Книга: "Смелостта за истината днес", последният курс лекции на Мишел Фуко

Shutterstock

Книга: "Смелостта за истината днес", последният курс лекции на Мишел Фуко

Книгата излезе на български от "Критика и хуманизъм"

3825 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


заглавие: "Смелостта за истината"

автор: Мишел Фуко

превод от френски: Антоанета Колева

издателство: "Критика и хуманизъм"

цена: 30 лв.

Мишел Фуко (1926 - 1984) често е определян като най-цитирания и влиятелен учен в хуманитарното поле през XX век. Световна известност му донасят изследванията, посветени на статута на лудостта в модерните общества, на структурите на властта и институции като затвора, на историята на сексуалността. На български неотдавна излезе "Смелостта за истината" от Фуко (изд. "Критика и хуманизъм", превод от френски Антоанета Колева).

Мишел Фуко чете лекции в Колеж дьо Франс, най-елитната академична институция във Франция, в продължение на 12 години. Първият му курс, прочетен през 1970-1971 г., се нарича Волята за знание, а последният - Смелостта за истината, през 1983-1984 г. Няколко месеца след прочитането на последната лекция от този курс Фуко умира. През всички тези години на преподаване и изследване заниманията на Фуко - колкото и разнопосочни да са - не спират да се връщат все към една и съща тема: истината.

Така още в самото начало на своя първи курс лекции в колежа Фуко заявява, че през предстоящата година ще се опита да проследи кои са онези "действителни борби и отношения на господство, които са въвлечени във волята за истина". Повече от десет години по-късно, в началото на последния курс, той продължава в подобен дух, насочвайки вниманието си вече не към отношенията на власт и господство, а към онзи специфичен акт на смелост, засвидетелстван още през Античността, чрез който "казващият истината субект се проявява... представя се пред себе си и бива признаван от другите - като казващ истината". Разбира се, много неща за самия Фуко междувременно са се променили и от игрите на властта той се е насочил към онова специфично отношение, което свързва индивида и истината и чрез което отношение индивидът може да се отнася към самия себе си, "да разполага" със самия себе си, да има самия себе и да се самопознава в една игра на истина. Тоест "каква е формата на онзи истинен дискурс, какъвто субектът е годен и способен да държи относно самия себе си...". И нещо повече: тъкмо чрез това си отношение към истината, в което индивидът се поставя, той получава и възможността да осъществява, да упражнява себе си - чрез истината, да говори за себе си - в името на истината - да говори за истината - чрез самия себе си.

Ето ни нас, които днес четем Фуко, които говорим за неговото мислене, съгласяваме се с него или го оспорваме, ето ни нас, които ежедневно влизаме в битки за "общото благо", ангажираме се с борбите на езика, на публичността, на интимността. Ето ни нас, които се противопоставяме и се съпротивляваме: нашият език е езикът на гнева, кой може да отрече това, делото ни - дело на непоносимостта към? Всъщност за това става дума, да, в размишлението над смелостта за истината: кои сме ние, които правим всичко това, кои сме ние, докато правим всичко това - докато говорим за себе си днес, какво е нашето "себе си", докато говорим за своите възмущения, за своите страхове, за любовите и непоносимостите - кое е онова в нас, което ни позволява не само "да владеем себе си", но и да се съпротивляваме - на корупцията, на покварата - чрез това, което имаме: т.е. чрез себе си - чрез онова, което повече или по-малко излагаме на риск.

Ние имаме отношение към нещо, което сме свикнали (от дълбока древност) да наричаме "истина" - да разпознаваме като "истина" - да търсим в другите и да изискваме от тях като "истина". Ето за това става дума.

Напразно ще търсим определение за истина в лекциите на Фуко: въпросът далеч не е в това "що е истина", както класически е свикнала да пита философията, т.е. каква дефиниция, какво определение на дадем на истината (да можем да кажем: истината е това и това), а по какъв начин се проявява човекът в акта на едно откровено говорене (на старогръцки - parresia - централното понятие за Фуко през тези години). Казване-на-истината, в процеса на което човек рискува съществуването си, поставя го в залог на тази истина и по този начин изгражда своето отношение към себе си. Въпросът следователно лежи в това как истината се произвежда или сътворява от индивида - при това в самия момент, в който той може би "залага" своето съществуване. Parresia, постояннo ще напомня Фуко, означава да казваш всичко - без увъртане, без уговорки, без компромис. И още: да го казваш "не с крайчеца на устните си", а да се свързваш с него - да бъдеш ти самият, такъв какъвто си, в акта на своето казване на истината - в акта на едно себезадължаване, на едно себеподчиняване на истината, което винаги е рисковано.

