Aр(т)менско гости

Музеите и галериите на Ереван

Ереван на величествения фон на Арарат
Ереван на величествения фон на Арарат
Ереван на величествения фон на Арарат    ©  Shutterstock
Ереван на величествения фон на Арарат    ©  Shutterstock

Във "Фарът" (2006) на Мария Саакян - първата арменка, режисирала пълнометражен игрален филм - младата Лена се връща от Русия в родното си село в Армения някъде през 90-те в разгара на военните конфликти в Абхазия и Нагорни Карабах след година отсъствие, през която е загубила баща си. На фона на повсеместните хаос, разруха и скръб по изгубените близки децата все още учат пиано в порутеното читалище. А на финала селото ще събере пари за ново пиано и ще го докара с каруца, нищо че войната продължава - лъч надежда насред безнадеждността, който в известен смисъл увенчава филма с щастлив край. Хепиенд по арменски.

Арменският народ, който през относително малко време от близо трихилядната си история е имал собствена държава, е оцелял благодарение на културата си. А Ереван може да е с разбити тротоари, транспортна мрежа като българската през 90-те и незавиден стандарт на живот по статистически данни, но музеите и галериите му са вдъхновяващи центрове на духа и обнадеждаващ контрапункт на битовите несгоди. Трагичната история на арменците, пръснати в диаспори по света, особено след геноцида през 1915 г., им е помогнала да научат ценния урок, че духът съхранява общността повече от общата земя, чиито граници историята все прекроява; повече и от нетрайното материалното благоденствие, помитано от кризи, войни, а по тези сеизмични ширини - и от земетресения. Образът на Армения е изтъкан от мечтание и носталгия, подхранвани от седемте милиона арменци извън пределите на страната на фона на едва тримилионното население на днешна Армения. Следователно арменската идентичност се опира много повече на въображение и идеалистична визия, отколкото на реални физически параметри, поради което духовната аура на арменците и арменското е силно изразена.

Тези фактори вероятно предопределят сериозното отношение на управляващите към културата независимо от сложната политическа обстановка и властови турбуленции. На неголямата си територия едномилионният Ереван предлага достъп до широк спектър културно наследство - от древно до модерно - което го прави неудържимо привлекателен, без да отговаря на общоприетите стандарти за красив град. А многото добре поддържани и промотирани къщи-музеи на ключови хора на изкуството са не само свидетелство за високата концентрация на артистичен потенциал сред арменците, но и добър шанс да видим централен Ереван отвътре, зад фасадите на сградите от розов, жълт и черен вулканичен туф с характерни местни флорални и животински орнаменти, родеещи се с характерната декорация на арменските църкви. Такъв шанс например предоставя къщата-музей, посветена на композитора Александър Спендиарян, въвеждаща ни в жилищна кооперация от края на XIX век с голяма тераса, която преди застрояването на града е гледала към Арарат - вулканичната планина - символ за Армения, в чието подножие е акостирал Ноевият ковчег според старозаветните предания. Макар да е в пределите на днешна Турция, Арарат е на само 40-ина километра от Ереван, а внушителният й изсечен профил се извисява над града, сякаш бди над жителите му и напомня за библейския им произход.

Задължителната спирка на всеки турист в Ереван е Каскадата - най-впечатляващият експонат на съветската бруталистка архитектура, завършен през 80-те.

Днес тук се намира Центърът за съвременно изкуство "Кафезян" (cmf.am) със стъпаловидно разположени галерийни пространства. От най-високото ниво на комплекса при ясно време се вижда Арарат, а на същата височина е Център "Азнавур" (aznavourfoundation.org) - къща-музей и концертна зала в едно, проектиран в сходен стил. Съвсем наблизо е и изследователският център и Музей за старинни ръкописи "Матенадаран" (matenadaran.am), пред който стои на стража статуята на Месроп Маштоц - създателят на арменската азбука. В подножието на Каскадата се простира скулптурният парк със статуи на автори като Фернандо Ботеро, Бари Фланаган и Жаума Пленса.

