Жената вчера, жената днес

Боряна Росса изследва женските образи в българското кино с мултимедийна изложба

Университетът в Сиракуза
Университетът в Сиракуза    ©  Университетът в Сиракуза
Университетът в Сиракуза
Университетът в Сиракуза    ©  Университетът в Сиракуза

"Отклонение: Жените в българското кино" е проект на интердисциплинарната художничка, кураторка и феминистка Боряна Росса, който изследва образа на жените в българското кино. За да проследи развитието на женския образ на екрана от 60-те години до днес, Боряна Росса, която е и преподавателка в Сиракузкия университет в щата Ню Йорк, избира шест български филма -"Вълчицата" (1965), "Отклонение" (1967), "Понеделник сутрин" (1968), "Последната дума" (1973), "Шивачки" (2007) и "Воевода" (2017). Проектът е продължение на дисертацията на Боряна Росса, посветена на пола в българското, съветското и руското кино. Той обхваща и единадесет разговора с жени от различни поколения и с различни професии, които коментират филмите. Резултатът е мултимедийна изложба, представена в галерията на Гьоте институт.

"Беше ми интересно не толкова да правя възстановки, колкото да попитам зрителките как те се идентифицират с тези героини, доколко те са им повлияли или са антагонисти на всичко, в което вярват", казва Росса.

В едно от интервютата актрисата Доротея Тончева, говорейки за нейните съвременнички от 60-те и 70-те, споделя: "Такива бяхме ние-джаснати". Според Боряна Росса, за да вникнем в смисъла на тези филми, първо трябва да излезем от баналния разказ за нашето кино.

В проекта са включени и комиксови рисунки на Боряна, които представят емблематични сцени от филмите. Друг акцент са откъсите от стари интервюта с популярни кинодейци по темата за пола в тяхното творчество.

Боряна Росса защитава тезата, че правата на жените не са даденост, а са извоювани от други жени и мъже в продължение на десетилетия. "Това, което аз установих, е регрес. Докато през 60-те и 70-те е имало някакъв напредък в равенството, през 80-те нещата се усложняват и се появяват реактивни обществени сили, които започват да връщат жената при печката, и това се усилва след края на 80-те години", казва художничката.

Една от основните линии в проекта е определянето на моделите за подражание, с които жените от различни поколения се идентифицират.

В много български филми жената е олицетворение на майчинството, съпротивата, революцията и пр. Пример за такъв филм е "Последната дума" (1973 г., реж. Бинка Желязкова), който се описва екстремната ситуация на затворнички, чиито съдби насочват вниманието към определени проблеми, свързани с патриархата, неравенствата и липсата на индивидуална свобода.

Във филма "Отклонение" (1967 г., реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов) става дума за сексуалната свобода и за това дали тя принадлежи на двамата партньори или само на мъжа. Историята е движена от героинята Неда, която предизвиква партньора си на еротичен двубой и по този начин разклаща патриархалната представа, че жената не може да е водеща в интимните взаимоотношения.

Във "Вълчицата" (1965 г., реж. Рангел Вълчанов) свободолюбивата героиня е затворена в ТВУ (трудово-възпитателно училище), чиято ограда е съборена дружно от момичетата на финала.

Тези филми биха могли да бъдат изключително любопитни за новите поколения, смята Боряна Росса. Едно от интересните ѝ открития е, че младите ѝ събеседнички се идентифицират по-скоро с героини от миналото, а не със съвременни образи. Например момичетата от филма "Шивачки" (2007 г., реж. Людмил Тодоров) идват в София от Попово и единствената им възможност за реализация е да станат проститутки.

"Младите жени не искат да се идентифицират с такива жени, макар вероятно да усещат филма като страшно реален. Те предпочитат да погледнат към миналото и да се идентифицират с него, защото то им дава изход", смята Росса.

Един от изводите на проекта е, че възприятията и оценките за миналото и настоящето не са еднозначни.

Боряна Росса пречупва разказа за жените в българското кино и го връща обратно на зрителите, за да демонстрира неговата гъвкавост и актуалност спрямо текущите събития. Това свое решение тя аргументира с все така актуалната дискусия около Истанбулската конвенция: "Идеята, че насилието в семейството е нещо нормално, идва от убеждението, че ролята на жената трябва да се върне към някаква традиционност. Този образ на женското се показва все повече и повече".

Във "Вълчицата" е показана лесбийска сватба в женски интернат. В интервю за филма актрисата Илка Зафирова не коментира сцената като нещо добро или лошо, за нея тя е просто част от сюжета. "Няма рефлексия, но това не означава, че гей хората не са съществували, а че мисленето около това не е било толкова развито и осъзнато от по-широки социални слоеве", казва художничката. И допълва: "Отчитам като нещо положително, че говоренето за куиър хората се изменя и въпросите около половата и сексуална идентификация са все по-голяма тема. Също, че те са все по-приети, особено сред младите."

След края на изложбата в Гьоте институт видеоматериалите ще бъдат достъпни онлайн в YouTube канала и уебстраницата на Боряна Росса. Авторката ще продължи проекта си, добавяйки интервюта към още няколко филма, както и още рисунки. Неин текст, посветен на филмите "Последната дума", "Понеделник сутрин" и "Отклонение", ще излезе тази есен в годишния сборник на списание "Диверсия". Боряна Росса работи и по книга за пола след Студената война, в която ще бъдат включени резултатите от настоящото изследване.

Изложбата продължава до 31 юли.

Още от Капитал