Ето кое липсва следователно днес - в епохата на постистината, на комфорта на социалните мрежи, на зяпането пред екраните, във времена на вездесъщо корумпиране на морала, т.е. развала на нравите, на езика, на социалните отношения: рискът Липсва смелостта за поемане на "задължение" пред истината и опитът за живота в истина като живот в риск. Някога Вацлав Хавел видя в този "живот в истина" самото сърце на съпротивата срещу тоталитарната власт и срещу поголовната лъжа, върху която тя беше изградена, a Фуко, който изследва античните практики на казването на истината, също не е далеч от тази идея.

"По делата им ще ги познаете", защо? Безспорно заради това: връзката между онзи, който говори (назидава, поучава, дава експертно становище и т.н.), и онова, което той казва, е напълно прекъсната, няма я, липсва: езикът е удобен инструмент на властта, винаги може да убеди всекиго във всичко, може да замаже, да разкраси. Но истината отсъства болезнено. Защо? Защото тя се проявява същински в тази смелост за истината - това е в крайна сметка голямата идея на Фуко: истината не е просто финтифлюшка на интелекта, а е някакво взаимо-действие, тя е акт на съединяване между говорещия и онова, което той говори, един акт на отъждествяване между всекидневен живот и дума/мисъл, на съвпадане между тяло и смисъл. Всеки път когато се казва, че истината "освобождава", че тя "спасява" човека и т.н., се казва нещо подобно. И същевременно установяването на тази връзка в самия център на живеенето, в точката на битието носи постоянен риск, тя излага на опасност говорещия - ето, че той става неудобен, превръща се в заплаха: за Сократ се казва, че е бил като "конска муха" за гражданите на Атина, защото не е спирал да ги преследва с въпросите си, докато накрая те не го осъдили на смърт.

Ето за това е важен Фуко днес - защото по-важно от знанието е как за човека - в човека, в неговата чисто човешка форма, с цялата нейна крайност и смъртност - знанието може да се превърне в нещо друго, т.е. в живот, защото животът - животът в истината - е неизменно един друг живот. Именно това гласи и последното изречение на последната страница в последния курс лекции на Мишел Фуко в Колеж дьо Франс, озаглавен "Смелостта за истината":

Онова, което бих искал да подчертая, за да приключа, е следното: няма установяване на истината без същностна позиция на другост; истината никога не е същото; истина може да има само във формата на Друг свят и на друг живот.

заглавие: "Смелостта за истината"

автор: Мишел Фуко

превод от френски: Антоанета Колева

издателство: "Критика и хуманизъм"

цена: 30 лв.

Мишел Фуко (1926 - 1984) често е определян като най-цитирания и влиятелен учен в хуманитарното поле през XX век. Световна известност му донасят изследванията, посветени на статута на лудостта в модерните общества, на структурите на властта и институции като затвора, на историята на сексуалността. На български неотдавна излезе "Смелостта за истината" от Фуко (изд. "Критика и хуманизъм", превод от френски Антоанета Колева).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    tumba_lumba avatar :-?
    ТумбаЛумба

    Чел съм тази книга, но тук нещата са толкоз зле обяснени, че изобщо не става колко е задълбочена и същевременно лесна за четене, което не означава, че не е сложна. Но все пак този курс лекции е едно от най-леките четива на автора, прочетох я на един дъх. Често ми се случва да чета някоя известна и сложна книга на друг език, а после като чета обясненията за книгата на български и не разбирам за какво говорят! А parrHesia си е паресия на български, заглавието също не е преведено точно, а и звучи по български актуализирано. Всъщност си е "Смелостта да казваш истината" или "Смелостта на истината". Какво е това "днес" в книга, която не е писана "днес" и обхваща период от хиляди години? Освен това "смелостта за истината" не означава нищо и не предава основната идея - че истината е смела и че да казваш истината, означава да се осмелиш, да бъдеш дързък, независимо от последствията. Фуко обяснява, че истината може да ти струва и живота, та затова е смело да казваш истината.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал