Много съвременни движения като MeToo и Black Lives Matter стъпват и на нейната работа като активистка, водят се от млади хора, израснали с нейните лекции, стихове и книги, образовани и със самочувствие, изградено от личния пример на личности като Мая Анджелоу.

Преглед на оригинала

"Писмо до дъщеря ми" провокира още със заглавието, защото Мая няма дъщеря, а син. Книгата с двадесет и осем есета излиза през 2008 г. и е своебразно завещание, което неуморната активистка оставя на всички жени (и не само), за които тя е пример и надежда. Думата "дъщеря" е много важна за Анджелоу - с тежко трвматично детство, тя самата я чува за пръв път от майка си едва когато е 13-годишна. "Дъщеря" е най-нежното име, с което може да нарече читателите си и да ги приближи до себе си.

От толкова скъсена дистанция уроците на Мая Анджелоу нито за секунда не звучат наставнически или фалшиво: от менталното здраве до малките бели лъжи, филантропията, сексизма и насилието, търпението и уважението, та чак до обичаите в Мароко. Да, тя беше удостоена с честта да прочете стихотворението си On The Pulse of Morning на церемонията по встъпване в длъжност на президента Бил Клинтън, но тя е и майка, която отглежда сама сина си и получава психически срив. Нейната история казва, че това може да се случи на всеки и не е срамно да се потърси помощ. "Осъзнах колко трудно, ако не и невъзможно, е да отгледам чернокожо момче щастливо, отговорно и свободно в расистко общество." Тя разкрива пред читателя опасните си мисли в онзи момент - да грабне сина си и да скочи от прозореца.

Мая Анджелоу не си спестява и самоиронията в есетата, разказва как замалко да вдигне скандал в една закусвалния в южните щати: след като чака прекалено дълго да й сервират, решава, че това отношение е, защото е чернокожа, но проблемът бил просто, че продуктите свършили и всички чакали готвачката. Това е смях през сълзи, защото, освен че се е борила за достоен живот на чернокожите редом с Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс, Анджелоу е израснала и в едно безкрайно сегрегирано общество на юг. Там, свита с брат си на балкона за чернокожи в киното, е гледала филми за богати и свободни бели хора.

Смелите, живи и мелодични думи на Мая Анджелоу говорят разбираемо на всеки един от читателите й: най-вече защото всички знаят, че зад тях стои личната й история, именно затова са стабилен ориентир.

Без значение дали в момента сме в разгара на безоблачно лято или на политически хаос, добре е да чуем едно от посланията на Анджелоу: "Ако толерираме вулгарността, бъдещето ни ще се заклати и ще се срути под бремето на невежеството. Не бива да става така. Ние имаме ум и сърце да се изправим смело пред бъдещето си и да поемем отговорност за времето и пространството, които заемаме", пише тя в есето, озаглавено "Патриотичен дух".

Въпреки че на български език още няма издадена нито една нейна книга с лирика, в "Писмо до дъщеря ми" са включени няколко нейни стихотворения.