Мама миа! ABBA зад Желязната завеса

Спомените на един отдавна пораснал тийнейджър

Името на групата идва от първите букви на имената на нейните членове Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид
Името на групата идва от първите букви на имената на нейните членове Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид    ©  Andres Hanser Publishing
Името на групата идва от първите букви на имената на нейните членове Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид
Името на групата идва от първите букви на имената на нейните членове Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид    ©  Andres Hanser Publishing

Читателите в определена възрастова категория може би ще си спомнят Евровизията от 1974 г., която показаха по първа програма. Семейният ни сценарий тогава се разиграваше в апартамента на ул. "6-ти септември", точно срещу сградата на МВР. Бетонният монолит значително понижаваше сигнала от телевизионната кула, поради което колкото и голяма да беше антената, изображението винаги излизаше мътно и с двойни линии. Черно-бяло, разбира се. Въпреки това в онази вечер останахме заковани пред малкия екран на "Плиска"-та - майка ми, вторият ми баща и аз.

Преводачът обяви, че на сцената излизат представителите на Швеция - две млади жени в лъскави облекла с ботуши на висок ток. Най силно ме впечатли китаристът - държеше инструмент във формата на звезда. Обявиха, че изпълнението се нарича Waterloo - необичайно име за песен, а диригентът на оркестъра, също швед, си беше нахлузил наполеоновска шапка. Само в рамките на четири минути светът се промени.

Пак само читателите в определена възрастова категория ще си спомнят, че имахме изострено възприятие по отношение на сиропирания миш-маш, поднасян на вълните на "Хоризонт" като "естрада" (Лили Иванова, Карел Гот, Джани Моранди...), и редките изключения, които веднъж седмично можехме да чуем в края на предаването "Музикална стълбица". На Waterloo, ясно е, не разбирахме и дума от текста, обаче музиката и присъствието на двете млади дами на сцената ни покори веднъж и завинаги.

И досега нямам обяснение защо никоя от десетките популярни естрадни "песньовки" никога не достигаха до сърцата ни, не дърпаха струните на съпреживяване. А само 30 секунди след "Ватерло" се спогледахме с майка ми - и двамата усещахме, че се случва нещо необичайно, че дори в апогея на развития социализъм матрицата можеше да бъде хакната. Всъщност, както се оказа впоследствие, хакването на АВВА беше от нежния вариант, с меки ръкавици. Неслучайно ABBA и Boney M се оказаха единствените две западни формации, на които цензорите зад Желязната завеса дадоха пълен картбланш. За съжаление АВВА, за разлика от Boney M, никога не са гастролирали зад Желязната завеса.

Моят най-близък допир с тях беше през февруари 1977 г., когато като тийнейджър гостувах на баща ми в Бремен (Западна Германия). Направихме излет до Хамбург и там минахме покрай стадиона, където същата вечер АВВА имаха концерт. Билетите отдавна бяха разпродадени, а и баща ми като оперен певец едва ли щеше да се отнесе благосклонно към идеята за концерт на попмузика. Тогава вече знаех почти всичко, което можеше да се знае за АВВА, а и кой нормален тийнейджър зад Желязната завеса не е бленувал еротично за "русата" (Агнета) и по-рядко за "червената" (Ани-Фрид)? Забавното е, че именно русата (а не черната) вече е била майка в началото на кариерата на АВВА. Този факт грижливо е бил укриван от мениджмънта на групата, за да не пострада имиджът на Агнета като секссимвол.

Без да разчитам на отклик, попитах певицата и актриса Милена Николова (Миленита), родена по време на апогея на АВВА, дали е изпитвала нещо по отношение на музиката им. Почти веднага по WhatsApp пристигна отговор: "Как да не съм изпитвала? Аз даже бях русата..."

Учуди ме, че младата певица Мила Роберт, която би следвало да има нула отношение към ABBA (Мила е родена 15 години след разпадането на групата), се оказа даже доста ангажирана: "Знам повечето им хитове дума по дума, но не знам защо и откъде. Просто ги знам и се вълнувам винаги, като ги чуя. Също така имам микрофон AKG D330BT - същият модел като този, с който ABBA са пели на концерти. Голяма находка е!"

