Кино: "Паралелни майки"

Алмодовар чувствено и цветно за цената на истината, лична и политическа

+ + + + + от 5

Още от същото: "Завръщане"

Летен мадридски следобед, празни улици, фасада на достолепен хотел. Дълга бяла завеса се вее на вятъра от една от стаите като платно на свободен кораб. Нещо забранено и страстно са случва вътре. Джанис, талантлива модна фотографка на около 40 (Пенелопе Крус) е в афера с женен мъж (Исраел Елехалде). Събрала ги е работата - тя отдавна иска да отвори масовия гроб, където са костите на прадядо й, разстрелян през 1936 г. Мъжът е антрополог и съдебен медик от фондация, която се занимава с това.

Девет месеца по-късно Джанис е в родилното, знае, че сама ще отглежда бъдещото бебе. Същото важи за уплашената 17-годишна Ана (Милена Смит, откритие), насилена на групов купон с много момчета. Двете раждат едновременно. Сближават се, първо сестри по съдба, после откриват взаимната си сексуалност.

И в 23-ия си филм (седми с Крус) Алмодовар е познатият майстор на визуалната метафора, на изисканата мелодрама с персонажи на ръба, борещи се за правото на щастие. Пак от перспективата на жената, с познатата ярка цветност на средата и чувствата. Новият момент в Madres Paralelas е директното политическо послание. Без цялата истина за миналото (убитите без съд близо 200 000 испанци през Гражданската война), няма общо бъдеще.

Интимното и политическото са преплетени естествено. И в двете е заровена по една неудобна истина. Джанис открива тайна, която Ана не знае, споделянето би разрушило собственото й щастие. Емоционалният съспенс расте като в трилър. Джанис търси истината за народа си, но готова ли е да понесе истината за самата себе си. За Крус има и личен момент, собственият й прадядо също е бил отведен и убит.

За Алмодовар нишката на живота е в женски род. Затова героините му са силни, за да я държат здрава. На финала в усмивката на бебето момиченце живеят предците - бабите, майки и дъщери от старите снимки - те отговарят за бъдещето и надеждата.