Един за всички, всички за Галин Малакчиев

Изложба в САМСИ припомня творчеството на Галин Малакчиев и събира неговите последователи

Новаторската работа на скулптора Галин Малакчиев (1931 - 1987) е едновременно припомнена и продължена с изложбата "Корени" в САМСИ. Тя е посветена на 90-годишнината от рождението на Малакчиев, но показва предимно млади и утвърдени автори, които са вдъхновени от него.

Дори и името да не поражда мигновена асоциация, създаденото от Галин Малакчиев е все още лесно забележимо в градската среда, като най-известният и разпознаваем пример е скулптурата "За буквите" в парка пред НДК, която създава в края на живота си.

"По време на подготовката най-силно впечатление ми направиха коментарите на младите скулптори", казва Надежда Джакова, кураторка на изложбата заедно с Таня Станева. Тя се впечатлява как следващите поколения художници са добре информирани за оставеното от Малакчиев и освен с работа кани всеки един от тях да се включи и с мисли в изложбата. "Въпреки всички вреди от неправилни политически решения и тоталитарни режими, от наказателни мерки и партийна цензура, обществото ни все пак излъчва хора независими, хора, които се опитват да отхвърлят ограниченията и са носители на идеята за свобода", пише доц. Емил Бачийски.

Галин Малакчиев е роден в Русе, в семейството на Христо Малакчиев, кавалерийски офицер и участник на олимпиадата в Берлин през 1936 г., където става десети в дисциплината всестранна езда. След настъпването на държавния социализъм родителите му са изселени от столицата в планинското село Батулия.

Малко преди да започне висшето си образование, Малакчиев участва в строежа на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. По време на следването си в Националната художествена академия Малакчиев и още няколко студенти са предложени за изключване поради "неблагонадежността" на семействата им. Дипломната му работа "Момче с лък" е посрещната изключително противоречиво - от възторг до обвинения в "упадъчно западно влияние", а подобни реакции на крайности сред комисиите към Съюза на български художници бележат целия творчески път на Малакчиев.

Една от най-известните му скулптури, "Хирошима", е отхвърлена от комисията на СБХ, нейното участие в изложби е забранено за цели 10 години. "Тя е алегория на страдание, но и на сила. Носи и автобиографичния заряд на своя създател'', казва Джакова.

В галерията се прожектира и документалният филм от режисьора Васил Минчев, заснел скулптора в ателието му в Батулия през 1984 г. В него художникът Максимилиан Киров казва: "През онези години изкуството му се оспорваше до такава степен, че мнозина от колегите не считаха за твърде благодарна работа да пишат, а камо ли да анализират творчеството му." В текст за "Капитал" от 2001 г. Мария Ландова нарича тези моменти от живота му "естетическо дисидентство".

Малакчиев създава най-важните си проекти след 40-ата си година. Въпреки враждебния климат той успява да се реализира в рамките на строя: негови скулптури, пластики и релефи могат да се видят още в Централната гара в София, зала "Фестивална", летището в Русе, забележими са около Софийска градска художествена галерия. В продължение на половин век скулптурата "Африка" стои в близост до "Цариградско шосе", но мистериозно изчезва през 2012 г.

През 1973 г. той отива в селото, където са изселени родителите му - Батуля. "Акт на самоналожена и в крайна сметка опустошителна за него вътрешна емиграция", пише в настоящата изложба скулпторът Кирил Кузманов.

През целия си живот Малакчиев има само една самостоятелна изложба, през 1982 г., когато са показани и част от игнорираните му преди скулптури, включително "Хирошима". През 1984 г. той участва с нея на Есенния салон на изкуствата в "Гран пале", Париж.

Наред с артефактите около живота и работата на Малакчиев, изложбата в САМСИ, вдъхновените от него обекти на Боряна Петкова, която живее и работи между София и Париж, италианската художничка Валентина Шарра, Венцислав Занков, който за кратко работи в дома на Малакчиев през 80-те, Георги Донов, Емил Бачийски, носителят на BAZA Кирил Кузманов и номинираните за наградата Мариан Табаков и Невена Екимова, Косьо Минчев, участват също така Мартин Трифонов, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев-Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев.

"Корени: 16 съвременни скулптури за Галин Малакчиев" продължава до 19 септември.

Още от Капитал