Японец в нужда се познава

Съобразена с мястото архитектура, ексцентричен дизайн и педантичност към чистота и функционалност — Токио преразглежда конвенционалното понятие за обществена тоалетна

Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation
Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation    ©  Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation
Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation
Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation    ©  Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation

Японската WC култура е пословична и без еквивалент в света. Нацията, под чиито тоалетни чинии се крият интелигентна електроника, главозамайващи високотехнологични приспособления и умни водни инсталации, е издигнала в почит чистотата и комфорта като форма на уважение към себе си и ближния. Въпреки това повсеместното използване на обществени тоалетни в Япония страда от колективна стигма за тъмни, мръсни и опасни места. В сериозен опит да преобърне тази представа и да подобри условията преди грандиозния (и отложен злополучно заради ковид-19) старт на Летните олимпийски игри 2020, между 2017 и 2019 японското правителство реновира над 300 тоалетни в страната.

Дали вдъхновена от сензационната мащабност на акцията, или съвпадение на времената, но малко след това организацията с нестопанска цел Nippon Foundation предприема впечатляваща трансформация на 17 обществени тоалетни в квартал "Шибуя", чиито резултати разтърсиха света на дизайна. Фондацията работи в сътрудничество с местната община и с частни партньорства. Под името Tokyo Toilet ("Токийска тоалетна") тя кани 16 водещи архитекти и дизайнери (предимно японци) да преобразуват напълно вида на съществуващите съоръжения и преживяването в тях.

Да превърне различията в сила като демонстрация на възможностите на едно приобщаващо общество. Това е мотото, по което се води "Токийска тоалетна". До голяма степен, подтикната от контекста на мястото. Квартал "Шибуя" всекидневно приветства огромно разнообразие от хора. Един от най-известните и колоритни квартали на Токио, където животът кипи на високи обороти, търси начини да покаже, че е готов да отговори на всевъзможни нужди, дори и чрез обществените си тоалетни. Кметът на "Шибуя" с гордост заявява: "Надявам се проектът да разпространи послание към Япония и света за нов стил на обществени тоалетни. (така че) градът да предложи на своите жители и посетители едновременно щастие и забавление." Една изненадваща среща с красива и функционална архитектура насред прозаичното ежедневие.

Към момента в "Токийска тоалетна" участват 16 от най-блестящите творчески умове: тримата японци, носители на най-престижната архитектурна награда, "Прицкер" (Pritzker Prize), Шигеру Бан, Тадао Андо и Фумихико Маки, както и Су Фуджимото, Тойо Ито, Масамичи Катаяма, Кенго Кума, Джунко Кобаяши, Марк Нюсън, NIGO®, Майлс Пенингтън, Такеноске Сакакура, Кашива Сато, Казуо Сато и Тамура Андо.

Всяка постройка носи своя индивидуалност, съобразена с даденостите на локацията, в която е разположена. Стъпвайки на фундамента - архитектура с характер, безупречна чистота и мисъл за всякакви нужди - проектът е ярък пример за уникален и неочакван подход към една банална тема. Седем от съоръженията са в експлоатация от есента на 2020, до края на 2021 г. ще бъдат пуснати още. Те са оборудвани с удобства и услуги като достъпност за хора с намалена подвижност, обгрижване на бебета, санитарни устройства за деца и дори медицинско оборудване.

Впечатляващи са и плановете за текуща поддръжка през деня, така че да предразполагат към удобство, сигурност и гостоприемство за следващия посетител. Високото качество на изпълнение - като материали и детайли в дизайна - противодейства на конвенционалното възприятие на обществените тоалетни дотолкова, че те се превръщат в забележителности и места за отдих извън очевидната си функция.

Обществените тоалетни на една държава са индикатор за нейния стандарт на живот, за положената грижа, приемане и уважение към различните социални групи. Правото на тоалетна е човешко право, но според доклад на UNICEF и Световната здравна организация от 2019 г. от 7.8 милиарда население на планетата около 2 милиарда нямат тоалетни, а 4.2 милиарда нямат достъп до чисти тоалетни. Това е свързано с тежки заболявания и ежедневна детска смъртност.

В този контекст "Токийска тоалетна" задава ценна посока на размисъл за възможните по-добри обществените тоалетни, един проблясък за възприемане на подобни практики на повече места по света като начин за логично развитие на обществото, което обхваща уважение към всеки и неговите основни нужди. Оттам и логичното благопожелание - хайде по изненадващ и устойчив във времето начин да запълним липсата на изчезналите или оставени на естествена гибел обществени тоалетни в България.

Още от Капитал