Театър: Събитието "Бурята"

Първата постановка на знаменития американски режисьор Робърт Уилсън в България ще се играе навръх Нова година

Гергана Дамянова    ©  Гергана Дамянова

С премиерата на "Бурята" от Уилям Шекспир в Народния театър в средата на ноември най-после се случи и дългоочакваното събитие за настоящия театрален сезон, на което бяха възложени големи надежди - първата постановка в България на знаменития американски режисьор Робърт Уилсън е вече факт. Това продължава да звучи почти невероятно. За читателите, които не са специално изкушени от театъра, ще добавя, че самият факт на присъствието на творец от такъв калибър в столичния афиш е, както шеговито отбеляза една моя колежка, все едно Стинг да запише албум с оркестъра на БНР.

Без преувеличение, Робърт Уилсън, режисьор и визуален артист, е един от титаните на световната сцена от края на 70-те години на ХХ век. Той е не просто голям художник, а смел новатор, който изобретява нов театрален език и вдъхва живот на своя собствена, уникална театрална вселена. Можете да чуете как самият той описва своя собствен специфичен стил в разговора с него, който заедно с проф. Камелия Николова направихме при идването му за първите репетиции на "Бурята" през лятото. По отношение на оригиналността неговият експресивен, визуален театър може да бъде сравняван единствено с неповторимия танцов театър на Пина Бауш.

В този смисъл Робърт Уилсън е гений - неговите спектакли разкриват пред публиката една невероятна, но автентична картина на света и хората, до която няма как да се стигне другояче. За голямата литература писателката Зейди Смит беше написала в едно есе - "тя те кара да се отдадеш на нейната визия". Вярвам, че това важи и за големия театър - след час и половина със зашеметяващите светлинни и звукови пейзажи от "Бурята", обитавани от типичните за Боб Уилсън хипнотични лица маски, на излизане от салона, нощна София ми се струваше като омагьосана. Не се изненадвам и че тъкмо това е представлението, с което Народният театър избира да отпразнува заедно със своята публика новогодишната вечер. След травмите на последните две години имаме нужда от празник и вълшебство.

"Бурята" е типичен спектакъл на Робърт Уилсън. С него той посяга за пети път в дългогодишната си кариера към творчеството на Уилям Шекспир след "Хамлет: монолог" от 1995 г., където самият той играе на сцената, и личния ми фаворит "Сонетите на Шекспир" с музиката на Руфъс Уейнрайт от сцената на "Берлинер ансамбъл" от 2009 г. Вярно е, че и в "Бурята" Уилсън се обляга на същите изпробвани прийоми от предишните си спектакли, но за творец с неговия размах обвиненията в повторяемост винаги са ми звучели, като да се обвини Чарли Чаплин, че играе по един и същ начин.

За мен големият успех на това представление е фактът, че Народеният театър - от актьорите в неговата трупа, които понасят основната тежест, до целия технически и административен екип - е успял да издържи на предизвикателството да реализира такъв амбициозен и нетипичен за нашата театрална среда проект. У нас почти не съществуват традиции за работа в един така прецизен към рисунъка и формата, непсихологически театър, но актьорите са се впуснали в него много всеотдайно. Те са постигнали сплотен ансамбъл, от който все пак ще откроя опитни актьори като Веселин Мезеклиев (Просперо) и Валентин Ганев (Гонзало), които тук са неузнаваеми, както и наскоро завършилата НАТФИЗ млада актриса Жаклин Даскалова, която прави впечатляващ дебют като Миранда (в тази роля тя ще се редува с Радина Боршош). От техническа гледна точка спектакълът е главозамайващ - подобна работа с мизансцена, звука и осветлението не може да бъде видяна на нито една друга сцена в страната.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал