20 въпроса: Екатерина Петрова

Текстовете от авторската рубрика "Нещотърсач" в Light излизат, събрани в книга

Екатерина Петрова    ©  Яна Лозева

Екатерина Петрова се занимава с литературен превод, есеистика и журналистика. Родена е в София, но е живяла, учила или работила в Кувейт, САЩ, Берлин, Куба, Косово, Сърбия, Северна Ирландия и Франция.

Поддържа блог със снимки и пътеписи The Ground Beneath My Feet. В неин превод на английски са публикувани романът на Богдан Русев "Ела при мен" (изд. Dalkey Archive Press, 2019) и сборниците "Куфарът на брат ми" и "Бащите не си отиват" (изд. ICU, 2020). За превода на романа на Яна Букова "Пътуване по посока на сянката", по който работи в момента, Екатерина получава преводаческия грант PEN/Heim през 2021 г.

Авторка е на една от популярните рубрики в "Капитал Light" - "Нещотърсач". Текстовете от нея са събрани в красиво оформена книга (изд. "Жанет 45"), която вече е в продажба.

Като какъв човек се определяте?

Любознателен, жизнерадостен, внимателен. Сериозен, но не без чувство за хумор.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В удобните обувки. В изкуството и в науката - второто ми се струва особено важно да се каже в настоящия момент. И в обичта, разбира се.

Любимият ви момент от деня?

Моментът на вдъхновение.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да намеря време и сили да преведа всичко, което искам да преведа, и да напиша всичко, което искам да напиша. Иначе, предизвикателствата покрай самото писане и превеждане всъщност ми доставят голямо удоволствие - най-редовно се дивя на късмета, който имам, да се занимавам с такива неща професионално.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Разказвам истории - понякога си ги измислям сама, понякога преразказвам на друг език истории, които някой друг вече е измислил, така че да могат повече хора да ги разберат. Редя пъзели, но от думи и изречения. От време на време включвам и снимки.

Как си почивате?

Със следобедни дремки, градски разходки, зяпане през прозореца, спонтанни танци, плуване в морето.

Какво ви зарежда?

Пътуването. Седенето сама вкъщи. Времето, прекарано в компанията и обятията на любими хора. Споделеният смях.

Какво ви разсмива?

Котките Еклер и Грейс.

Какво ви натъжава?

Сбогуванията, загубата на близки хора.

Какво ви вбесява?

Прояви на несправедливост, грубост, немарливост, mansplaining.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на много хора. Немалка част от тях - неслучайно, разбира се - се оказват (и) преводач(к)и: Надежда Радулова, Яна Букова, Анджела Родел, Невена Дишлиева-Кръстева, Бистра Андреева, Иглика Василева, Аглика Маркова, Дженифър Крофт, Катрина Додсън, Изидора Анжел, Нева Мичева, Мария Змийчарова, Трейси Спийд... със сигурност пропускам някои и после ще ме е яд. Но така или иначе, благодарение на тях и хора като тях, за превода се говори все по-често, преводаческият труд става все по-видим и преводачите започват да будят (съвсем заслужено) възхищение сред все по-широки читателски аудитории.

Кое свое качество харесвате най-много?

Чувството за хумор, за ритъм, за мярка, за справедливост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Все още се случва да взимам разни, всъщност не толкова съществени неща прекалено навътре и насериозно. За радост, все по-рядко: с времето се научавам да разграничавам между нещата, за които наистина си заслужава да се кахъря и тези, които са просто някакъв мимолетен статичен шум.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да спра да остарявам без да спирам да поумнявам.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих три квадратни парченца плат от отдавна отминали проекти на Кристо и Жан-Клод - по едно жълто и едно синьо парче от "Чадърите" (1991) в Калифорния и Япония, и едно сиво от "Опакованите дървета" (1998) в Швейцария. Изпрати ми ги един приятел холандец, който следи тяхното творчество от десетилетия - запознах се с него докато работихме заедно на "Опакованата Триумфална арка" в Париж тази есен. Последното, което подарих също беше парченце плат от техен проект - но сребристо-син, с какъвто беше опакована Арката.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Нямам думи" - почти никога в буквалния смисъл.

Къде бихте искали да живеете?

За постоянно - никъде. В момента ми харесва да съм базирана в София, стига да мога да пътувам винаги когато ми се прииска или ме стегне шапката.

Коя е последната книга, която прочетохте?

В момента съм на финала на "Към езерото" на Капка Касабова. Паралелно препрочитам и стихосбирката на Яна Букова "Записки на жената призрак", заради един проект, по който работя.

Най-интересното място, на което сте били?

Не мога да избера едно единствено. Идва ми да кажа Бутан - най-далечното и "екзотично" място, на което някога съм била и където наистина беше много интересно и различно. Но всъщност и много по-близки и на пръв поглед прозаични места са успявали да ме развълнуват, изненадат, трогнат или научат на разни неща през годините. Неочаквано за мен, бях абсолютно очарована от смесицата между познато и непознато в Белград, където прекарах един месец в началото на това лято.

Също така и от Париж, където съм била много пъти, още от съвсем малка, и винаги съм го смятала за голямо клише, за помпозен, смазващ и почиващ на стари лаври град, но при последния ми престой там - пак за около месец, през есента - той някак ми се разкри в една нова светлина и успя истински да ми влезе под кожата. Нищо чудно обаче тези посещения да са ме развълнували чак до такава степен, защото заради пандемията не бях пътувала никъде в продължение на година и половина и съвсем бях съклетясала.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"All shall be well." ("Всичко ще бъде наред.") Въпреки че звучат като някаква безлична ню ейдж мантра или приповдигнато съвременно клише, думите всъщност принадлежат на Юлиана от Норич, английската теоложка, мистичка и отшелничка, живяла през втората половина на XIV и началото на XV век. Включени са в книгата ѝ Revelations of Divine Love ("Откровения за Божествената любов"), която се смята за първата книга на английски език, писана от жена. Макар и освободена от оригиналния си религиозен заряд, простичката фраза винаги ми действа обнадеждаващо и успокоително. Затова и съм си я закачила като плакат в рамка на стената вкъщи, за да си я припомням постоянно. Самият плакат пък е част от една ръчно печатана лимитирана серия - приходите от продажбите ѝ подпомагат програми за писатели и преводачи, които Националният център за писане в Норич редовно организира. Точно като участник в една такава програма преди две години аз научих за въпросната Юлиана.

А пълният цитат, в случай че някой все пак се съмнява, е доста емфатичен: "All shall be well, and all shall be well and all manner of thing shall be well." В по-дългата си версия е включен от Т. С. Елиът в поемата "Литъл Гилдинг", един от четирите квартета, за които се твърди, че са допринесли най-сериозно Елиът да получи Нобеловата награда за литература през 1948 г. В превод на Владимир Левчев, фразата звучи така: "И всичко ще е добро, / и всеки ред на нещата ще е добър." Хубаво е да не го забравяме.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал