Когато рейвът беше млад

Когато рейвът беше млад

Проектът "Български рейв архив" припомня защо клубната сцена на 90-те е важна част от историята

Светослав Тодоров
7376 прочитания

Изложбата "Български рейв архив" в Националния студентски дом не е просто носталгично пътешествие. "Клубната сцена не е мода, тя е по-скоро начин на живот и философия. В този ред на мисли добре е да се отнасяме към нея с това уважение, с което се отнасяме към религията или към други социални слоеве в обществото", казва кураторът на изложбата Владислав Илиев - Vladzen. Роден в София през 1986 г., той има богата биография като сценограф и виджей, основател е на студиото за интерактивен дизайн и 3D мапинг Phormatik Visual Lab.

Проектът започна със споделяне на архивни снимки в Instagram, напоследък стилизирани като рамкирани в малък найлонов плик - дискретно намигване към употребата на субстанции в този период, почти задължителен ритуал. С началото на есента и по-смелото отваряне на клубовете рейв архивът сега се материализира в изложба, която показва снимки, видео, добавена реалност, всичко това придружено с книжно издание (zine).

Събитието показва и интересно поколенческо разместване в мисленето за близкото минало. За човек на възраст между 40 и 50 години тийнейджърството вече не е нужно да означава спомени от тоталитаризма или първите големи протести, а тонове гел, грим, пиърсинги, пиратски дискове и едно пълно потапяне в ранната клубна сцена у нас, която през 90-те естествено започва бясно наваксване към западните тенденции. В обсега на Илиев попада и въпросът как тази вълна е документирана, докато набира скорост - репортажи от първия Love Parade в София, първите тематични предавания по телевизиите, интервюта с минувачи и танцуващи по улиците, облечени по начин, който със сигурност би привлякъл погледите и две десетилетия по-късно. В по-широк контекст опитите 90-те и първите години на ХХ век в България да бъдат "архивирани" са все по-чести - по-рано тази година старт беше даден и на "История на преобличането", проект, посветен на драг пърформанса и клубната култура у нас.

Друг възможен прочит е как този период става причина и за изяви на популярни диджеи и изпълнители, които са на върха на славата и по време на гостуванията си в България. В този период клишето за раздаващата се българска публика е мълва, но достатъчна, за да привлече световни имена. "Сто пъти по-интересно е, отколкото предполагах. Тук просто е, както трябва да бъде", казва британският електронен артист Люк Слейтър след парти в Созопол през 2000 г., в един от видеоматериалите, включени в проекта. В едно от специално записаните за проекта видеа DJ Стивън от Metropolis си спомня за пълните партита в средата на седмицата и колко масово е вълнението при гостувания на имена като Свен Вет. "Ние показваме един друг свят", казва момиче в архивен тв репортаж от 2000 г.

Ако този период синхронизира електронната сцена у нас и по света, какво все пак е индивидуалното в българския случай? "Беше нещо ново, нечувано и интересно", казва Илиев, за когото периодът съвпада с ранните му тийнейджърски години, напълно отдадени на рейв събитията. "Това беше перфектната среда за много млади хора, които искат да изразяват свободата си." Какво разбираме под това? "Тази свобода беше различна от свободата днес. Важно беше междучовешкото отношение, а това сега като че ли е най-дефицитната стока."

За ефекта е спомогнало и масовото естество на жанра: "Доминиращата музика до голяма степен беше електронната, а това направи и сцената толкова богата, разнообразна и цветна. Любопитно е да се погледне на тази епоха като на мост между поколенията, а на самата изложба - като на средство за събуждане на паметта. Имаме склонността да забравяме лесно и да подминаваме историята, чрез която ние сме тук, такива каквито сме."

Илиев казва, че до този момент са интервюирани над 20 личности, активни в онзи период,. "Може би един или двама от тях са дали по-критично или различно мнение от останалите, но като цяло отношението им е доста позитивно и вдъхновяващо, пъстро откъм емоции."

За архива допринасят и много хора, които даряват снимки, флаери, плакати. "Проектът има за цел да се развива дългосрочно, работим по документален филм, развиваме и сайта, така че сме отворени за набиране на истории и архиви от цялата страна и ще сме щастливи, ако повече хора вземат участие." Илиев казва, че засега няма твърде много реакции от хора, които са се разпознали на снимките. "Дадох си сметка колко бързо тече времето и се изненадах къде са всички тези хора, защото, ако се замислим, сега те може би ще са най-ценният ни капитал."

Изложбата "BRA | Български Рейв Архив" в Национален студентски дом, ще бъде отворена за посетители до 29 септември. Повече за проекта на www.instagram.com/bulgarian_rave_archive и ravearchive.space, където част от съдържанието на изложбата ще бъде качено след 1 октомври.

Изложбата "Български рейв архив" в Националния студентски дом не е просто носталгично пътешествие. "Клубната сцена не е мода, тя е по-скоро начин на живот и философия. В този ред на мисли добре е да се отнасяме към нея с това уважение, с което се отнасяме към религията или към други социални слоеве в обществото", казва кураторът на изложбата Владислав Илиев - Vladzen. Роден в София през 1986 г., той има богата биография като сценограф и виджей, основател е на студиото за интерактивен дизайн и 3D мапинг Phormatik Visual Lab.

Проектът започна със споделяне на архивни снимки в Instagram, напоследък стилизирани като рамкирани в малък найлонов плик - дискретно намигване към употребата на субстанции в този период, почти задължителен ритуал. С началото на есента и по-смелото отваряне на клубовете рейв архивът сега се материализира в изложба, която показва снимки, видео, добавена реалност, всичко това придружено с книжно издание (zine).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Право на реплика

Право на реплика