Най-впечатляващи обаче остават галериите за изобразително изкуство, чието изобилие прави впечатление от пръв поглед на картата в Google. Ключови, разбира се, са Националната галерия на Армения (gallery.am), известна с голямата си колекция библейско изкуство, но в момента затворена за ремонт, и Музеят за литература и източно изкуство, където се съхранява песнопойната книга на легендарния средновековен поет Саят Нова и прототип на струнния инструмент каманча, на който е свирел.

Но особено очарователни са тематичните галерии, посветени на един артист или определена колекция, които са прозорци към арменския светоглед, формиран със съзнанието за древна принадлежност, уникална себестойност и мисия, простираща се във времето. Обръщаме специално внимание на една еднолична колекция и три музея, посветени на малко познати, но изключителни артисти, които рисуват сложна и любопитна картина на арменския ХХ век в локален и глобален контекст.

Музей за руско изкуство

Двуетажната му тясна дълбока сграда е образец на ереванския архитектурен модернизъм и се намира до скулптурния парк на Каскадата. Тук се помещава частната колекция от авангардна руска живопис на известния професор по медицина Арам Абрамян, който във времена на догматичен социалистически реализъм проявява нюх и вкус за останалите в сянка художници от края на XIX и началото на XX век - т.нар. Сребърен век, наричан от Николай Бердяев "руски културен Ренесанс" - и подарява на Ереван сбирка от редки картини в разнообразие от стилове, които разкриват противоречивостта на епохата, в която са създадени. Сред най-ценните находки в колекцията са няколко нетипични ранни произведения на смятания днес за класик Валентин Серов, "Селска девойка" ("Жената до прозореца", 1920) на Аврам Архипов, представителна за движението "Скитниците", възникнало като протест срещу академичната живопис, но по ирония на съдбата по-късно влиза в академичните програми; очарователно гротескните "Селски момичета" (1913) на Борис Григориев, "Дъбове" (1919) на Пьотр Кончаловски (дядото на режисьорите Андрей Кончаловски и Никита Михалков), "Цветна градина" (1898 - 1901) на Виктор Борисов-Мусатов, считан за баща на руския символизъм. Забележителен е и стилизираният натюрморт "Жълти цветя" (1914) на арменеца Мартирос Сарян, учил живопис в Москва. Колекцията на Абрамян неизбежно създава асоциации с европейския импресионизъм и експресионизъм от това време само за да стане ясно, че руските художници са работили със съзнание за процесите в световната живопис, но със собствени възгледи и похвати.

http://www.rusartmuseum.am/

Музей "Ерванд Кочар"

На съседна пресечка от Музея за руско изкуство е ателието на арменския скулптор Ерванд Кочар, превърнато в кокетен частен музей. Кочар се е формирал като артист във Франция, бил е част от тамошната арменска диаспора, поради което голяма част от изкуството му е в Париж, включително в колекцията на Център "Помпиду". Няколкото зали на ереванския му музей създават много добра представа за артистичните му търсения, още повече че уредниците придружават персонално всеки посетител, тълкувайки експонатите. Кочар е основателят на пластичния подход "рисуване в пространството", включващ времето като четвърто измерение. Прилага го в скулптури от няколко метални пласта, върху които с маслени бои рисува различните им "лица", а произведенията се въртят върху платформи, което позволява да ги разгледаме от всички страни и да проследим цялостния наратив.

