Kнига: "Помисли пак" на Адам Грант

Адам Грант
Адам Грант    ©  Личен архив
Адам Грант
Адам Грант    ©  Личен архив
автор: Адам Грант

превод: Камен Велчев

издателство: "Кръгозор"

цена: 28 лв.

Казват, че новаците в игри на карти са по-добри от майстори, на които са им сменили правилата, защото на хората по принцип им е много трудно да се отучат от наученото или да сменят рутината си. "Отличителният белег на мъдростта е да знаеш кога е дошло времето да захвърлиш някои от най-ценните си мисловни нагласи и някои от най-харесваните аспекти на идентичността си", пише организационният психолог Адам Грант в новата си книга "Помисли пак. Как да се научим да преосмисляме възгледите си в нашия бързо променящ се свят". Грант е завършил "Харвард" и още като студент със свои колеги създава социална мрежа (впоследствие губят интерес и я спират), няколко години преди Марк Зукърбърг да измисли Facebook. Авторът използва този показателен пример от собствения си опит, за да илюстрира как, ако беше проявил повече прозорливост и гъвкавост на ума, сега щеше да е милиардер.

Гъвкавост е ключова дума, която се повтаря често в книгата, в която се редуват увлекателни истории, примери, които вдигат адреналина, и проучвания, чиито изводи убеждават читателите, че не е страшно да си сменят мнението. Не само, че не е страшно, но преосмислянето на позициите и убежденията често води до по-добри резултати във всяка сфера на живота. И дори спасява живот като в случая с пожарникаря, който осъзнава, че трябва да подпали тревата около себе си, за да се спаси от големия пожар.

Адам Грант извежда четири основни понятия: "проповедник", "прокурор", "политик" и "учен". Илюстрира как, убедени в собственото си право, хората понякога се превръщат в проповедници, които се стремят да наложат на всички собствените си възгледи. Съвсем в човешката природа е да трудно да признaваме собствените си грешки, но да действаме като прокурори, когато се съмняваме в чуждите гледни точки. Същевременно у повечето хора дреме политик, който иска да спечели признание за собствената си правота, но според Грант би трябвало да не му обръщаме толкова внимание, а за сметка на това да се опитваме да бъдем повече като учените. Съвременните учени трябва да подлагат на съмнение собствените си открития, както и тези на колегите си. Най-важно е да не се страхуваме от грешки и провали, защото за много хора смяната на мнението означава признаване, че са сгрешили.

Умението да се отучваме може да е по-важно за успеха от интелигентността. Aвторът стига по-далече, обявявайки, че интелигентността може дори да вреди, защото ни кара да се вкопчваме в това, което знаем, и да възприемаме оборването на възгледите ни като нападение срещу нашата същност или его. Като предупреждение изглежда историята на създателя на Blackburry Майк Лазаридис, който макар и смятан за гении, не успява да предвиди бъдещия успех на смарт телефоните и фалира. Той е интелигентен, но умът му не е достатъчно гъвкав и не се приспособява лесно към промените. Същевременно не трябва да забравяме, че промяната на мнението не трябва да е самоцелна, а да се основава на новата информация, с която разполагаме, както и на променящия се около нас свят.

И тази книга на Адам Грант вече се превръща в любимо четиво по цял свят също като "Дай и ще получиш". Работата му като консултант на корпорациите Google, NBA, Bridgewater и фондация "Гейтс" му позволява да дава убедителни примери от кухнята. Не случайно Адам Грант е признат за една от десетте най-влиятелни личности в света в областта на мениджмънта и присъства в класациите "40 под 40" на Fortune.

Още от Капитал