Този филм (не) сме го гледали

Музеят на Американската академия за филмово изкуство в Лос Анджелис отвори врати с намерението да разкаже историята на Холивуд, без да спестява неудобните истини

Сградата на музея, проектирана от Ренцо Пиано. Проектът струва 462 млн. долара
Сградата на музея, проектирана от Ренцо Пиано. Проектът струва 462 млн. долара    ©  © ACADEMY MUSEUM FOUNDATION
Сградата на музея, проектирана от Ренцо Пиано. Проектът струва 462 млн. долара
Сградата на музея, проектирана от Ренцо Пиано. Проектът струва 462 млн. долара    ©  © ACADEMY MUSEUM FOUNDATION

През септември в ефира на телевизия ABC беше излъчен документалният филм "Една нощ в музея на Академията", който представя най-новата придобивка на Холивуд - Музеят на Американската академия за филмово изкуство в Лос Анджелис.

Новооткритият Музей на киното на Американската филмова академия ще бъде най-голямата институция в САЩ, посветена на изкуството, науката и въобще таланта зад правенето на кино. Още в първите дни на своето съществуване Музеят на Оскар, както шеговито го наричат някои, предизвика противоречиви мнения и оценки, предизвикани най-вече от повърхностното представяне на световното кино в някои от тематичните изложби. "Ню Йорк Таймс" отбеляза саркастично, че това е по-скоро "музей на добрите намерения".

Не бяха единични коментарите, че целта на този музей е прослава на Холивуд и американската филмова продукция за сметка на пестеливото представяне на европейското кино. Според кореспондента на "Гардиън" Сам Левин експонати като акулата от "Челюсти", халата на Пича от "Големия Лебовски", пантофките на Дороти от "Магьосникът от Оз" са интересни, но "истинската история, която разказва Холивуд между тези стени, е историята на своето расистко и сексистко минало".

Първата голяма изложба, разположена в една от залите на огромния музея (площ 27 871 кв.м, архитект е Ренцо Пиано, реализацията възлиза на 462 млн. долара), е посветена на японския аниматор Хаяо Миядзаки. В друго изложбено пространство, отредено за тематичната серия "Историите на киното", главен герой е испанският филмов режисьор Педро Алмодовар, който е предложил собствено дизайнерско решение за представянето си в Музея на Американската филмова академия. Работата на Алмодовар е показана чрез видеокадри от подбрани от него филми, както и архив със сценарните му дневници и бележки. В същата серия, "Историите на киното", на фокус са операторът Емануел Любецки, звукорежисьорът Бен Бърт (прочул се най-вече с работата си по "Индиана Джоунс"), легендата сред филмовите монтажисти Телма Шунмейкър, която от десетилетия работи в тандем със своя съпруг, американския филмов режисьор Мартин Скорсезе.

Първият сериозен пропуск, който американските медии изтъкнаха, е отсъствието на първата статуетка "Оскар", спечелена от чернокожа актриса (Хати Макданиел, отличена през 1940 г. за участието си в "Отнесени от вихъра"). Все пак кураторите не са спестили срамните подробности от нейното награждаване, отразяващи расизма в киното по онова време: Когато пристига в залата, Макданиел е настанена на отделна маса, далече от колегите си от снимачния екип, и въпреки че печели най-голямата награда за поддържаща роля, аплодисменти в залата за нейното изпълнение няма.

Според артистичната директорка на музея Жаклин Стюарт една от неговите цели е да накара посетителите да се интересуват повече от американското кино и неговата история, като им припомня както върховете, така и неудобните моменти, свързани най-вече с недооценените чернокожи творци. Може би това е причината обявената през 2022 г. изложба да е посветена на тях.

И докато за концепцията на музея, програмата му и дори нуждата от неговото съществуване все още се спори, световната артистична общност оцени високо работата по сградата на 84-годишния италиански архитект Ренцо Пиано. "Не приемам като комплимент само сравнението със Звездата на смъртта от филма "Междузвездни войни", защото тя не свършва добре. Помолих журналистите да измислят други сравнения, като, ако толкова държат да оприличат сградата на нещо, аз бих предложил сапунен мехур. Обещавам, че няма да се спука, защото е изработен много добре", коментира пред IndieWire Пиано, който е проектирал и Центъра за модерно изкуство в Париж - "Жорж Помпиду".

academymuseum.org

Още от Капитал

Гъби за народа

Гъби за народа