Нека бъде светлина

"В момента, в който вляза във фотолабораторията при изключена лампа, шумът тотално не съществува. Оставам само аз, светлината, моите движения и фотохартията." Така описва работата си Марта Джурина, едно от имената с най-активно присъствие в българските галерии за съвременно изкуство през последните години, въпреки че живее и работи предимно в Берлин.

Тя е също така актуалната носителка на международната годишна награда за съвременно изкуство BAZA, която се връчва у нас от 2014 г. и осигурява творчески престой в Ню Йорк. До 29 август в СГХГ може да се посети и груповата изложба на номинираните за отличието, а сред тях са още Мич Брезунек, Марина Генова, Александър Лазарков, Митко Митков, Силвия Попова, Мартиан Табаков.

Работата на Джурина е силно отличима: тя изследва начините, по които фоточувствителната хартия абсорбира светлината, а това на свой ред води до различни цветови експерименти и абстрактни резултати. "Моята работа не е само фотографска - рисувам със светлинни лъчи в тъмнината на лабораторията директно върху хартията", казва Джурина, която пристига в София малко след участие на артистична резиденция в Росток. "Проявлението на творбата използва фотографски способ, но се движи между пърформанс, живопис, рисунка и фотография. С течение на времето развих собствен цветен каталог, събирах различни проби и отчасти самонаправени източници на светлина. Тези проби можем да си представим като един вид скицник, на базата на който планирам следващите работи."

Родена е през 1991 г. в София. Завършва не един или два, а три берлински университета. Академичният й път започва в "Хумболт" с история на изкуството. "Ако приемаш знанието като догма, то може да обременява. Ако го модифицираш и използваш като изходна точка, то може да е само от помощ." Марта продължава с магистратура по изкуствознание и технология на изкуството в Техническия университет, а през 2018 г. се дипломира в катедра "Изящни изкуства" на Берлинската художествена академия, където понастоящем води курс.

Тя също така е преподавала в рамките на онлайн менторска програма за художници, които завършват образованието си и се опитвам да се ориентират в ситуацията оттук насетне. Често е питана "вечно актуални въпроси" около реализацията. "Всичко е свързано с опит и колкото повече той се натрупва, толкова повече въпросите се изясняват."

Често проектите ѝ се допълват взаимно от пространството, в което са поставени - две поредни години тя има шанса да реализира инсталации в катедралата във Франкфурт на Одер. "В експериментите ми с големи размери се опитвам да контактувам с пространството, без да се опитвам да завзема цялото."

Марта изглежда еднакво силно отдадена на участията си в България и Германия. Как намира баланса? За нея двете места са като деня и нощта. "Когато съм извън Берлин, той ми липсва, когато съм там, понякога ми натежава." Често оборотите на богатата арт сцена на Берлин изглеждат твърде високи. "Това ме амбицира и депресира едновременно." Противоречие, което всъщност я прави още по-близка до града. "Често пътувам за България и по този начин си създавам баланс между предимствата и недостатъците на мегаполиса. Но наличието на тази богата сцена в Берлин ме мобилизира и неусетно въвлича в интензивно търсене на нови методи. Това прави влиянието му върху артистичната ми практика незаменимо."

Повече около работата на Марта Джурина - в Instagram и на сайта ѝ.

До края на годината Джурина ще има участия в София, Цюрих и Берлин. На 25 август в КО-ОП открива изложбата No Artist Can Predict The Future? с участието на Джурина, Байрям Байрямали, Станислава Васева, Наталия Йорданова, Калоян Колев, Анна Комитска, Радостин Седевчев, Десислава Терзиева и Боримир Тотев.

В Цюрих тя ще бъде част от групова изложба, която открива на 4 септември в галерия "Марк Мюлер".

На 21 септември в музея "Берлиние галери" Марта ще има участие като един от художниците, които са отличени със стипендията "Еберхард Ротерс".

Освен престоя в Ню Йорк, наградата BAZA включва и самостоятелна изложба в Института за съвременно изкуство в София в близко бъдеще.