Пещерна рисунка в Патагония, изобразяваща ловна сцена
Пещерна рисунка в Патагония, изобразяваща ловна сцена    ©  Shutterstock

Occupy историята

The Dawn of Everything е една от най-важните книги на 2021 и не само

Пещерна рисунка в Патагония, изобразяваща ловна сцена    ©  Shutterstock

The Dawn of Everything (или "Зората на всичко", публикувана от Farrar, Straus and Giroux) е може би една от най-влиятелните, противоречиви и безспорно просветляващи книги, излезли през 2021 г. Приета много добре сред критиците, като дори най-консервативните от тях признават изследователската дълбочина и брилянтността на авторите - американският антрополог Дейвид Грейбър и британският археолог Дейвид Уенгроу (р. 1972). Грейбър, един от двигателите на Occupy Wall str., за съжаление умира малко след завършването на книгата, през септември 2020 г., когато вече е започнал да се превръща в рок звездата на научните среди в САЩ.

Грейбър - модерният ляв

Като убеден анархист и борец за справедливост Грейбър (1961 - 2020) среща немалко пречки в академичния си живот главно заради политическите си убеждения, които го правят обект на много полемики в университета "Йейл", където работи до 2005 г. Впоследствие е уволнен, а в интервю за New York Times той споделя, че причината не е в методите му на обучение, нито в честите му закъснения за лекции, проблем са били неговите поляризиращи убеждения.

След като не среща подкрепа в елитните американски университети, той се прехвърля в Лондон (LSE), където преподава до края на живота си и участва активно в немалко социални движения и протести. Звездата му на активист изгрява с движението Occupy Wall str. В Лондон държи реч на силно нашумелия протест Extinction Rebellion, но може би един от повратните моменти в кариерата му е книгата "Дългът: първите 5000 години". Bloomberg я описва като обобщение на икономическата история на човечеството през последните 50 века. Силно политическа, критикуваща устоите на американския капитализъм, книгата за дълга е най-продаваното му четиво поне до публикуването на "Зората на всичко".

Историците сигурно са полудели

"Ще променим хода на историята, започвайки от миналото" - това са думи на Дейвид Грейбър, цитирани след смъртта му от неговия съавтор Дейвид Уенгроу по време на представянето на техния съвместен труд на събитие, организирано от The British Library през ноември т.г. Книгата, започнала като размяна на мисли и бележки по мейла между двамата учени, прераства във всеобхватно преразглеждане на историята на обществата, културното развитие, неравенствата, социалната еволюция и в крайна сметка се превръща в труд, който, използвайки нови доказателства от научните области на двамата, взривява досегашните схващания за случилото се през последните 30 000 години.

The Dawn of Everything преобръща представите ни за възникването на земеделието, собствеността, градовете, демокрацията, робството. Книгата обяснява по нов начин поведението на човека и ни дава възможност да си въобразим нови форми на свобода и нови модели на организиране на обществото.

Не са малко специалистите, които твърдят, че "Зората на всичко" е своеобразна бомба със закъснител - нов прочит на историята, който демитологизира стереотипите за културните особености на хората, социалните системи, развитието на работната среда и всичко, което се счита за общоприето днес.

Книгата, която все още не е преведена на български, изцяло подменя разсъжденията за еволюцията на обществата и развенчава фундаменталните логически връзки на израелския мислител Ювал Харари и класиците Жан Жак Русо и Томас Хобс за естественото състояние и линейния прогрес на хората.

Не е малък и скептицизма на академичните среди, като една от най-върлите критики принадлежи на журналиста Тунку Варадараджан, който описва "Зората на всичко" като антропологичния еквивалент на свалянето на статуи, в обширна статия за The Wall Street Journal.

Самите автори са част от реформисткото поколение западни историци, чийто голям устрем е оценка на политическото бреме, което тегне над части от историята. Те поглеждат нещата от нов ъгъл, като стъпват на неизвестни досега археологически сведения. Очаквано това поколение поема немалко удари от по-консервативните интелектуалци за твърде революционните си възгледи. В една от главите на своята книга Грейбър и Уенгроу се възпротивяват силно на исторически догми като тази, че в човешката история има времево "блато", в което се приема, че хората са били ловци събирачи, разпределени в племена, а с развитието на земеделието постепенно са започнали да се организират в малки селища, градове и държави.

Какво искат да кажат авторите

Най-вече, че хората не са били толкова примитивни, неспособни да изграждат по-сложни социални структури и в никакъв случай не са направили прехода към общественост и някакъв социален договор чак след индустриалната революция. Напротив, днешните човешки общества стъпват на също толкова сложни и цветни структури от преди векове.

Грейбър и Уенгроу с енергия се захващат с дълго дъвканите теории и анализират до каква степен са верни. В историята има консенсус, че векове наред човешките племена са прекарвали времето си основно в лов на дивеч и миграция, свързана с лова. Резултатите от проучванията на Уенгроу обаче показват, че дори в места като Ботсвана и Намибия ловците лесно са намирали храна племето и даже са прекарвали част от времето си в игри, пътуване, разговори и всякакъв вид социализиране. Според тях се е случвало определени общества да изкарват шест месеца в номадски режим, а следващите шест - в светски живот, когато основният стремеж не е бил просто ловуване за оцеляване.

Минало несвършено

Според Грейбър и Уенгроу рутината "работна седмица и уикенд", според която организираме ежедневието си, е в противоречие с човешката същност. Данните им сочат, че през по-голяма част от историята хората са се радвали на много по-гъвкави социални структури и по-богат културен живот, с много разнородни ритуали и традиции, отколкото в днешно време.

Една от теориите на френските хуманисти е, че технологичната еволюция е освободила човека от материалните нужди и ги е опростила с времето - нещо, за което авторите твърдят обратното, отивайки по-надалеч с тезата, че този еволюционен процес даже е върнал човека назад в развитието му. Защото хората не работят по-малко, а напротив, данните от изследванията показват, че работните часове прогресивно са се увеличавали през вековете. Ловците събирачи например са прекарвали само по 2-4 часа на ден, посветени на това занимание, като, естествено то трудно може да се приравни със съвременна професия, но показва, че общоприетите стандарти за работа по-скоро не са точно в полза на модерния работник/служител.

Авторите обръщат внимание на това, че проблемът не е във фактологията, а в интерпретацията - твърде консервативните тълкувания, които често са грешни.

Посочват за пример демокрацията като стожер на днешния свят - концепция, която се счита за основа на цивилизацията на Запада, когато демокрацията всъщност е система на управление, произхождаща от древна Гърция, която исторически има много повече общо с Близкия изток и източните култури, отколкото със западните. В онези далечни времена за политическата култура на Запад демокрацията е твърде далечно понятие. Защо тогава я приемаме като маркер на Запада и сме склонни да гледаме снизходително на източните култури?

В заключението си The Atlantic описва книгата с думите: "Книгата е великолепна бъркотия, изобилстваща от увлекателни отклонения, отворени въпроси и липсващи парчета. Тя има за цел да замени господстващия исторически наратив не със собствени разсъждения, а с изцяло нова рамка, в която да си представим едно минало, пълно с политически експерименти и креативност." Това може би най-добре описва увлекателността, с която авторите анархисти дават храна за размисъл по много екзистенциални теми за човека, така че да реформират успешно местата в човешката история, които имат спешна нужда от това.