Do Look Up

Защо е важна професията комуникатор на науката

Събота е, но вместо да почиват, родители и ученици в Плевен са се събрали на лекция за гените, ваксините, ДНК и слушат внимателно Милена Георгиева, доцент към Института по молекулярна биология на БАН. Днес е тук, а през седмицата редовно гостува в радио и телевизионни предавания като научен комуникатор. От година участва и в дискусионни научни кафенета с IT отдела на Uber.

Голям е интересът и към събитията и подкаста на Ratio за популярна наука - на лекцията им за "Безсмъртието" тази година имаше над 150 души. Британският съвет организира Софийски фестивал на науката, който всяка година се радва на успех. Въпреки това всички тези фенове на научните открития са малцинство в България. Според проучването "Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите" на "Евробарометър" от септември 2021 г. 57% от българите не се интересуват от новите научни открития. Разликата спрямо останалите европейци е чувствителна: 86% от тях имат сериозен интерес.

Резултатите не са изненада, защото изпитваме преките последици от тях в момента: най-ниско ниво на ваксинация срещу коронавирус в ЕС, което пряко корелира с най-високия процент смъртност и най-много последователи на теории на конспирациите вместо на официалния научен консенсус.

На този фон през декември за поредна година ЮНЕСКО и L'Oréal отличиха три млади българки учени за техните иновативни проекти. Подобни награди със сигурност помагат да се популяризират новите научни открития, а и масовата публика да види лицата на науката, които в случая са на млади жени, вдъхващи доверие. Според проучването на "Евробарометър" българите смятат, че учените са компетентни, но не и алтруисти, по-малко от 25% вярват, че подбудите им не са комерсиални и че работят за общото, а не за собственото си благо.

Макар да са важни, наградите се връчват един път в годината, а за да могат българите отново да заобичат науката, да й се доверят и да припознаят нуждата от нея, е нужно системно и концентрирано усилие. Къде са вдъхновяващите хора, които на достъпен език да разказват за най-новите научни открития и да пленяват въображението на малки и големи? Това са комуникаторите на науката - модерна и уважавана професия в Западния свят, за която повечето хора в България никога не са чували.

Черна магия или елитът на обществото

"Когато отношението към науката не е като към черна магия, а като към нещо, което наистина генерира полезни открития, тогава все повече хора ще искат да вземат участие в научната работа, което неизбежно води и до повече иновации", казва д-р Никола Кереков. Той е защитил докторския си труд по Имунология в Института по микробиология на БАН и като част от екипа на Ratiо участва в организиране на събития за популярна наука. Всяка седмица заедно с Петко Желязков разказват по увлекателен начин за най-новите научни новини в епизод на подкаста Ratio Weekly. "В комуникацията на науката се движим около двадесет години назад от Западна Европа", казва д-р Кереков. Той подчертава, че у нас все още по-голямата част от учените смятат, че не е нужно да отделят време за популяризиране на науката: "В целия западен свят това е отдавна отречен подход. Учените се обучават на ранен етап от кариерата си как правилно да комуникират научна информация към неспециалисти и са задължавани впоследствие да се включват в събития, в които да обясняват на достъпен език работата си". Логиката в чуждите университети и институти е желязна, защото колкото повече обществото проумява важността на научните открития, толкова повече ще е склонно да подкрепя финансирането на още наука.

В момента тенденцията е към откриване на все повече самостоятелни специалности "Комуникация на науката". Те са интердисциплинарни, включват се и психолози, които разкриват как действа човешката психика и как да се поднася новата информация по най-подходящия начин, така че да привлича и да запалва интереса, а не да отблъсква и плаши. Същевременно самите институти и организации в Европа и САЩ отварят все повече позиции за комуникатори. "Популяризирайки науката, успяваме да възпитаме у хората критичен начин на мислене. Те се научават какви въпроси да зададат към дадена информация и съответно преценяват дали могат да ѝ се доверят, което им помага да взимат по-рационални решения", пояснява Никола Кереков.

