Театър: "Жената е рибя кост"

Женски ключ към Йовков

Спектакълът "Жената е рибя кост" в театър "Сити Марк арт център" на младата режисьорка Елица Йовчева (в случая тя е и едната от трите изпълнителки) ме върна към времето на училищните години и към задължителните разкази на Йордан Йовков, които, за да бъда честен, ще призная, че тогава никак не ме вълнуваха, въпреки че литературата беше сред любимите ми предмети. Сигурен съм, че в това отношение не съм особен случай - знам, че всички само симулирахме, че "По жицата" ни трогва истински.

Ако това е било вярно за моето поколение, то допускам, че е още по-вярно за днешните тийнейджъри, чиито съзнания са изцяло формирани от удобствата на модерния градски живот и от наелектризиращия информационен поток на медиите. Поглед, свикнал да сърфира из открития космополитен океан на глобалната мрежа, трудно се задържа и фокусира върху тясното пространство на българското село от края на ХIX и началото на ХХ в. с неговия задушаващ индивидуалността патриархален бит и със суровия, примитивен и подвластен на стихиите в природата живот. Истинското и дълбоко удоволствие от красотата на Йовковите разкази открих по-късно в студентските си години, но е останал жив и споменът за вътрешното отчуждение от първите срещи с българската класика, когато бяхме принудени да превръщаме своите инфантилни и тягостни впечатления в измъчени и неискрени "преразкази с елемент на разсъждение" или "отговори на литературни въпроси".


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар