Архитектурна Варна

Архитектурна Варна

Инициативите, които помагат да разберем повече за архитектурното наследство на Варна и опасностите около опазването му

Светослав Тодоров
5354 прочитания

© Надежда Чипева


Ограничената памет и съзнание за архитектурата може да превърне всяко място, дори и познато, в интересен случай за изследване. Един смел варненски проект си поставя за цел да подпомогне този процес.

Сайтът varnaheritage.com събира информация за недвижимото културно наследство на града от вече една година и така дава достъп до архитектурната му история по съвсем нов начин. Проектът идва в момент, когато Варна все по-често се асоциира с презастрояване, лоша инфраструктура и разруха на ценните стари сгради. През годините подобни събития често са ставали причина за недоволство. Новото сега е, че натрупаната енергия на местната общност и специалистите се насочва към конкретни действия, целящи опазване на архитектурното наследство.

Да подредиш историята

Информационният регистър на варненското недвижимо културно наследство varnaheritage.com предлага достъп до всички налични данни за различни обекти (статут, вид, категория, архитект) и хронологично систематизирани графични материали. Проектът е на архитектите Ирина Рачева и Владимир Рачев, фотографа Даниел Евтимов и графичния дизайнер Давид Пенев.

Varna Heritage включва множество проучвания и заснемания от специалисти - архитекти и историци, с помощта на студентите в магистърска програма "Опазване на културното наследство" към Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", неправителствени организации и Съюза на краеведите. За информация около състоянието на обектите основни източници са отдел "Недвижимо културно наследство" към община Варна и експертната комисия на Министерството на културата. Информацията на сайта е актуална към началото на 2020 г., а през лятото на тази година ще има по-значимо обновяване на данните.

"Потенциалът за развитие на сайта е голям, казва арх. Рачева. Дългосрочните цели, които сме си поставили, са да включим сгради, които нямат статут на културни ценности, но имат такива качества, да добавим още населени места към регистъра и да създадем система от периодични физически събития в подкрепа на определени обекти в рисково техническо състояние."

Културното наследство - намерено

За арх. Рачева е имало малко изненади в процеса, тъй като всички в екипа са от града и са добре запознати с културното му наследство. И все пак в хода се появява една находка - архивът на общината. "Оказа се, че в мазето на сградата на общината има уникални архивни графични и документални данни - чертежи, писма и документи, които започват от 1899 г. Екипът ни изрови над 350 оригинални проекта на сгради, които почти никой не бе виждал."

Проекти на архитекти и инженери като Никола Лазаров (до неговото име стоят Военният клуб в София, дворецът "Врана" и множество локации из Варна), Дабко Дабков (автор на сградите на варненския аквариум, хотел "Лондон" и Икономическия университет), Манол Йорданов (проектирал голяма част от интересните жилищни сгради в града) и много други са били практически скрити в подземията в продължение на над 100 години. "Във всеки от чертежите личи характерният почерк на неговия автор, а на места може да се проследи и развитието на проекта", казва Рачева. Ясно се виждат различните видове хартия от различните исторически периоди и дори посоката на щриха, поставен от ръката на архитекта. Документите от своя страна (писма и административни преписки) разкриват изключително интересни данни за собствениците и отношенията между съседите.

"Докосването до тези архивни чертежи бе изключително емоционално за нас, защото, както самите сгради, тези материални свидетелства също носят в себе си изключителна културна стойност. Всяко едно от тях разкрива характера, мисленето и стремежа на своя автор и може да научи съвременните архитекти на естетика, хармония, прецизност и отговорност", обяснява още архитектът.

Що се отнася до дискусиите за градската среда във Варна, тя е по-скоро практик. "Историческото ядро на града е най-активната централна част на Варна и поради този факт архитектурната среда представлява жив и постоянно променящ се организъм. Тук са насочени много инвестиционни и обществени инициативи, които оказват своето влияние върху историческата среда." Според Рачева не липсват примери и за добре реставрирани обекти: областната дирекция на МВР на пл. "Сан Стефано", построена през 1932 г., хотел "Роял" на "Хан Омуртаг" от 1922 г., една от най-старите жилищни сгради по бул. "Княз Борис I", а крепостта от IV-V век Кастрици в местността Евксиноград минава през ежегодна поддръжка и планови разкопки.

В момента екипът на Varna Heritage работи по създаването и интегрирането на дигитална карта към сайта, която съдържа всички публикувани архитектурни и археологически обекти. Освен по вид обектите ще бъдат систематизирани и по датировка, което ще даде още по-ясна представа за концентрацията на недвижимите културни ценности в града. Картата има за цел да осигури алтернативен начин за търсене на обекти и да бъде основа за изготвяне на културно-исторически маршрути с акцент към недвижимото културно наследство на Варна.

Добър източник на повече около архитектурната история на Варна и хората, работили за развитието на града, са архитектурните разходки на Християн Облаков, автор на книжната поредица "Варненски (забравени) архитекти".

По "Преслав" и надолу

Висока обществена енергия за опазване на архитектурата на града се акумулира и около "Таляна". "Реших, че мястото не трябва да заспива зимен сън", казва Мария Иванова от едноименното сдружение. То се фокусира върху организирането на събития и образователни инициативи в т.нар артистичен квартал на града "Таляна", който обхваща жп гарата, улиците "Преслав" и "Цар Симеон", преди десетилетия - най-активната част от града. В него има подчертана концентрация на културно-историческо наследство, а през последното десетилетие пространството неофициално започна да се формира като "артистичния квартал" на Варна. Неофициално, тъй като въпреки инициативите през годините цялостна стратегия за района все още липсва, а развитието му е забавяно от нереализирани идеи и още по-назад в миналото. Въпреки това "в квартала има чувство за общност", казва Иванова и това чувство вече надминава границите му, така или иначе условни.

През януари сдружение "Таляна" започна "Петиция за спасяването на сгради - културни ценности, със средства по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС". Идеята е част от сумите, които правителството на ГЕРБ беше планирало за саниране на едно- и многофамилни жилищни обекти, да се насочат към сгради със статут на недвижими културни ценности, които имат предписания за възстановяване. В петицията се посочва, че някои от тези здания вече са в критично състояние и отлагането на възстановяването им крие риск да бъдат загубени безвъзвратно.

Документът е рядък момент за обединение на организациите, които са ангажирани с градската среда и изграждането на артистични квартали - към нея се присъединиха KvARTal Festival в София, "Софияплан", "Градоред" от Русе, ТАМ от Велико Търново, фондация "Български архитектурен модернизъм", Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места. Официална реакция от кабинета на ГЕРБ така и нямаше, а на 31 май петицията беше изпратена от "Таляна" и до служебното правителство.

Междувременно през последните месеци Иванова дава тласък на няколко събития, които променят функционалността на временно затворените покрай COVID рестрикциите места и се превръщат във временни локации за изкуство. Така в самото начало на годината стъкленият павилион на хотел "Лондон" се превърна в изложбено пространство - през февруари арх. Мартин Христов представи подводната си фотография, на следващия месец в Hashtag Studio акварели представи родената във Варна художничка Стела Кенфилд. Междувременно, през януари кафенето на хостел "Мусала" бяха подредени творби от ученически пленер, организиран от сдружение "Таляна" през 2020 г.

През юни в хостел "Мусала" беше представена и груповата изложба "Активирай пространството", организирана от архитектите Венцислава Недялкова, Християн Петров и Максим Недков. Акцентът е върху предложения за съживяване и обновяване на пространства в града, предимно от студентите от втори курс в специалност "Архитектура" във ВСУ "Черноризец Храбър".
От 2019 г. насам сдружение "Таляна" организира пленер-конкурс "Архитектурното наследство на "Таляна", воден от архитекта и художник Белин Моллов. Третото издание ще обхване четири локации и ще се проведе в периода 4 - 10 септември, а през октомври ще бъде организирана и традиционната изложба в Хуманитарната гимназия на Варна (Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски"), в която ученици представят рисунки на важни за квартала сгради.

Ограничената памет и съзнание за архитектурата може да превърне всяко място, дори и познато, в интересен случай за изследване. Един смел варненски проект си поставя за цел да подпомогне този процес.

Сайтът varnaheritage.com събира информация за недвижимото културно наследство на града от вече една година и така дава достъп до архитектурната му история по съвсем нов начин. Проектът идва в момент, когато Варна все по-често се асоциира с презастрояване, лоша инфраструктура и разруха на ценните стари сгради. През годините подобни събития често са ставали причина за недоволство. Новото сега е, че натрупаната енергия на местната общност и специалистите се насочва към конкретни действия, целящи опазване на архитектурното наследство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал