"Подслон" в стъкларски магазин

"Подслон" в стъкларски магазин

Ново списание търси пресечната точка между изкуството и психичното здраве

3304 прочитания

© Теодора Маргинова


"Защо изчезват хората/понякога/защото им е тежко/или просто много им се спи" - този стих от Айлин Топлева наред с "Драскулки от лудницата" на Иван Димитров и други поетични текстове, проза и рисунки на утвърдени и дебютиращи автори са част от "Подслон" - вероятно първото литературно списание в България, съсредоточено върху психичното здраве. Мила Даскалова и Надежда Тричкова са двете млади жени, които смело се впускат в издаването на списанието. Вдъхновени са от докторантската работа, която Мила довършва в Единбург, на тема списания, публикувани в психиатрични институции през XIX в. Един от примерите е "Екселсиор", литературното списание на Кралската институция за душевноболни "Джеймс Мъри" в Шотландия, но подобни издания е имало и в психиатриите в Англия, САЩ и в някои европейски страни.

Голяма част от тематичните списания, излизали през тази епоха, са били използвани от психиатричните институции с терапевтична цел, но другата им задача е била да представят самите заведения в по-добра и човечна светлина. Според Мила Даскалова на тези списания се е падало да създават чувство за общност, защото често са били единственото средство за общуване: "По това време в голямата си част писмата на пациентите въобще не са напускали рамките на институциите и обратното - кореспонденцията отвън не е стигала до пациентите, защото лекарите са смятали, че това би ги развълнувало и би попречило на лечението им. Творбите и статиите са били единственият медиум, който да пробие тези ограничения."

Надежда Тричкова и Мила Даскалова смятат че днес, през XXI в., отново литературата и творчеството имат силата да разрушат стените на безразличието и стигмата в България. "У нас посещението на терапевт все още се смята за нещо твърде странно. Искаме да поощрим разбирането, че хората не се делят на луди и нормални. Всички в един или друг момент преживяваме прекомерен стрес, тъга или гняв, които могат да ни изкарат извън релси и да бележат психиката ни по траен начин", казват създателките на списанието. Целта на материалите в "Подслон" е да събудят емпатия в читателите, но и да ги подтикнат да се образоват, да четат, да се поинтересуват от психичното здраве.

Иван Димитров, автор на шест книги с проза и поезия и на драматургични текстове, с готовност се включва в първия брой на списание "Подслон". Иван има биполярно разстройство и споделя, че когато е в най-ниската точка на депресията си, има постоянни мисли за самоубийство.

"Преди време Мануела Попова ме покани да участвам в проекта й "Не ми се обиждай, но..." (умна кампания, насочена срещу стереотипите и предразсъдъците - бел. ред.) и до ден-днешен периодично хора се свързват с мен, за да ме питат какви медикаменти взимам, как са се развили нещата при мен. А покрай всичко това открих, че сред моите приятели и познати има такива със сериозни проблеми с психични разстройства, за които просто не говорят", споделя Иван Димитров. Той вярва, че когато е открит за своите собствени преживявания, други около него също решават да се разкрият и това помага. А литературните произведения дават възможност на читателя да съпреживява и са необходими както на хората с психично разстройство, така и на техните роднини.

Иван Димитров разказва за своите тридесет и шест дни в психиатрията, където постъпил с ужасна депресия. После дошло приповдигнатото настроение. "Това направи този престой доста пълен. Никога не съм се смял толкова в моя живот, колкото тогава, за тези 36 дни." Така се казва и текстът му в първия брой на "Подслон" - "36".

"Майка ми също имаше биполярно разстройство. Всъщност няколко години по-рано тя лежа в същата психиатрия, в която бях и аз. Мислех си как ли се е чувствала тя там. Не след дълго майка ми си отиде. Погуби я една депресия. Оттогава знам, че трябва да напиша книга за нея", казва Иван.

Всеки път когато говори в публичното пространство за своя проблем, Иван Димитров чува за себе си, че е много смел. Според него това е най-нормалното нещо, което би могъл да направи - "а това, че се възприема като акт на смелост, говори за неслучили се процеси в нашето общество". Поднасянето на тези теми по спокоен и грамотен начин и стигането им до повече хора е до голяма степен отговорност на медиите, затова е важно да съществува списание като "Подслон".

Мила Даскалова също споделя, че самата тя с течение на времето е преминала през процес на опознаване и приемане на "различните", за да стигне до осъзнаването, че всички сме различни, а психичното ни здраве във всеки един момент може да бъде подложено на изпитание. Трансформацията в нейното мислене се случва през дългата работа по дисертацията й - "четейки списанията на психиатричните институции отпреди два века, се задълбочих в различни специфични случаи, опознах хора, които са живели преди 200 години, задълбочих се в подробната им биография". Усещането за свързаност с тези личности, преживели травми или нещастия, води Мила до извода, че преодоляването на стереотипите и предразсъдъците изисква сериозна работа. Според нея образът на психиатричните институции в попкултурата е вреден. Въпреки печално известните случаи на насилие, липса на грижа и лоши практики в действителност през годините от тези места е имало и редица ползи. "При много хора, чиито съдби изследвах, видях как престоят им в психиатрия е помогнал, дал им е почивка от битовото и от тежкия им живот, там са успявали да си стъпят на краката", обяснява Мила.

Освен че историята на психиатричните институции е сложна и далеч от черно-бялото, самата представа на човечеството за лудостта се е променяла драстично през вековете. "Именно лудостта е понятие, което включва много по-широка палитра от представи, чувства и емоции, затова със списанието и чрез изкуството се надяваме да започнем диалога не само за психичното здраве, но и за това какво нашето общество възприема като лудост".

Важно е да се отбележи, че списание "Подслон" е отворено към всички: хора с диагнози и хора без, автори, които някога са изпитвали психическо страдание, и такива, които не са, но темата вълнува творческото им въображение.

Екипът се опитва да поведе обществен разговор за психичното здраве и приветства всеки, които има как да допринесе към мисията. Естествено, умението за писане помага.

Новите броеве на "Подслон" ще излизат на хартия на всеки три месеца, ще бъдат качвани и онлайн. Физическото присъствие на списанието е много важно за авторите, а двете издателки вярват и в стойността на красивото оформление.

Вече има един отпечатан брой, който излезе тази пролет, вторият е в процес на подготовка и се очаква в началото на юли.

Може да поръчате "Подслон" на хартия или да го четете в сайта spisaniepodslon.com. Екземпляри се продават и в Metta. Списанието се финансира единствено от продадени бройки и от дарения.

"Защо изчезват хората/понякога/защото им е тежко/или просто много им се спи" - този стих от Айлин Топлева наред с "Драскулки от лудницата" на Иван Димитров и други поетични текстове, проза и рисунки на утвърдени и дебютиращи автори са част от "Подслон" - вероятно първото литературно списание в България, съсредоточено върху психичното здраве. Мила Даскалова и Надежда Тричкова са двете млади жени, които смело се впускат в издаването на списанието. Вдъхновени са от докторантската работа, която Мила довършва в Единбург, на тема списания, публикувани в психиатрични институции през XIX в. Един от примерите е "Екселсиор", литературното списание на Кралската институция за душевноболни "Джеймс Мъри" в Шотландия, но подобни издания е имало и в психиатриите в Англия, САЩ и в някои европейски страни.

Голяма част от тематичните списания, излизали през тази епоха, са били използвани от психиатричните институции с терапевтична цел, но другата им задача е била да представят самите заведения в по-добра и човечна светлина. Според Мила Даскалова на тези списания се е падало да създават чувство за общност, защото често са били единственото средство за общуване: "По това време в голямата си част писмата на пациентите въобще не са напускали рамките на институциите и обратното - кореспонденцията отвън не е стигала до пациентите, защото лекарите са смятали, че това би ги развълнувало и би попречило на лечението им. Творбите и статиите са били единственият медиум, който да пробие тези ограничения."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал