Право на реплика

Германски фотограф изследва феномена с копирането на европейски забележителности в Китай

Traces of Other Places (2021)
Traces of Other Places (2021)    ©  Traces of Other Places (2021)
Traces of Other Places (2021)
Traces of Other Places (2021)    ©  Traces of Other Places (2021)

Ако необичайното фотографско разследване на германския фотограф Себастиан Акер се беше появило преди пандемията, най-вероятно щеше да има друга интерпретация. В китайската провинция 40-годишният Акер е попаднал на места, които са умалено копие на европейски градове или символи, някои обявени за световно културно наследство.

Например един от най-старите градове в Европа - австрийската перла Халщат, е пренесен в китайската провинция Гуандонг, за да стане перфектен фон за традиционните селфита и професионални сватбени фотосесии. Находките на Акер (архитектурни детайли от Франция, Италия, Англия, Австрия, оживели в китайски градове) са събрани в изданието "Следи от други места" (Traces of Other Places), публикувано от Kerber.

Единствената разлика между световноизвестните обекти и копията най-често е в мащаба. Изненадващо, Айфеловата кула се оказва в центъра на специално построен град, наречен Тиендучънг, който е реплика на Париж и е създаден само за да насочва туристическия поток към околностите на Шанхай. Най-честите посетители са бъдещи семейни двойки, които избират китайския Париж за декор на своята сватбена фотосесия. Извън активния туристически и сватбен сезон край китайската Айфелова кула обикалят съвсем истински градинари, които се грижат за земята и садят цветя.

Тази атракция носи името "Париж на изток" и се нарежда сред любимите дестинации за посещение на китайските туристи. Интензивното движение на китайци, които пътуват до определени места в собствената си страна, за да се снимат за семейния албум пред "европейски" забележителности, се оформя все повече като тенденция. Себастиан Акер проучва както множенето на подобни "изкопирани съвършено и в детайли" европейски градове, така и мотивацията, която стои зад решението на комунистическото правителство да инвестира в строежа им.

Оказва се, че китайската версия на Париж е струвала на управляващите около 490 милиона долара. Срещу приблизително същата сума Тиендзин, град в близост по столицата Пекин, се е сдобил с перфектна имитация на Флоренция, В китайския град Ханджоу, разположен в устието на едноименната река, се намира и местният прочит на Венеция. Всъщност реката е единственото истинско нещо в този "европейски" пейзаж.

А неотдавна дойде новината, че един от най-богатите китайски бизнесмени - Су Шао Джън, инвестира милиарди, за да сбъдне мечтата си и да построи реплика на "Титаник" (в случая - луксозен хотел) в родния си град в провинция Съчуан.

Много хора си задават въпроса откъде идва този пословичен интерес на китайците към копирането на европейски неща. В своята книга "Отваряне, тайна, авторство - изкуствата и културата на познанието от античността до Ренесанса", авторката Памела Лонг коментира: "В китайската култура е заложена идеята за копирането, но по-скоро като начин да се покаже и изрази респект и вдъхновение от образците на красота и познание от другите народи и култури." Към това прозрение китайският журналист Хуанг Чонгяао добавя практично обяснение: "Разликата между американската и китайската мечта е, че американците имат мечта, а ние имаме цели."

В книгата си "Какво виждат китайците, когато наблюдават Мона Лиза" авторката Кристин Кайол, философ и арт критик, която от години живее между Пекин и Париж, казва: "Много често, когато китайците застават пред картината на Леонардо да Винчи в Лувъра, те виждат просто една добра възможност да си направят селфи. И този акт е много странен - в него може да се открият следи и от възхищението, което изпитват към красотата и значимостта на тази картина, но и типичен жест на регистрирането на нещо важно, отмятането му като свършена работа и концентрирането върху следващата цел. Това винаги е било водещо за нацията - постигането на цели."

Още от Капитал