Това, че АВВА имаха открит достъп зад Желязната завеса, е индикация, че цензорите в Москва са смятали, че чистичкият, family-friendly двоен дует от Швеция не представлява идеологическа заплаха. Перфектните им хармонии плъзваха по радиовълните успоредно с вокалните чудеса на "Куин", но за всеки що-годе вещ меломан е ясно, че АВВА и Queen не попадат в една категория. Любопитен факт: в края на януари 1976 г. именно Mamma Mia! измества Bohemian Rhapsody от първото място в британската класация.

Приятното за окото сценично присъствие на Агнета и Ани-Фрид, "порядъчното" им държане на сцената, прекрасните мелодии и непредизвикателните текстове предлагаха коктейл от галещи, но неангажиращи емоции, а също така възможност за споменатите идеологически цензори да си припишат заслугата, че не са чак толкова зли цербери на вкуса. Да де, обаче АВВА ни ги пускаха само на дози по чаена лъжичка (обикновено по празници) на екраните на черно-белите ни "Плиски".

Скоро след Waterloo - значи става дума за лятото на 1975 г., на витрината на полския културен център се появи третият албум на АВВА, онзи, където са в лимузина, явно след сватбите им, булките държат чаши с шампанско. Плочата струваше 6 лв. - много пари. Примолих се на мама около рождения си ден, това ми беше и подаръкът. Слушали ли сте SOS на руски грамофон "Акорд"? Аз да. Може би около хиляда пъти. Как звучи? Ами по начина, по който най-бързо се стига до нирвана. Не кърт-кобейновската Nirvana, до нея оставаха още цели 15 години, а нирваната на запотените слепоочия, пръскащото се от тестостерон тийнейджърско тяло и трескавите видения и мечти. За кого? За русата, естествено.

Сега, през 2021 г., за пръв път видях клипа на Mamma Mia, който АВВА са записали успоредно с издаването на песента. За мен това е най-добрата композиция на АВВА, квинтесенцията на техния стил и най-убедителното въплъщение на формулата на успеха им. Така смята и LGBT общността. Не случайно едноименният мюзикъл "Мама миа" постигна астрономически успех първо на Бродуей, а след това и по целия свят. Но клипът на "Мама миа" съдържа всички недостатъци на зараждащата се в средата на 70-те телевизионна индустрия за създаване на видеоклипове. Близкият ракурс към лицата на Агнета и Ани-Фрид безмилостно изкарва на преден план всички черни точки по кожата им и най-вече полусчупения преден зъб на Ани-Фрид. Сега подобни недоглеждания са немислими, но през 1975-а това явно не е правело впечатление на никого.

За разлика от СССР в България пуснаха почти едновременно с излизането му на Запад (1978) полудокументалния филм за тях. В него се описва историята на журналист, който безуспешно се опитва да интервюира АВВА и ги следва по точките на световното им турне. Кой колко пъти го е гледал? Нали си спомняте - пак читателите в определена възрастова категория - че билетите ги продаваха на ръка на касата, струваха от 20 до 35 стотинки и за четните прожекции местата се пишеха със син молив, за нечетните с червен? Огромното предимство на кино "Димитър Благоев" беше, че можеше да се влезе през задния изход - срещу езерцето до хотел "Рила", но трябваше внимателно да се издебне моментът, когато контрольорката вече е пуснала всички зрители и гаси светлините. Тогава с помощта на клечка повдигахме лоста, блокиращ двете врати, и бързо се промушвахме с Тони през тесния процеп, за да огледаме дали случайно не е останало празно място. Понякога ни провървяваше, но по-често се налагаше просто да седим на стълбите между редовете. Гледал съм "АВВА" поне 20 пъти, може би повече. От екрана в близък ракурс се появяваше божественото лице... на "русата".

Можеше ли тогава някой да предположи дори в най-разюзданите си фантазии, че през 2021 г., 40 години след раздялата, АВВА ще ни предложат нова порция от онова, което така ни омайваше навремето? Разбира се, ние вече не сме някогашните тийнейджъри, но за мен, а и за стотици милиони изпитващи носталгия фенове на АВВА по света, новият албум ще е събитие независимо от музикалните му качества. Това ще е може би и единственият (последен) шанс за АВВА да оглавят най-сетне и американската класация. Предварителните поръчки за Voyage вече биха всички рекорди на Spotify и Universal Music Group. Майната им обаче на класации и на продажби, не за това сме се събрали днес. АВВА са решили да ни направят още един, вероятно прощален подарък. Непосредствената ми реакция беше като на всички останали - "Мама миа!", "Мама миа!".

Още от Капитал