждането на бащата Борис и кончината на дъщерята Славка. Двама художници, чиито имена, макар да познаваме добре, учудващо, въпреки досегашните проучвания и организирани изложби, не познаваме в тяхната същност.

Отвъд големите им творчески постижения, отвъд клишетата за репресии и недоимък, за високите естетически стойности. И не че всичко това не присъства, тъкмо напротив - то е изявено ненатрапчиво и фино като част от големия разказ за семейство Деневи и куп други епизоди от него за театъра, вещите, експериментите, странстванията, перспективата, преводите, музиката, полетите, бързите скици и неугледните творчески опити.

За непрофесионалиста изложбата няма как да не се превърне в емоционално изживяване, а за вещото око - в своеобразна провокация за размисъл относно мястото на Борис и Славка Деневи в историята на българското изкуство и преди всичко за разкриване и оразличаване на техния творчески метод и въобще - отношение им към нагледа и овеществяването му в границите на творбата. А експонираните в пространството документи - писма, фотографии, книги, на пръв поглед незначителни предмети от бита на художниците, се обособяват не в самоцелно изпълване на изложбата с артефакти, а в улики, доказателствен материал за всичко това.

"Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи" не налага начини на гледане, още повече на мислене за творчеството и житейския път на семейство Деневи, а предоставя възможност за жива среща с тях и завещанието им. Изправя ни очи в очи със собствената ни изгубена, похабена, разтворена в невежеството ни възможност да бъдем честни. Ето защо изложбата "Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи", струва ми се, е преди всичко за нас самите, човеците от днешния ден. Поломени в бързеите на делниците си, затънали в притворства разни и лъжи, тя ни дава подход да се завърнем към големите стойности в битието.

Защото светът на Борис и Славка Деневи като че ли не се отличава по нищо от нашия. Отличава го само едно - смисълът, с който са го изпълнили бащата и неговата дъщеря. Смисълът, който само ние можем да придадем на собственото си съществуване. Отвъд всякакви политически доктрини, отвъд злободневните картини на делника.

Кои са Борис и Славка Деневи?

Раждането на единия и смъртта на другия отмерват едно цяло столетие, изпълнено с периоди на благоденствие и войни, надежди, диктатури и застой. Борис Денев (1883 - 1969) е централна фигура в културния и обществения живот на България между двете световни войни. Той е живописец, военен художник, изобретател, есеист, просветен деец, част от софийската артистична бохема, съпруг на Мара Грозева, дъщеря на виден индустриалец и кмет на София. Единственото им дете Славка Денева (1929 - 1984) расте в семейния дом на улица "Шипка" 18 сред музика, книги, домашни представления, заобиколена от интересни личности и картините на баща си. Втората световна война и бомбардировките над София прекъсват безгрижното ù детство. Новият строй, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., съдбовно променя живота на семейство Деневи. Зрелите години на Славка преминават изцяло в периода на социализма. В началото е дъщеря на "враг на народа", а по-късно е квалифицирана като "особнячка и маргинал". Но зад стените на дома си Славка гради своя свят. Грижи се за майка си и баща си до края им, обгражда се с кръг от близки приятели, с които споделя радостта от интелектуалното общуване. Въпреки ограниченията на системата и материалните затруднения, в които живее, тя се развива като автономен художник със собствен разпознаваем стил.

Изложбата продължава в Съюза на българските художници до 14 юли.

Обикновено една художествена изложба по дефиниция трябва да бъде мислена като подредба на артефакти в пространството на галерията или музея. Те могат да бъдат обединени по тема, време, авторство и други признаци, а основната цел на срещата им е свързана със задачата да се генерира своеобразен разказ.

Традиционно в българската практика, особено в случаите, когато говорим за музеен тип експозиции, уредниците, които след 1989 г. за по-шик свикнахме да назоваваме куратори, подхождат ретроспективно - подреждат визуалния материал хронологично и по теми. По този начин показваните творби генерират визуален наратив, който ни позволява да проследим развитието на творческите теми, почерка на конкретни автори. Но при всички случаи най-често в тези разкази уредниците разполагат творби, които имат високи естетически качества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал