Гневни зелени очи

Няколко изложби в Европа представят богатото творчество на американския фотограф Стив Маккъри

Куба    ©  ©Steve McCurry

През декември 1984 г. американският фотожурналист Стив Маккъри снима дванадесетгодишно афганистанско момиче в бежански лагер в Пакистан. Публикуван на корицата на сп. "Нешънъл джиографик" през юни 1985 г., портретът се превръща в една от най-известните фотографии на ХХ век, в символ на драматичната съдба на бежанците и в безспорно най-важната фотография в продължаващата и до днес кариера на Стив Маккъри. "Благодарен съм, че тази фотография е високо ценена от хората, но още повече ме радва фактът, че самата тя я хареса. Тя излъчва "достойнството, силата и издръжливостта на афганистанския народ", казва Стив Маккъри на откриването на своята изложба Icons в Мадрид (в залата на Coam до 13 февруари).

Над сто широкоформатни фотографии в една от най-пълните и богати ретроспективни изложби на Маккъри проследяват четиридесет години пътувания през Афганистан, Индия, Югоизточна Азия, Африка, Бразилия, Италия в ролята му на един от водещите фотожурналисти с десетки корици на списания, над десет книги и изложби в цял свят. Според куратора на изложбата Биба Джакети "снимките му са начин за интерпретиране на съвремието". В изложбата са включени видеоматериали за пътуванията и работата на фотографа, както и обяснения от самия Маккъри за това къде и как са направени снимките. Показани са и последните му по-интимни и лични проекти, на които се е посветил през последните години. Снимал е големи международни конфликти, изчезващи култури, древни традиции и съвременни общества, като винаги запазва силно характерния си стил, с който става известен в началото на творческия си път. За портретите на хора в близък план, водещият подход белязал цялата му кариера, Маккъри винаги иска съгласието на хората и им обяснява проекта си, тъй като вярва, че те "имат право да не бъдат снимани".

"Често ме питат дали още работя, а истината е, че го правя повече от когато и да било. Самото пътуване и изследване в дълбочина на различни култури ми доставя безкрайна радост и енергия", казва Стив Маккъри. При друго от посещенията си в Мадрид, през 2019 г. за откриването на двадесет и петата галерия Leica в света (той е носител на първата награда Leica Hall of Fame през 2011 г.), Маккъри споделя, че в голяма степен неочакваната глобална известност на корицата с "афганистанското момиче" превръща въпроса за нейната идентичност в неделима част от почти всеки разговор. Провокиран от терористичните атентати от 11 септември, през януари 2002 г. с помощта на екип от "Нешънъл джиографик" Маккъри се връща в Пакистан с надеждата да открие жената зад иконичния образ.

Седемнадесет години по-рано се озовава пак там, в бежански лагер за афганистанци, принудени да напуснат родината си, разтърсвана от гражданската война между просъветското правителство и подкрепяните от Запада муджахидини. В тамошното училище получава съгласие и от 12-годишното зеленооко момиче, което гледа в камерата с едновременно гневен, тъжен и предизвикателен поглед. При завръщането си през 2002 г. екипът все пак успява да открие и потвърди идентичността на Шарбат Гула. Няколко независими изследователски екипа, включително и чрез сравнение на ириса на очите, потвърждават, че става въпрос за същия човек. Маккъри открива жена, белязана от "натиска на живота като сирак и бежанка". През всичките години Гула никога не е била снимана отново и няма никаква представа за глобалното въздействие на своя портрет. С историята за своето "откриване" тя отново се появява на корицата на "Нешънъл джиографик" през април 2002 г.

През ноември 2021 г. италианското правителство даде подслон на Шарбат Гула като част от по-мащабна програма за евакуация и убежище за афганистанци, след като властта премина в ръцете на талибаните. "Мисля, че хората в целия свят сме ужасени, защото смятахме, че страната е поела към това децата да могат да получат образование и да реализират мечтите си за по-добър живот. За жените в момента сигурно е много трудно. Тъжно и обезпокояващо е, че афганистанският народ няма достъп до свободите, на които се радваме в демократичните страни", казва Стив Маккъри.

Роден в предградията на Филаделфия, той учи кино в Pennsylvania State University - дисциплина, която смята за "прекалено сложна". В курсовете по фотография нещо "прищраква" в него и той се влюбва в това "доста самотно занимание", коeто успява да комбинира с първата си любов - пътуванията. След дипломирането си започва работа на свободна практика за местен вестник, а няколко години по-късно събира пари и предприема първото от многото си пътувания до Индия. Приключението, за което мечтае от дванадесетгодишен, предприема с две чанти, едната с дрехи, а другата с фотографски материал.

Стив Маккъри е носител на много от най-авторитетните награди за фотография, сред които златен медал "Робърт Капа", National Press Photographers Award, четири пъти първата награда на World Press Photo, Кавалер на Ордена на изкуствата на Франция. Наскоро получава Centenary Medal for Lifetime Achievement от Royal Photographic Society. Сътрудник е на агенция Magnum.

Освен в Мадрид изложба на Маккъри в момента показва Palazzo Sarcinelli в италианския град Конеляно до началото на март. Дотогава продължава и "The Eyes of Humanity" в Leica Gallery във Виена. Изложбата "Animals" остава до началото на май в Торино, а Musee Maillol в Париж представя до края на май "Светът на Стив Маккъри".