Всички сме изложени на огромно брой новини, много е трудно човек в ежедневието си без необходимите познания да филтрира кое е вярно и кое не. "Единственият начин да се противодейства на дезинформацията е ефективната комуникация на науката, учените трябва да са сред хората и да общуват активно с тях на техния език, не в университети и институти, а там, където са обикновените хора: в барове, концертни зали, паркове и особено в социалните мрежи", казва д-р Кереков. Най-добър пример дават Великобритания и САЩ, където има все повече учени-звезди с милиони последователи. Научните новини се предават в истории и метафори и така достигат до емоциите на хората, а през тях и до умовете им. Погрешно се създава впечатлението, че наука трябва да се представя само към деца, съвременните комуникатори действат на всички възрастови фронтове. В момента в България именно събитията на Ratio запълват този вакуум при представянето на наука пред възрастни. Философията им е, че веднъж запален, интересът към научните открития у хората никога не угасва и те започват да се интересуват все повече, като успяват да приобщят към научните теми децата си, близки и приятели. "А и възрастните са тези, които взимат решенията, избират управляващи, които формират политики и решават колко и как да финансират нови изследвания", допълва Никола Кереков.

Citizen science

След като веднъж се запалят, обикновените хора и без да са учени, могат да допринасят много за науката, най-добрият експерт по кости от мамути например е германецът Дик Мол, който не е завършил официално палеонтология. "Благодарение на напредналите технологии, например смартфоните, обикновените хора помагат на учените да решат даден научен проблем - това е най-новата и бързо развиваща се тенденция и се нарича Citizen science", казва Никола Кереков. Хора чрез висококачествените микрофони, с които са оборудвани съвременните телефони, помагат със запис на звуци в дивата природа заедно с геолокация, за да бъдат локализирани определени видове птици или насекоми на дадена територия. Друг пример са хилядите любители астрономи, които наблюдават небето, а част от данните в техните снимки могат да се използват от астрономите, например за откриване на астероиди. В България любителите орнитолози също се включват активно в научната работа наравно с учените, като участват в мониторинга на видовете и документиране на тяхното поведение. Дори собствениците на домашни любимци могат да съдействат на учените, като провеждат поведенчески експерименти с тях, като следват предварително съставени от изследователите инструкции. Технологиите овластяват и дават голям ресурс, но могат и да пречат в правилната комуникация. Следващото събития за популярна наука на Ratio е на 13 ануари - "Пандемониум: пандемии, дезинформация и data science" в Терминал 1.

Нечестно състезание

Технологиите и научните открития напредват по-бързо отколкото обществото може да ги разбере, същевременно отделните клонове на науката се профилират все по-тясно, затова нараства нуждата от мостове, които да свързват сложните научни концепции с хората. Пандемията през последните две години засили тази нужда, защото парадоксът е, че когато се появиха ваксините, на които разчитахме, хората отказаха да се ваксинират, което ще удължи пандемията до безкрай.

"Когато започнахме да се занимаваме с популяризиране на резултатите от ежедневната ни научна работа през далечната 2002 г., не се гледаше с добро око на тези инициативи. Нямаше интерес и желание у други колеги да се занимават с такава дейност, която освен неплатена, беше време- и трудоемка", казва д-р Милена Георгиевa от Института по молекулярна биология. Тя признава, че тя и колегите й често са ставали обект на критики, че не трябва да принизяват високата наука. Тогава Милена като докторант и научният й ръководител пишат статии в сп. BBC Знание. Подготвят броеве в различни популярни издания за епигенетика и биология на стареенето, за генната редакция и биохакерството. "Постепенно осъзнах колко е важно да вложа много усилия в това да разказвам науката на популярен език, да създавам интересни лекции за аудиториите на различите фестивали на науката, както и за TEDx събитията, на които получавам покана да се представям като учен", казва д-р Георгиева. Силата и постоянството в тази популяризаторска дейност идват от убеждението й, че науката трябва да служи на обществото и да е достъпна. В голяма част комуникацията на науката, с която се занимава Милена Георгиева в свободното си време, е про боно.

Необходима е целенасочена държавна и институционална политика в тази област - "колкото и да се опитват да обясняват, че РНК ваксините срещу коронавирус са създадени твърде бързо, това въобще не е вярно. Без напредъка на молекулярната биология и генетика в последните десетилетия това нямаше да е възможно. Но трябва да излезе някой учен с опит, познания и морал и да го обясни на хората". Тя допълва, че инвестициите в комуникацията на науката трябва да са структурирани, за да не се случва, както досега, "на мускули" и между другото.

