Нюйоркски истории

Изложба в Лондон за Хелън Левит, една от най-влиятелните, но и непознати фотографки на ХХ век

© Film Documents LLC/Courtesy Galerie Thomas Zander, Кьолн
© Film Documents LLC/Courtesy Galerie Thomas Zander, Кьолн    ©  Хелън Левит
© Film Documents LLC/Courtesy Galerie Thomas Zander, Кьолн
© Film Documents LLC/Courtesy Galerie Thomas Zander, Кьолн    ©  Хелън Левит

Вдъховена от срещите си с френския фотограф Анри Картие-Бресон по време на престоя му в Ню Йорк през 1935 г., американската фотографка Хелън Левит (1913 - 2009) се отказва от работата си като асистентка на комерсиален портретен фотограф и започва да документира живота по улиците на града с 35-мм камера Leica. С работата си чак до 90-те години на ХХ век Левит се утвърждава като една от най-влиятелните, но в същото време не особено познати съвременни фотографки.

The Photographers' Gallery в Лондон показва от 15 октомври до 13 февруари 2022 ретроспективната изложба Helen Levitt: In The Street. Над 130 фотографии, книги, списания, филми представят богатото творческо наследство на Левит и професионалното ѝ пътуване в продължение на пет десетилетия от уличните репортажи през видеодокументалистиката до основополагащата ѝ роля в цветната фотография.

Хелън Левит остава най-известна с фотографиите си от всекидневния живот на местните общности в родния си Ню Йорк, предимно в квартали като "Лоуър Ийст сайд", "Бронкс" и "Испанския Харлем". Тя показва по-театралната страна на всекидневието, включително когато документира бедни общности на фона на следвоенната депресия. Фотографката сама признава, че предпочита да улови поетиката на всекидневието, вместо чрез работата си да прави политически или социални коментари.

Силно повлияна от сюрреализма и немите филми на Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин, Левит често се спира на необичайни елементи в живота на улицата, сред които хора в странни пози или причудливи съпоставяния на хора, места и неща.

"Подобно на Чаплин, в нейната работа предметите никога не изпълняват само една функция. Напротив, те заживяват собствен живот, като хората често са в конфликт с предметите. Тя умишлено използва тази стратегия, за да подсили остроумието във фотографиите си", казва Валтер Мозер от The Albertina Museum във Виена, куратор на ретроспективата съвместно с Ана Данеман от The Photographers' Gallery. През 1940 г. фотография на Хелън Левит е включена в изложбата, с която музеят МоМа поставя началото на своя фотографски отдел. Три години по-късно тя показва и самостоятелна изложба там.

Единствените фотографии извън Ню Йорк в кариерата си Хелън Левит прави по време на няколко пътувания в Мексико през 1941 г. Там тя също насочва камерата си към живота в по-бедните квартали на Мексико сити, намиращ се в разгара на големи социални и икономически промени.

Левит работи също като филмова монтажистка и режисьорка. Първия си филм, In the Street (1953 г.), заснема заедно с режисьорката Джанис Лоуб и писателя Джеймс Ейджи. Експерименталният късометражен документален филм се фокусира върху уличния живот в "Испанския Харлем" в Ню Йорк и минава за подвижен портрет на нейната фотография. Филмът се счита за един от основните предшественици на възникналия през 60-те години стил синема верите. За втория си филм, The Quiet One, тя е номинирана за "Оскар".

Хелън Левит е сред пионерите на цветната фотография. През 1959 г. с помощта на стипендия от фондация "Гугенхайм" тя се връща на същите места, които е снимала в началото на кариерата си. В този случай цветните ѝ вече фотографии свидетелстват за развитието на нов изобразителен език в нейното творчество.

За първите шест десетилетия от работата си Хелън Левит издава само няколко книги. Но през последните десет години от живота й изд. PowerHouse Books публикува серия книги с творчеството ѝ.

Още от Капитал

Гъби за народа

Гъби за народа