Театър: "Сирано дьо Бержерак"

Камен Донев се завръща като Сирано

Луната на сцената е ярко визуално решение на сценографа Никола Тороманов
Луната на сцената е ярко визуално решение на сценографа Никола Тороманов    ©  Борис Урумов
Луната на сцената е ярко визуално решение на сценографа Никола Тороманов
Луната на сцената е ярко визуално решение на сценографа Никола Тороманов    ©  Борис Урумов

За сполучлива постановка на пиеса като "Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан от най-фундаментално значение е актьорското разпределение и преди всичко кой ще поеме и издържи централната роля. Образът на легендарния и ексцентричен "либертин" от XVII век, прославил се както със своята храброст и поетичен талант, така и с куриозния си външен вид заради извънредно големия си нос, е едно от най-големите предизвикателства, пред което са се изправяли много актьори в историята на театъра и киното, като се започне от първия Сирано, Констан Коклен, изпълнявал ролята с огромен успех при премиерата на пиесата през 1897 г. в Париж, и се стигне до звезди от най-ново време като Жерар Депардийо и Джеймс Макавой.

В началото на 2022 г. се очаква да излезе и съвсем нова екранизация с нашумелия покрай "Игра на тронове" британски актьор Питър Динклидж.

Колкото до България, последният запомнящ се Сирано беше на Деян Донков в Народния театър в постановката на Теди Москов от 2011 г. За Камен Донев, който повече от десетилетие върви предимно по свой собствен път под образа на налудничавия проф. Донев от неговите авторски моноспектакли и видеоклипове, ролята на Сирано е ново и силно завръщане към класическия драматичен театър.

Сирано е от ролите в театъра, за която е важно не толкова специфичното амплоа, колкото актьорската виртуозност. Тя е като дълга ария, с често и неочаквано променящи се темпа и настроения, за чието изпълнение се изисква гъвкав и трениран глас. Макар да става дума за художествен образ, в който е драматизиран вечният конфликт между вътрешен дух и външен образ (красотата на свободолюбивата и поетична душа на Сирано остава вечно изкривена и затворена в карикатурата на неговото лице), при изиграване тъкмо физическата външност е от второстепенно значение, също като в операта. На първо място остава майсторството на самото изпълнение и тук Стоян Радев, под чиято режисура е новият "Сирано дьо Бержерак" в Театър "Българска армия", е проявил точен усет, оставяйки за Камен Донев абсолютния централен план. Постановката е почти аскетична и лишена от ефекти. Мизансценът, актьорският ансамбъл, костюмите и музикалното оформление са стабилен, но приглушен фон, който да окрупни майсторското изпълнение на главния солист. В постановката има едно-единствено, но точно прицелено, ярко визуално решение от страна на сценографа Никола Тороманов, който инсталира на сцената изгряването и фазите на гигантска луна - историческият Сирано е един от първите фантасти, който си въобразява покоряването на луната. От нея триумфално ще слезе и натам накрая ще се завърне днешният Сирано на Камен Донев.

В играта си Камен Донев впечатлява най-вече със своята пластичност, която е успял да съхрани и да не смаже с тежестта на своите години и натрупана популярност. Той няма нужда от прословутия изкуствен нос, за да бъде убедителен като Сирано. От сцената изпъква неговата гъвкавост в буквален и преносен смисъл - той е комичен и сериозен; агресивен и нежен; грубоват и поетичен; силен и раним едновременно; той говори, декламира, пее и се дуелира и премята с изненадваща за възрастта си лекота. Мисля, че той има още какво да доизработва в ролята (например в представлението, което видях, си помислих, че на финала му трябва повечко финес и дълбочина), но че като цяло е успял да обрисува един вълнуващ Сирано. Той трогва публиката до смях и сълзи с карнавала на неговата уплашена любов към недостъпната Роксана, пред която е принуден завинаги да се прикрива.

Следващото представление е на 12 декември от 19 ч.

Още от Капитал