Aр(т)менско гости

Във "Фарът" (2006) на Мария Саакян - първата арменка, режисирала пълнометражен игрален филм - младата Лена се връща от Русия в родното си село в Армения някъде през 90-те в разгара на военните конфликти в Абхазия и Нагорни Карабах след година отсъствие, през която е загубила баща си. На фона на повсеместните хаос, разруха и скръб по изгубените близки децата все още учат пиано в порутеното читалище. А на финала селото ще събере пари за ново пиано и ще го докара с каруца, нищо че войната продължава - лъч надежда насред безнадеждността, който в известен смисъл увенчава филма с щастлив край. Хепиенд по арменски.

Арменският народ, който през относително малко време от близо трихилядната си история е имал собствена държава, е оцелял благодарение на културата си. А Ереван може да е с разбити тротоари, транспортна мрежа като българската през 90-те и незавиден стандарт на живот по статистически данни, но музеите и галериите му са вдъхновяващи центрове на духа и обнадеждаващ контрапункт на битовите несгоди. Трагичната история на арменците, пръснати в диаспори по света, особено след геноцида през 1915 г., им е помогнала да научат ценния урок, че духът съхранява общността повече от общата земя, чиито граници историята все прекроява; повече и от нетрайното материалното благоденствие, помитано от кризи, войни, а по тези сеизмични ширини - и от земетресения. Образът на Армения е изтъкан от мечтание и носталгия, подхранвани от седемте милиона арменци извън пределите на страната на фона на едва тримилионното население на днешна Армения. Следователно арменската идентичност се опира много повече на въображение и идеалистична визия, отколкото на реални физически параметри, поради което духовната аура на арменците и арменското е силно изразена.