"Ива е онлайн": комедията като откровение

Новото представление на Ива Тодорова в Театър 199

   ©  Павел Червенков
   ©  Павел Червенков

Когато преди три години, след дългогодишно отсъствие от страната, Ива Тодорова се завърна изненадващо на сцената, нейното авторско представление "Приятно ми е, Ива" се превърна в едно от събитията на театралния сезон, еднакво аплодирано както от широката публика, така и от театралната критика.

То продължава да се играе с успех и днес на сцената на Театър 199, рядък случай за спектакъл на актриса, която не е популярно лице от екрана и която повече от десетилетие не се беше появявала на сцената. През 2019 г. тя създаде прецедент на театралните награди "Икар", когато Ива Тодорова си тръгна от церемонията с две награди - за водеща женска роля и за драматургичен текст. "Приятно ми е, Ива" е странна птица в театралния афиш - отчасти монодрама, отчасти стендъп комедия, в която автобиография и художествена измислица се преплитат по вълнуващ начин.

Oтивайки на премиерата на новия моноспектакъл на Ива Тодорова, "Ива е онлайн" (отново в Театър 199), очаквах, че ще попадна на нещо като "Приятно ми е, Ива - 2" и имах известни притеснения, че този път ефектът няма да е така силен заради повторението. За щастие, не се оказах прав. "Ива е онлайн" е като "Приятно ми е, Ива", но само донякъде. Новият спектакъл продължава да разхожда зрителите из преживяванията и размислите на онази същата, хем реална, хем и силно театрализирана Ива, само че този път пътешествието, освен че пак е забавно и вълнуващо, е и доста драматично.

И тук Ива печели сърцата със своята непринуденост и обезоръжаващо чувство за хумор. Продължава сагата за нейните странности, приключения и неудачи от живота, в който тя балансира между различни култури (България и Италия) и различни поприща (актриса, пиар, журналист, пътешественик). Трябва да отбележа и още по-голямата увереност в общуването с публиката, която тя е придобила след успеха на предишния спектакъл. Разсмива още с първата си поява, когато в светлокафяв гащеризон с много джобове започне да обяснява как идеята за този костюм съвсем не била случайна, а вдъхновена от космонавтиката.

В спектакъла щяло да се разказва за любовта и брака, а да се хвърляш в тези неща било като да се хвърляш в Космоса и, ако питате нея, булките трябвало да носят скафандри. После разказва за първите думи, които научила, попадайки в Италия: "бичиклета" означавало велосипед, но тя и днес се чувствала често по този начин (наистина е смешно! пробвайте да чуете думата и ще разберете!). После сме заедно с Ива на опашка за италиански сладолед и попадаме на ария за вкуса на шамфъстъка. Удоволствието от стендъп комедията идва, когато тя ни накара да видим обикновените неща като необикновени, и в това отношение Ива Тодорова е майстор и като актриса, и като разказвач.

Но този път тя не възнамерява главно да разсмива и скоро разказите й се отклоняват в по-дълбоки и тъмни територии. Космосът на любовта - основна тема на новия спектакъл - е и плашещо пространство без ориентири, в което човек може да се изгуби и безкрайно да се рее. Заглавието идва от аналогията с онлайн пространството, което също е безкрайно и създава усещане за свързаност, често пъти измамна. В интервюта актрисата споделя, че е написала текста в дългите дни на изолация по време на пандемията, когато компютрите и телефоните поддържаха илюзията, че не сме сами. Хората се доверяваха напълно на гигантската виртуална изповедалня и й споделяха своите тайни. Представлението драматизира съвсем буквално тази крайна ситуация, в която човек е едновременно сам и с другите. На сцената освен Ива има и един лаптоп. Когато не говори на публиката, тя се обръща към неговия екран, за да се свърже с онези, които не са тук. Едни са просто далеч, а други отдавна ги няма в живота. Съпругът й, който е в Италия, някогашните любови, призраците на нейното изгубено семейство

И "Ива е онлайн" е странна птица в театралния афиш. Това е много смешен спектакъл на талантлива актриса с безупречен усет за комичното - точния детайл, точния жест, точната фраза, точното темпо. Но това е и спектакъл, какъвто не се появява всеки ден. Той е форма на откровение, каквато може да се случи само в театъра. Тук единствената аналогия, която ми идва наум от българската сцена, са ранните спектакли на Мариус Куркински, подчинени на неговото кредо: "Това не е театър, а среща с мен."

Още от Капитал