Книга: Георги Господинов - "В пукнатините на канона. Провинции. Аероплани. Лексикони."

Писателят търси къдe, кога и защо определени личности успяват да огънат границите, традициите и възприятията

Георги Господинов - "В пукнатините на канона. Провинции. Аероплани. Лексикони."

Издателство: "Жанет 45"

Цена: 18 лв.

Сред читателите на Георги Господинов често съществува спорът къде той е по-силен - в поезията или в прозата. Вече може да добавим и есеистиката - осем години след сборника от нехудожествени текстове "Невидимите кризи" Господинов обединява разсъжденията си за историята, политиката, народопсихологията и как литературата отразява тези процеси в изследването "В пукнатините на канона".

В книгата той търси къдe, кога и защо определени личности успяват да огънат границите, традициите, възприятията на средата около тях, от маргинали да се превърнат в иноватори. Според автора отговорът е, че малките революции се създават в на пръв поглед безобидни места, далеч от установения канон на столиците: той дава за пример биографията на изкуствоведа и "дискретен анархист" Кирил Кръстев, бунтарската и артистична история на "футуристите" и "модернистите" в Ямбол от 20-те и 30-те години на ХХ век, които предлагат "авангардизъм на провинцията в една литература, често склонна към провинциален авангардизъм". В този контекст той мисли и за поезията на Вапцаров, чиято единствена стихосбирка приживе "Моторни песни" е посрещната от съвременниците му със, както Господинов се изразява, "странна слепота", включително от тези в левия политически спектър. За него трагедията на Вапцаров е двойна - недооценен приживе и част от наложения канон след смъртта му.

Георги Марков е разгледан от ъгъла на "Жените на Варшава" от 1968 г., отпечатан година преди да избяга от България, до съвсем скоро рядко преиздаван, а според Господинов - с нереализиран потенциал да взриви жанра на социалистическия роман заради нестандартния си сюжет.

Някои от текстовете кореспондират с темите, които Господинов е разглеждал често в прозата си - спорните наследства на тоталитаризма, в случая, културното премълчаване, което той вижда като една от най-ясните му следи. "То е мълчание с продължение, дълго трупано, дълго заучавано, превърнало се в някаква втора природа. То е по-плътно, по-монолитно в сравнение с това в други източноевропейски страни, мълчание без пробиви, без пукнатини", пише Господинов във втората част на книгата. Според него тази култура на премълчаването "можем да я търсим назад като наследство от дълги исторически периоди на подчинение и маргинализиране, патриархалност или трупан при тоталитаризма страх".

Редактор на "Пукнатините на канона" е Биляна Курташева, чиято книга "По ръба на сравнението. Яворов и "Ролинг стоунс" и други не/възможни интертекстове" от 2018 г. също дава важен поглед към някои от темите.

По-рано тази седмица романът на Господинов "Времеубежище" излезе на френски език, в превод на Мари Врина-Николов и със знака на издателство "Галимар". Това е първото българско заглавие в историята му от 41 години насам, а предишното е "Неосветените дворове" на Йордан Радичков.

Още от Капитал