В ритъма на Мария Вирхов

В ритъма на Мария Вирхов

Сборно издание припомня неспокойния живот и нестандартната поезия на Мария Вирхов, един от ярките и недооценени гласове в литературата ни след 1989 г.

Светослав Тодоров
3869 прочитания

"Тук никога липите не спират да цъфтят / и само смелите, очи закрили с ръка, се спускат" Креативните и житейски крайности, в които авторката на тези стихове се спуска, тепърва ще преминат през нови вълни на интерпретации. В началото на август излезе "Вирхов блус", първото сборно и въобще представително издание с работата на поетесата и преводачка от руски език Мария Вирхов (1969 - 2011).

"Тя е рядък езиков феномен", казва редакторката, преводачка и филоложка Биляна Курташева, отговорна за селекцията в изданието. "Почти всяко нейно стихотворение оголва човешката ситуация по един драстичен начин. Текстовете са много смели и директни по отношение на тялото, насилието, бедността, несподелеността. В тях има много смърт и заедно с това са игрови, танцувални, иронични и самоиронични."

Коя е Мария Вирхов

Родена е като Мария Стефанова в Ямбол на 10 април 1969 г. "Бяхме на 10, когато започнахме да четем първите си стихове в Ямбол, тя стигна много по-напред, отвъд", наскоро написа Георги Господинов покрай появата на "Вирхов блус".

"Тя много бързо изпреварваше съучениците си, но същевременно от малка имаше и една самота в нея, беше свръхчувствителна", казва майката на Мария, 82-годишната Зинаида Стефанова, която се описва като "украинка с руска душа" и причина за свързаността на поетесата с рускоезичната култура и литература. "Виждаше света в друг цвят. Изпитваше омерзение към недоброто в света и хората."

Между 1988 - 1991 г. Мария живее на различни места из СССР, където е близка до музиканти в артистичния ъндърграунд, най-вече с групата "Ассоциация Пых" на Егор Летов. Започва да става по-разпознаваема като автор през 90-те, тогава излизат и две стихосбирки, но както свидетелстват познавалите я - тя никога не е била твърде близка или асоциирана с литературните среди в София. "Морето беше много важно за нея. През последните години от живота си често беше към Варвара. Не можеше да си представи живот, в който не е на път", спомня си майка ѝ.

Мария Вирхов умира през 2011 г. на 42-годишна възраст при неизяснени обстоятелства. Новините първоначално съобщават за намерен бездомен човек - повод за критични реакции към отношението на медии и властите към смъртта на хора в неравностойно положение. Зинаида разбира за случилото се след две седмици. В спомените за Мария присъстват разкази за зависимост към алкохол и наркотици, живот в бедност, теми, които присъстват и в текстовете ѝ.

Мария във вихъра си

Благодарение на Зинаида Стефанова Биляна Курташева успява да стигне до архива на поетесата, а процесът продължава с ровене в литературната периодика през 80-те и 90-те години: "Литературен вестник", "Витамин Б", "Ах, Мария".

"Правенето на подобна книга си е пътуване във времето", казва Курташева, която определя Мария Вирхов като един от най-ярките гласове в поезията ни след 1989 г.

В стиховете Курташева вижда елементи от различни изкуства и жанрове - блус, пънк, дадаизъм, сюрреализъм, старогръцка, славянска, германска митология. "И вирховска. Мария непрекъснато си играе с езиците и с езика като такъв, разглобява го, дисектира го, прави нови, франкенщайновски думи, красиви и чудовищни. В един момент така се бях вживяла, че във всичко почнах да виждам някаква кабала, скрити значения, заклинания. В текстовете ѝ има много психеделия, но има и много филология."

"Вирхов блус" е първото издание с поезията на Мария Вирхов от смъртта ѝ, но още преди това работата й е недооценена. Първите й две книги, "Жълта поезия" (1995, под редакцията на Иван Теофилов) и "Вятърът мъртъв език" (1998 г., с редактори Елин Рахнев и Георги Господинов) са отдавна ненамираеми. "Това са тънички книжки от по трийсетина страници, така излизаше поезията през 90-те, но с една невероятна ударна вълна в езика и върху езика."

Малко са оцелелите интервюта с Мария Вирхов, така че как тя е писала и какви значения е закодирала в поезията си остава обект на интерпретация. "Аз съчетавам говорене, пеене, рисуване, цялостната аранжираност на сетивата до едно пречистване на сърцето и съзнанието. В този смисъл поезията ми е екологична", казва Мария Вирхов в интервю покрай излизането на "Вятърът мъртъв език", запазено в държавните архиви на Ямбол.

"Вирхов блус" включва още "Танци" (2005, излизала онлайн, но никога физически) и книгата й на руски "Никомея" от 2010 г. В частта "Мария преди Вирхов" влизат ранни стихове от тийнейджърските ѝ години в Ямбол, а според Курташевa още в тях се виждат зачатъците на нейното експериментаторство. В главата "Мария отвъд Вирхов" са нейните поетически преводи, включително на рок песни.

Един по-различен прочит на 90-те

"Самата й поезия беше музикална, не само като ритъм, но и сякаш често мислена в отговор на обичана музика - Ник Кейв, Том Уейтс", казва философът Станимир Панайотов, който се запознава с нея през 1997 г. Особено оценява текстовете й за групата "3 ТеЛеТа", с която е участвала на "София поетики" през 2000 г. "Подобно качество в поезията е такова на спонтанност, в нейния случай чувствано, но минимално отработено. Споменът за нея като авторка не е такъв за медитативност, по-скоро е свързан с екстатичност, понякога премерена, понякога по-скоро необуздана."

В главата "Още Вирхов" са селектирани стихове, които не са влизали в книгите, разпръснати са из списания, а някои никога не са били публикувани досега. Сред тях е "Вирхов блус", която дава заглавието на новата книга, а "И вождът снесе розово яйце" вдъхновява илюстраторката Люба Халева за корицата.

За Халева работата по визуалната идентичност на книгата е първа среща с поезията на Вирхов. Остава впечатлена, поразена, но усеща и нещо познато, преживяно. "Родена съм пет години след Мария Вирхов. Мога да си представя какво са виждали очите ѝ, как е изглеждал нейният свят. Виждала съм хора, подобни на нея, макар и много малко на брой - ярки и неистови, които се взривяват."

Когато хората, които са я познавали, говорят за нея, самите спомени звучат като поезия. "В поезията на Маша Вирхов думите никога не стигаха. Просто не ѝ бяха достатъчни", спомня си Елин Рахнев, драматург и поет. "Може би затова ги умножаваше с тинктурата на залезите или с парфюма на недопушени цигари. И пак не и бяха достатъчни. Може би затова се гмуркаше в скръбта с усмивка, а на повърхността усмивката ѝ беше само белег. Това беше естественото ѝ състояние. Това беше естествената реакция към живота и времето. Вероятно затова зачезна скоротечно в ягодовите поляни. Тя ги обичаше. И те нея."

Биляна Курташева вижда в живота и литературното наследство на Вирхов и в поколенчески контекст. "Маша беше неповторим образ в и без това шантавия пейзаж от края на 90-те. Беше като някакъв Карлсон в пола, някаква хипи, траш версия на Гъртруд Стайн", казва тя. За нея най-ярък спомен остава погледът на Мария: "Леко ироничен, леко тъжен, умееше някак да гледа уж насмешливо встрани, а всъщност режещо право в теб, сякаш знае всичките ти тайни."

Още и преди новото издание писането ѝ успя да си проправи път към новото поколение читатели. Миналата година четене на нейната поезия организираха Ана Цанкова и Христо Мухтанов.

Мухтанов, също поет, казва, че е бил "ударно впечатлен", когато е прочел поезията Вирхов за първи път. "Искрена, остра, директна, без да се страхува да експериментира с всички класически и некласически форми. Много особен заряд, нетипичен, опак." Колкото повече с Цанкова са проучвали биографията ѝ, толкова повече са разбирали колко неприспособима е била към света и колко това личи в текстовете ѝ.

През 2015 г. Явор Гърдев поставя "Чайка" на Чехов в превод на Мария Вирхов от 90-те години. Режисьорът също има ярки спомени от личността й. "Маша Вирхов се разхождаше из света като да беше попаднала в него току-що и като да се срещаше с него все за първи път", казва Явор Гърдев. Описва я като "вечно новородено", което винаги намира от какво да се впечатли. "Тя практикуваше живота в свободен стил толкова естествено и ненатрапчиво, че в сравнение с нея заявените антисистемни бунтари изглеждаха по-скоро като застрахователни агенти под прикритие."

В едно от стихотворенията си Вирхов пише: "Аз съм кралицата на суицида / на пясъка и на строшените стъкла." Гърдев има друго царствено определение за нея: "Маша Вирхов беше царицата на незастрахования живот, която смело се катереше и спускаше по склоновете му без никакви осигуровки."

"Вирхов блус" е в книжарниците от издателство "Жанет 45".

"Тук никога липите не спират да цъфтят / и само смелите, очи закрили с ръка, се спускат" Креативните и житейски крайности, в които авторката на тези стихове се спуска, тепърва ще преминат през нови вълни на интерпретации. В началото на август излезе "Вирхов блус", първото сборно и въобще представително издание с работата на поетесата и преводачка от руски език Мария Вирхов (1969 - 2011).

"Тя е рядък езиков феномен", казва редакторката, преводачка и филоложка Биляна Курташева, отговорна за селекцията в изданието. "Почти всяко нейно стихотворение оголва човешката ситуация по един драстичен начин. Текстовете са много смели и директни по отношение на тялото, насилието, бедността, несподелеността. В тях има много смърт и заедно с това са игрови, танцувални, иронични и самоиронични."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Право на реплика

Право на реплика