Освен няколко такива скулптури са изложени и релефните му произведения, в които постига триизмерност с прорези върху двуизмерен лист хартия, портрети на майка му и първата му любима жена, лични вещи и един симпатичен "Натюрморт с ютия" (1919). Галерийното пространство на музея е твърде малко за колекцията, която притежава, затова са изложени само ключови творби, но пък отлично организираният уебсайт предлага подробна разходка из нея. Магазинът предлага елегантни аксесоари като ръчно апликирани кожени чанти и рисувани шалове, в които оживяват характерни елементи от стила на Кочар.

https://kochar.am/

Къща-музей "Мартирос Сарян"

На около половин километър от ателието на Кочар по продължението на широката улица "Московян" ще попаднем във вселената на повелителя на багрите в арменската живопис Мартирос Сарян, според когото в комбинация със слънчевата светлина цветът има чудодейната сила да придава "одухотвореност на формата на всеки предмет и да изразява същината на универсалното съществуване". Сарян е създавал изкуство в продължение на почти 80 години от 92-годишния си живот, завършил през 1972 г. именно тук, където можем да видим и просторното му ателие. На първия етаж са запазени автентични стаите, в които е живял, а на следващите три са проследени и увлекателно интерпретирани артистичните му търсения.

Учил при Серов и Коровин и повлиян от френските модернисти като Гоген и Матис, Сарян интегрира усвоеното в арменската си идентичност и изобразява родната си земя и символите й чрез универсален визуален език, докато остава дълбоко вкопан в корените си. Същевременно е космополит - пътува и рисува нюансите на арабските нощи и светлосенките на пустинните пясъци в ярки контрасти, жените на Африка и кучетата на Истанбул. Но вярва, че където и да отиде, винаги ще носи белезите на вековната история на фамилията си, чийто произход води начало от древната Арменска столица Ани. И ще оставя отпечатъка им в изкуството си.

https://sarian.am/index_eng.html

Къща-музей "Сергей Параджанов"

Веднъж пристъпил прага на тази обител на безграничното въображение, всеки, който познава Параджанов като филмов режисьор, си дава сметка, че киното е само един аспект от феноменалното му и самобитно артистично наследство. Както и че сюрреализмът, такъв, какъвто го познаваме, е беден и предвидим в сравнение с параджанизма - наложителен термин за изкуството и светогледа му, тъй като не съществува формулирано течение или стил, в които да би могъл да се впише. Кацнала на един хълм в противоположната част на града, къщата-музей "Сергей Параджанов" е трезор на неудържимите проявления на таланта му за пластични изкуства, подхранван от традиционни арменски и източноевропейски изобразителни мотиви и спасявал духа му в годините, когато е бил в затвора за диверсионно поведение или не е можел да работи.

В няколко зали на два етажа са събрани лични вещи, фотографски архив, подготвителни скици за осъществени и неосъществени филмови проекти, включително за шедьовъра му "Цветът на нара" (1969), посветен на поета Саят-Нова. Но най-впечатляващи са причудливите колажи, които смесват дантели и шевици, глина и натрошен порцелан, снимки, изрезки и стари бижута; метални дрънкулки и стари играчки, най-вече кукли.

В тях е вградил и семейни истории, и лични перипетии, и абсурдистка ирония спрямо света наоколо, но е пълно и с артистични импулси на спонтанното въображение, което очевидно е търсило всевъзможни форми за себеизразяване. Такова брилянтно хрумване например е серията колажи с вариации върху Джокондата, вдъхновена от косач на сено, който имал татуиран лика й на гърба си. Наблюдавайки движенията на косача в горещ летен ден, които са предизвиквали гримаси върху лицето на Джокондата, Параджанов си я представя ту плачеща, ту разстроена, ту с нос като на Данте. Освен че е ценна сама по себе си, колекцията на този музей е и уникална в световен мащаб, защото никъде другаде не може да се види това изкуство на Параджанов. Затова вероятно и посещението създава усещането за вид поклонение, а в първата голяма зала около портрета на артиста е подреден нещо като олтар.

http://parajanovmuseum.am/hy/

Това са само сегменти от впечатляващо широката гама великолепно изкуство, което може да се види в Ереван, а дори не стана дума за църквите. Колкото повече време прекарва тук човек, толкова по-необхватни измерения придобива мащабът на всичко, което може да се види, научи и съпреживее по отношение на арменската история, духовност и артистичните им интерпретации. И осъзнава, че е попаднал в град на несметни богатства, неподлежащи на изчисление от икономическите статистики.