"Създаването на изложбата донесе предизвикателството как да нарисувам нещо, което вече го няма. Как рисуваш спомен? Колко спомени имаш ти? А твоите спомени дали са като на другите?", казва художничката Светлана Мирчева, когато описва процеса по създаване на новата си експозиция "Възможни изложби" в Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство.
Това, което вече го няма, е малката частна галерия Un Cabinet d'Amateur в София на французина Оливие Боасиер (1939-2017), а спомените са на художниците и куратори, които са имали шанса да правят изложби в пространството - сред тях е и Мирчева. Чрез 13 голямоформатни и над 70 по-малки рисунки с "Възможни изложби" тя съживява духа на пространството, срещите и събитията в него, елементи от интериора му, по начин, който да говори и на тези, които не са посещавали галерията и не знаят предисторията.
Преди да стане част от културната сцена на София, Боасиер добре познава световната. От 60-те години нататък той се утвърждава като архитектурен критик и журналист. През 80-те живее между Париж, Милано, Лос Анджелис, често пише за издания като Le Monde и Vogue. Работи като консултант с именития френски архитект Жан Нувел, впоследствие е автор на книги за проектите му, изследва и Льо Корбюзие. През 2001 г. публикува първия си и единствен роман Ch ou l'âge du capitaine. Започва да следи българската сцена през 1997 г., оттогава са и първите му посещения в София.
Създава галерията Un Cabinet d'Amateur през 2012 г. в апартамента си до улица "Ангел Кънчев" (случайно или не, същото име носи роман на френския писател Жорж Перек) и намира в България неизследван потенциал.
"Изкуството трябва да ти се противопоставя, да те провокира. Ако го сложиш на стената и след две седмици вече си свикнал с него, значи историята между вас е изчерпана. Изкуството е като секса - трябва да има постоянно желание", казва Боасиер пред "Капитал" през 2013 г. Галерията остава отворена до смъртта му през 2017 г.
В Un Cabinet d'Amateur са показвани световни имена като Софи Кал, Луис Балц, Мари Мая и Жан-Шарл Бле, a сред българските артисти с изяви там са Калин Серапионов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Иван Мудов, Искра Благоева, Кирил Прашков, Михаил Новаков, Недко Солаков и Димитър Солаков.
Във "Възможни изложби" Мирчева пресъздава ситуации от галерията, както и работите, които са показвани там, с което допълнително представя художниците като част от обща сцена с допълващи се идеи. В хода на експозицията ще се развива и нейната видео част, в която съмишлениците ще разказват за приноса на Оливие. Така Мирчева изгражда един особен проект: изложба в галерия тук и сега за изложби, организирани някога в галерия, която вече я няма.
В паметта на художниците, работили с него, той остава запомнен най-вече с любопитството, с младия му дух, чувството за хумор, нежеланието му да бъде излишно обект на внимание. На входа на галерията е имало надпис, на който е изредено всичко забранено: "без деца, без кучета, без оръжия, без снимки, без записи, няма отстъпки, моля". Сред предизвикателствата пред Светлана е как да съживи чрез рисунките си място, около което няма обширен фотоархив: споменът действително се превръща в основен ориентир през двете години, в които тя съсредоточено работи по изложбата.
"Процесът някак си ме върна към рисуването, появи се едно детско откривателство, желание и свобода да правя нещата както си искам", казва Мирчева, за която всъщност чистото рисуване не е водещо изразно средство: през последните десет години тя показва предимно скулптури, инсталации, обекти, в които се откриват следи и от опита й в дизайна на филмови плакати и като арт директор в печатни издания и рекламата.
Мирчева съвсем не е показала всичко от направеното от този период в изложбата - рисунките са над двеста, възможните изложби са много. Създаването на този обем от работа, документиран във видео от Стоян Йоргов, не е било нито твърде носталгично, нито твърде задушено от очаквания как да представи цялата тази история. "Всъщност беше удоволствие."
"Създаването на изложбата донесе предизвикателството как да нарисувам нещо, което вече го няма. Как рисуваш спомен? Колко спомени имаш ти? А твоите спомени дали са като на другите?", казва художничката Светлана Мирчева, когато описва процеса по създаване на новата си експозиция "Възможни изложби" в Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство.
Това, което вече го няма, е малката частна галерия Un Cabinet d'Amateur в София на французина Оливие Боасиер (1939-2017), а спомените са на художниците и куратори, които са имали шанса да правят изложби в пространството - сред тях е и Мирчева. Чрез 13 голямоформатни и над 70 по-малки рисунки с "Възможни изложби" тя съживява духа на пространството, срещите и събитията в него, елементи от интериора му, по начин, който да говори и на тези, които не са посещавали галерията и не знаят предисторията.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
0 коментара