В последните си научни изследвания лабораторията по Молекулярна генетика към ИМБ, БАН, в която работи д-р Георгиева, се фокусира върху биологията на стареенето. Учените разгадават кога, как и по какъв начин започват първите етапи на процеса - "най-голямото ни откритие е, че начинът, по който ДНК е организирана в ядрото на клетките ни, има голямо значение за това как стареем. Затова, когато се говори за антиейджинг стратегия, е хубаво да се ползват техники, които подреждат ДНК, поддържат я в едно правилно пакетирано и организирано състояние". Има хранителни добавки и лекарства, които са насочени към подредбата и съхранението на целостта на ДНК в клетките.

В екипа на д-р Георгиева има трима млади учени, двама от които са завършили висшето си образование в чужбина в престижни университети. "В България е налична модерна апаратура за висш пилотаж в сферата на молекулярната биология и биомедицина. Ползваме всички техники за генетичен, транскриптомен и метаболитен анализ. Но за качествена и модерна наука трябват и мотивирани и уважавани от обществото хора." Благодарение на последователната комуникационна дейност на доц. Георгиева двама от нейните студенти, които завършват бакалавърските си степени по биология в чужбина, научават за работата в лабораторията от публикациите и лекциите на Милена, свързват се с нея с желанието да започнат научна кариера в Института по молекулярна биология на БАН.

В България вече знаем как да подмладим човешките клетки, но не и институтите

Случаят с младите специалисти, които е привлякла д-р Георгиева, е един от малкото положителни примери, защото в повечето институти в България нови учени липсват, съществува реалната опасност да се прекъсне приемствеността в науката. В този контекст отличията на ЮНЕСКО и L'Oréal определено мотивират младите жени учени всяка година. През декември Нина Нанкова спечели първата награда за изследването си на растението Graptopetalum paraguayense и неговите потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси. Тя забелязва ниските нива на ковид заболеваемост и смъртност, регистрирани в Тайван от началото на пандемията. Предполага, че именно това растение, което тайванците ядат често на салата, е причината местното население да е по-защитено. Нина Нанкова е на 28 години и едната от само двете учени под 30 години в Института по обща и неорганична химия към БАН. Категорична е, че наградата за нея е важна, защото такова признание, и то рано в научната кариера, й вдъхва самочувствие - "имаше период, в който се бях отчаяла - напоследък ми беше трудно да балансирам между научната работа и петгодишния си син, но сега виждам, че трудът ми се оценява". Финансовите изражения на наградата също са от значение.

Една от основните причини да няма млади учени в България е изключително ниското заплащане: "През последните години БАН инвестира в ново оборудване, идват студенти, но не остават после, защото заплатата е ниска. За да се занимаваш с наука в България, трябва да имаш кой да те издържа, това е лукс", казва Нина Нанкова. Същевременно тя има по-особено мнение за комуникацията на науката, смята, че е важно да запалим деца и ученици да се занимават с наука, но при възрастните е по-сложно: "Учените спестяват много подробности и опростяват нещата, за да се разберат от широката публика, и хората решават, че вече разбират много, например от вируси и ваксини. Често се случва да разпространяват половинчати истини".

Финансовата ситуация е и една от причините за феминизиране на професията. Преди месец президентът Радев сподели, че се гордее, че има толкова жени учени у нас. Но реалността е малко по-различна и тя е пряко свързана с ниското заплащане. В научната сфера остават повече жени, защото според традиционните български възприятия мъжете преследват по-високи заплати и много бързо се ориентират в друга сфера.

Същото наблюдение споделя и д-р Мария Калапсъзова (35 г.), която спечели втората награда за млада жена учен. Тя ще разработва по-ефективни и евтини материали за съхранение на зелена енергия: иновативни натриево-йонни батерии в Института по обща и неорганична химия към БАН. "Млади учени липсват, причините са комплексни, но основната е ниското заплащане", казва д-р Калапсъзова. Самата тя се е запалила по науката още като малка, докато е наблюдавала баба си, която е била фармацевтка, как забърква лекарства. Сега тя и колегите й търсят начини да привлекат нови хора към своя институт: "Когато участваме в Софийския фестивал на науката, на щанда на нашия Институт по обща и неорганична химия не се спират много посетители, питат ни раздаваме ли подаръци, рядко имат търпение да научат за иновациите."

