Бюрото разказва

За списанието за антидизайн MacGuffin и вдъхновената от негов брой изложба в Гент, проследяваща функцията на бюрото през различните епохи

Maurice Calka, Leleu-Deshays, Boomerang, 1969-1970
Maurice Calka, Leleu-Deshays, Boomerang, 1969-1970    ©  Design Museum Gent
Maurice Calka, Leleu-Deshays, Boomerang, 1969-1970
Maurice Calka, Leleu-Deshays, Boomerang, 1969-1970    ©  Design Museum Gent

"Ако разхвърляното бюро е знак за хаос в мислите, то празното бюро е признак на какво", риторично пита Алберт Айнщайн, известен със своето претрупано работно място.

Бюрото и неговият интересен и вълнуващ живот е звездата в изложба, подредена в Музея за дизайн в Гент, Белгия. Изложбата "Бюрото" е вдъхновена от едноименния осми брой на списание MacGuffin.

MacGuffin е термин от киното, наложен от Алфред Хичкок, и представлява способ, чрез който един сюжет придобива динамика, като задейства поредица от събития (например куфарът в "Криминале").

Историята започва през 2015 г., когато двама любители на добрите истории, красиво поднесени на хартия, основават MacGuffin - дизайнерско списание за антидизайн. Изморени от скучното каталогизиране на постоянния конвейер от нови мебели, изрядни интериори и технологични иновации, холандците Кирстен Алгера и Ернст ван дер Ховен решават да се концентрират върху разнообразния живот на широко употребяваните и прозаични предмети от бита.

Всеки брой (общо 9 досега) е посветен само на едно нещо - леглото, прозореца, въжето, мивката, шкафа, панталона, бюрото и килима. MacGuffin се превръща в явление и нишово колекционерско издание. Съчетанието от лични изненадващи истории и задълбочено проучване, артистични визуални интерпретации и внимателно оформление представя неподражаем поглед върху привидно баналния главен герой. Дотолкова, че прочитът му е удоволствие, което забавя скоростта и пресича бъркотията на цифровия информационен свят. "Обичаме да прилагаме отклонения и случайности в правенето на списание, да не показваме крайни резултати, а процеси, косвени попадения и пресечки", отбелязва Кирстен.

Списание MacGuffin се фокусира не върху естеството на самия обект, а върху ефекта, който той генерира.

След като кураторите на един най-престижните и стари музеи за дизайн в света - този в Гент, Белгия, прочитат броя на MacGuffin, посветен на бюрото, те решават да поканят Кирстен и Ернст да работят с богатата и трупана от 1903 г. насам музейна колекция. Двамата успяват да предложат експозиция със завладяващи истории и художествена тактилност, която разкрива важни явления в обществото през тихата достолепност на една мебел.

Подобен творчески акт за ангажиране на аудиторията през два съвсем различни формата - печатното тяло на списание и залите на музея - работи в симбиоза, за да подсили преживяването.

Това, че бюрото е повече от мебел, на която предимно седим и прекарваме значително време от работния си ден, е видно както в изложбата, така и в страниците на броя. В красивите и достолепни зали на музея за дизайн в Гент са подредени двадесет бюра и петдесет офис аксесоара, оформени около осем теми. Странно е усещането при вида на разчистено и празно бюро, повърхността му без химикалки, тефтери, листа, компютри. Така бюрото изпъква като скулптура, свидетелство за отминал живот и приканва към интерпретации за времената, ритуалите и рутината на притежателите му. Залите са тематично маркирани от XVII век до настоящето:

Пътуващото бюро - далечният роднина на днешния лаптоп; почти всички бюра са били мобилни до XVII век и малоформатни, побиращи се в скута или удобно на масата.

Демонстративното бюро - Париж е епицентърът на производството на мебели през XVIII век, а кралското семейство поръчва стотици богато украсени бюра в стил рококо (още стил "Луи XV") и неокласицизъм (още стил "Луи XVI"), които подчертават богатството, престижа и наличието на свободно време на притежателите им.

Секретарят - отразява важната мода през XVIII и XIX век писмата да се пишат самостоятелно, а не да се диктуват, както и социалната еманципация на жените - писането на писма е себеизразяване и връзка с външния свят.

Индустриалното бюро - стандартизация и оптимизация на работния процес вследствие на индустриалната революция; пишещата машина и телефонът преместват офиса от производствената площадка в специално обособено пространство; тук се разглеждат и поведенческите науки към мотивирането на служителите от 50-те години на ХХ век.

Boomerang - на френския скулптор Морис Калка от 60-те отразява запленяването по Космоса и иновативните експерименти с пластмаса и олицетворява новия мениджър - той пуши пура, владее ситуацията, но е с чувство за оригиналност и добър вкус.

Бюрото без бюро - през 80-те прогнозите на футуролози като Алвин Тофлър се считат за утопични - офисът ще бъде заменен от "теле-вили" в провинцията, а свободните офис сгради - превърнати в жилищна площ; но от 90-те насетне лаптопът, мобилният телефон, интернет и електронната поща напомнят все повече идеите на Тофлър, а компютърната ера изисква мобилност и персонализиране на "работната станция".

Q&A

Кирстен Алгера, главна редакторка на списание MacGuffin и кураторка на изложбата "Бюрото"

Каква е разликата между съдържанието на изложбата и това на печатното издание?

- Възможността за движение на обектите. Много от тях никога преди не са ползвани за изложба, за разлика от столовете, които като мебел често попадат под светлината на прожекторите (една от причините да решим да ги оставим настрана). Изложбата е представена в няколко стаи като движение във времето, а фокусът е върху начина им на употреба и какво казват те за обществото, което ги е произвело. За щастие, бюрата се оказаха страхотни разказвачи на истории или макгъфини! Можете да се движите около обектите и да разглеждате всички детайли и ъгли, което е невъзможно да се случи на хартия. Добър пример е стаята, посветена на Секретаря. Бюрото и писмата са важни за еманципацията и равенството на жените и ролята, която те придобиват в обществото.

Как изглеждат вашите бюра?

- И двамата ползваме Eiermann бюра, невзрачни с белите си повърхности и проста рамка. Но това означава, че могат да се ползват по много различни начини, което е идеално за работата ни. Аз лично обичам да чета по много различни теми едновременно, така че непрекъснато прелиствам книги и статии. В момента имам около 50 книги в спретнати купчини на бюрото ми! Може би бюрото ми е по-скоро рафт за книги, отколкото работно пространство.

Кои са важните истории, които се стремите да представите в списанието?

- Ние се фокусираме върху контекста и взаимоотношенията с предметите от ежедневието и историите, които те създават. Това означава думата MacGuffin - обект, който задвижва една история било то във филм, текст или произведение на изкуството. Вдъхновяваме се от откриването на разкази, скрити във всеки предмет, който сме избрали.

Отличителната ни черта е изследването на вече съществуващи неща, а не на нови. Интересуваме се от по-невидимия им живот и послания.

Следващата тема ще е бутилката, която е чудесен пример за "Макгъфин" - без претенции и въпреки това в основата на някои от най-неотложните проблеми понастоящем - от недостига на пясък до депресията.

Design Museum Gent

Коя е най-забележителната тенденция през последните години, относно правенето на списания и консумацията им?

- Списанията, които се справят добре, са тези с фокус върху ниша, а не върху обхвата от много теми. Например новинарските печатни медии през последните години са в затруднение поради лесната достъпност на новините онлайн. Актуалните списания с новинарски профил се изхвърлят, след като човек ги прочете. Ние се опитваме да създадем печатно издание за колекциониране - нещо като преносима изложба, към която да се връщате отново и отново.

MacGuffin съществува, за да...

- Списанието се превърна в платформа за млади писатели, изследователи, дизайнери, илюстратори и художници, които представят своите творби и знания. Това ни радва и ни мотивира да продължаваме напред. Списанието съществува и за да представи друг поглед върху дизайна, който не е върху лъскавото и новото, а е по-скоро нов поглед върху вече съществуващото.

Още от Капитал