Именно Софийският фестивал на науката е едно от първите места, където се осъществява комуникация на наука в България, създаден е от Британския съвет и се провежда всяка година от 2011 г. насам. На него гостуват водещи учени от цял свят и макар и важно, това е събитийно усилие и остава нуждата от местни комуникатори, които да имат постоянна връзка с по-широк кръг от публика. Друга инициатива на Британския съвет е "Лабораторията за слава" - конкурс, в който се обяснява научна тема по разбираем и атрактивен начин, само за три минути. Националният победител се превръща в лице на науката в България и представя страната на международния финал в Обединеното кралство. Д-р Владимир Божилов печели второ място в "Лаборатория за слава" през 2010 г. и първа награда в международното му издание Hall of FameLab 2014 г. в Лондон. Той е един от малкото учени, които умеят така увлекателно да говорят за звездите и Космоса, че да вдъхновят хората да стoят будни цял нощ и да се взират в небето. Посвещава живота си на комуникацията на науката и не се страхува да говори за нея в ъндърграунд пъбове, телевизии и подкасти, години наред е и главен редактор на сп. "BBC Знание" за България.

Сега се е заел да предаде знанието на следващите поколения. Владимир Божилов е носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, преподава в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на СУ. Екипът на катедрата под ръководството на доц. д-р Евгени Овчаров създава за пръв път в България магистърска програма "Астрономия и популяризация на астрономията", която застъпва комуникацията на науката. Програмата е насочена към неспециалисти и е новаторска в световен мащаб, тъй като дава възможност на всеки желаещ, независимо от предишното си образование, да научи основите на астрономията и астрофизиката.

Благодарение на д-р Божилов и екипа на проекта ISPAS докторантите в БАН имат възможност да се обучават в курс по комуникация на науките. "За да имаме ефективна връзка между науката и обществото е от съществено значение учените да осъзнаят колко е важно да комуникират правилно резултатите си, а едновременно с това и журналистите е хубаво да не се притесняват да се обръщат към учените", казва д-р Владимир Божилов. Във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ студентите трета година могат да изучават избираем курс по комуникация на науката. Важно е да се отбележи, че за да има научни достижения, които да се популяризират, трябва да има и достатъчно бюджет за инвестиция в тях: "България отделя само 0.85 % от БВП за наука, а в Европа средното е 2.2% - отделяме два пъти и половина по-малко. Но има и детайли в числата: от тези 0.85% от БВП само 0.20% са средствата, които държавата инвестира в наука, и това включва всички научни изследвания. Това е 11 пъти по-малко отколкото в Европа", казва д-р Божилов. Той е категоричен, че ако България иска да е водеща в науката и иновациите, а това са областите, които доказано създават най-висока добавена стойност, трябва изключително бързо да се повиши поне двойно процентът от БВП, отреден за наука.

Друг начин на стимулиране е моделът във Великобритания, където бизнесът също участва в голяма степен във финансирането на наука чрез специално създадени за целта фондове. Така или иначе, компаниите също се възползват от иновациите, но тук отново водеща роля трябва да има държавата, която да убеди бизнеса защо и как да се включи.

И в България млади учени намират поле за изява в частния сектор: Йордан Стефанов e биолог с докторска степен по микробиология. Професионалният му опит е изцяло в тежките производства, ХВП и фармация, като в момента се занимава със създаване на нови технологии за синтез на протеини в голяма частна компания. В свободното си време поддържа страница за комуникация на науката "Наука и критично мислене", която има аудитория от 83 000 души, има и едноименна група за дискусии. Той е оптимист за бъдещето: "На фона на мрачната статистиката, че повече от половината българи не се интересуват от наука и технологии, аз имам един малко по-различен поглед. Моите наблюдения са, че всяка година интересът към тези теми се увеличава." Според него положителен сигнал за това са събитията и форуми за популярна наука и технологии, които имат голяма аудитория. Наблюденията му показват, че хората са станали по-критични и на потребителски теми и по-трудно се подават на абсурдни и ненаучни твърдения, описания и реклами. Промяната се случва, но тя е бавна и резултатите ще ги видим след години, дано на следващото проучване на "Евробарометър" българите вече да са осъзнали, че науката движи света напред и спасява живот.

Още от Капитал